РЕШЕНИЕ № 130 гр. София, 12 юни 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 424/ 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е касационна жалба от подсъдимия К. И. С., чрез защитника му адвокат Ч. срещу въззивна присъда № 21, постановена на 13.02.2018 год. по ВНОХД № 1432/2017 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С жалбата се релевират доводи за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия, поради това, че не е осъществил деянието по чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от ВКП пледира за потвърждаване на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Подсъдимият, редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като обсъди доводите изложени от жалбоподателя и становището на прокурора, както и всички материали, събрани по делото, намери следното: С присъда № 6/14.03.2017 год., постановена по НОХД № 3/2017 год., Районен съд - Първомай признал подсъдимия К. И. С. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК. По протест на Районна прокуратура – Първомай срещу първоинстанционната присъда с искане за осъждане на подсъдимия С. в Окръжен съд – Пловдив е образувано ВНОХД №1432/2017 год. С въззивна присъда № 21, постановена на 13.02.2018 год. по същото дело, първоинстанционната присъда е отменена, а подсъдимият К. И. С. е признат за виновен в това, че на 02.01.2017 год. в [населено място], [община], [област], е управлявал МПС – л.а. „АУД – 80“, с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила, а именно 0,52 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“ с № ARSM- 0071, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал.1 на чл. 343б от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 400 лева. С въззивната присъда на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК подс. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 68, ал.1 от НК въззивният съд с присъдата си е постановил подс. С. да изтърпи изцяло и отделно при първоначален „общ“ режим, наказанието от пет месеца лишаване от свобода, наложено му с определение №39/12.08.2016 год. по НОХД № 187/2016 год. по описа на Районен съд- Първомай. Подадената срещу въззивната присъда жалба е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това и срещу съдебен акт от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В касационната жалба защитата излага подробни доводи, обосноваващи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, допуснато при постановяване на въззивната присъда. Твърдението на касатора е, че след като според експертите, изготвили допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-химическа експертиза, отчетената алкохолната концентрация с техническо средство „Дрегер Алкотест“ – 0,52 промила е в рамките на допустимата техническа грешка, то обвинението по чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК е недоказано, а това обуславя оправдаването на дееца. Разпоредбата на чл. 303 от НПК предвижда постановяване на осъдителна присъда само при доказване на повдигнатото обвинение по несъмнен начин. От това следва, че всеки един от елементите на престъпния състав следва да бъдат установени по предвидения в НПК ред чрез посочените в него доказателствени средства и способи. В настоящия случай един от основните елементи на състава на чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, според изискването на закона е да бъде установена по надлежния ред. Този надлежен ред е визиран в Наредба № 30/27.06.2001 год., действаща към момента на извършване на деянието / сега - Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози/. Според посочената наредба, способите за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача са чрез използване на техническо средство или чрез химическо изследване на кръвта. Въззивният съдебен състав е взел предвид заключението на изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза, според която техническото средство – „Дрегер Алкотест 7410“, използвано за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, е сертифицирано и надлежно проверено съобразно Закона за измерванията. Според същото експертно заключение, съгласно чл. 781 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, при измерена с „Дрегер Алкотест 7410“ концентрация на алкохол 0,52 на хиляда, максимално допустимата грешка е от -0,067 промила до +0,067 промила, което в конкретния случай означава, че действителната стойност на измерената концентрация на пробата е в обхвата от 0,453 до 0,587 промила. Въззивният съд е съобразил посоченото експертно заключение, като в същото време законосъобразно и правилно е преценил, че в случая следва да се приеме резултата от изследването с техническото средство, без да се отчита допустимата техническа грешка. Контролираният съд е изпълнил императивното предписание на разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30/ 27.06.2001 год., според което в случаите, когато е налице отказ на лицето да получи талон за медицинско изследване на кръвта, не се яви в съответното медицинско заведение, за да даде кръв за изследване или откаже да даде такава, за да бъде изследвана, се възприемат показанията на техническото средство. В настоящия случай, на водача / подсъдимия/ е издаден талон за медицинско изследване, но той е отказал да се яви в медицинско заведение, за да даде кръв за изследване. По този начин сам се е лишил от възможността да оспори показанията на техническото средство / които действително са гранични/, като бъде установена действителната концентрация на алкохол в кръвта му чрез съответното химическо изследване. В случая не става въпрос за недоказаност на обвинението, поради невъзможността да бъде установен по несъмнен начин един от обективните признаци на състава, както е приел първоинстанционният съд и каквито доводи се релевират в касационната жалба, а за спазване на императивно законово предписание – това, визирано в чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 год. относно надлежния ред за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача. Въззивният съд се е съобразил с посоченото нормативно правило, като въз основа на правилно установените факти е извел законосъобразно всички обективни и субективни елементи от състава на чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Предвид на това, контролираният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което постановената от него въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1 ,т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І -во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 21 от 13.02.2018 год. постановена по ВНОХД № 1432/2017 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ На съдия Спас Иванчев, по касационно дело 424 по описа за 2018г. на ВКС Изразявам настоящето особено мнение като несъгласие със становището на мнозинството относно невъзприемане на възможното техническо отклонение при установяване съдържанието на алкохол в кръвта чрез използване на техническо средство „Дрегер Алкотест“. Няма спор, че законът задължава съдилищата да възприемат показанията на това техническо средство, ако изпробваният с него не пожелае да предостави кръв за медицинско изследване. Отчитането обаче е гранично. Съдът е задължен да разкрие обективната истина, съобразно нормата на чл.13, ал.1 и ал.2 от НПК. В случая при това гранично отчитане, със средствата на научното познание се установява (цитираната съдебнотехническа експертиза), че и това техническо средство дава отклонение - 0.067‰ до + 0.067‰ . Впрочем и претендиращото за по-точно изследване на кръвна проба също показва отклонение, различно при различните методи на изследване-бил той газхроматографски(ГХМ), алкохолдехидрогеназната методика (АДХ) или по метода на Видмарк. В първите два метода отклонението е от 0.10 ‰, в третия – от 0.2‰ (виж издадената от проф.Стойчо Раданов студия относно медицинската експертиза при острите алкохолни интоксикации, издание на „Сиела“, стр.149). Според правната логика на решаващото мнозинство при по-точното изследване на кръвна проба не може да има допустимо техническо отклонение. В противен случай то не би било по-точно и законът не би го предоставил като възможност за оспорване (елимиране) на показанията на техническо средство. Очевидно това не е така и щом след като медицинската наука допуска при по-точното изследване допустимо техническо отклонение, то несъмнено такова отклонение, в името на обективната истина по делото и спазване на класическия принцип „ in dubio pro reo“, следва да бъде взето предвид и в случаите, когато съдържанието на алкохол в кръвта се установява само чрез техническо средство. Няма съмнение за мен, че тези отклонения следва да се имат предвид при гранични състояния, какъвто е настоящия казус, в останалите случаи тези отклонения нямат никакво практическо значение. В този смисъл възраженията на защитата са основателни и следва да се приеме, че обвинението за управление след употреба на алкохол при концентрация над 0.5 ‰ не е доказано по изискуемия се от закона начин- по несъмнен и категоричен начин. Предвид на изложеното подписах с особено мнение. Съдия: