РЕШЕНИЕ № 228 София, 19. август 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1219 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 07.06.2012 г. по гр.д. № 4491/2012 в частта, в която е обезсилено решението на Софийския районен съд от 06.02.2012 г. по гр.д. № 18436/2011 в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ, като делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ и са присъдени разноски. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правомощията на първоинстанционния и въззивния съд по искане за допускане на изменението на предявения иск по основание преди приключване на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че както при действието на стария (чл. 116 ГПК отм.), така и при действието на новия ГПК изменяването на иска по основание не е право, а процесуална възможност за ищеца, от която той може да се възползва по преценка на първоинстанционния съд с оглед възможността да бъде затруднена защитата на ответника. Тази преценка никога не е подлежала и не подлежи на инстанционен контрол. В общия съдебен исков процес (чл. 214, ал. 1 ГПК) възможността за изменяване на основанието на иска е предоставена на ищеца до приключването на първото заседание за разглеждане на делото, като изменението на основанието може да бъде съчетано с оттегляне или отказ от първоначалния иск, или чрез съединяването на новия иск за съвместно разглеждане с първоначалния при условията на кумулативност, евентуалност или алтернативност според правното естество на материалните субективни права, предявени с исковете, а когато то не е определящо – според желанието на ищеца. В производството по търговски дела (чл. 372 ГПК) възможността за изменяване на иска по основание се преклудира с изтичането на срока за допълнителна искова молба. В бързото производство отсъства изрична уредба на възможността за измененяване на иска по основание (тя нито е отречена, нито е определен особен срок). Уредбата на съединяването на искове в чл. 314 ГПК изрично допуска предявяването на инцидентен установителен иск и изключва предяването на насрещни искове като форма на обективно съединяване, както и на конституирането на трети лица помагачи и предявяването на искове срещу тях като форма на субективно съединяване на искове. С допълването на чл. 310 ГПК (ДВ, бр. 100/2010) с новите ал. 2 и 3 законодателят уреди изрично последиците от първоначалното и последващото обективно съединяване на искове, които не подлежат на разглеждане в бързо производство, като установи правилото, че в такива случаи делото се разглежда по реда на общия съдебен исков процес. Изменението на предявения иск (в т.ч. по основание) води до по-голяма промяна в предмета на доказване в сравнение със съединяването на инцидентен установителен иск (то променя предмета на делото, но не променя предмета на доказване, тъй като във всички случаи съдът ще събере едни и същи доказателства и, макар и само в мотивите, ще се произнесе по едни и същи правни въпроси). Няма никакво съмнение, че в бързото производство до приключване на съдебното дирене в първата инстанция може да се промени само размера на предявения иск, както и да се премине от установителен към осъдителен иск и обратно. След допълването на чл. 310 ГПК (ДВ, бр. 100/2010) отпаднаха и всички аргументи за оспорване на възможността за изменяване на предявения иск по основание или по петитум, тъй като това е главният способ за последващо обективно съединяване на искове. Остава неразрешен изрично въпросът, до кой момент е допустимо това: до изтичането на срока за становище по доклада на съда, както е при инцидентния установителен иск в бързото производство (в което няма първо заседание) или до приключване на първото по ред заседание по делото, както в общия съдебен исков процес? Първият отговор отчита целта на бързото производство и най-съществената реална гаранция за неговото действително бързо протичане без вреда за правото на защита на страните – делото да бъде изяснено напълно от правна и от фактическа страна преди заседанието за разглеждане на делото. Вторият отговор може да бъде възприет предвид съображението, че ищецът може да избере да се злепостави, като предизвика разглеждането на обективно съединените от него искове по реда на общия съдебен исков процес, тъй като при промяна на предмета на делото съдът ще е принуден да направи нов доклад в заседанието за разглеждане на делото, но така той ще го превърне в първо заседание за разглеждане на делото в общ съдебен исков процес и да отложи делото при направени нови доказателствени искания във връзка с новия доклад и свързаните с него нови указания. Изменяването на иска по основание е процесуална възможност за ищеца, от която той може да се възползва по преценка на първоинстанционния съд с оглед възможността да бъде затруднена защитата на ответника. В общия съдебен исков процес ищецът може да се възползва от тази възможност до приключването на първото заседание за разглеждане на делото, в бързото производство – до изтичането на срока за становище по доклада на съда, а в производството по търговски дела – до изтичането на срока за допълнителна искова молба. Изменението на иска по основание се допуска по преценка на първоинстанционния съд с оглед възможността да бъде затруднена защитата на ответника. Тази преценка не подлежи на инстанционен контрол. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът за неизплатено трудово възнаграждение е недопустим, тъй като е надлежно изменен по основание. Правилно въззивният съд е приел, че с исковата молба ищцата е предявила иск за трудово възнаграждение по чл. 128 КТ. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е приел, че чрез изменение на иска е предявен иск за обезщетение поради незаконно недопускане на работа докато трае изпълнението на трудовото правоотношение по чл. 213, ал. 2 КТ, че това изменение на иска е надлежно, че е допуснато от първоинстанционния съд, че той е бил десезиран от иска по чл. 128 КТ, както и че въззивният съд е компетентен да контролира преценката на първоинстанционния съд да допусне или не допускане изменение на предявен иск по основание. С исковата молба е предявен иск за трудово възнаграждение по чл. 128 КТ. Той е оспорен с отговора на исковата молба. На 04.08.2011 г. ищцата е призована за заседанието за разглеждане на делото на 02.11.2011 г. с препис от разпореждането по чл. 311, ал. 1 ГПК (разпореждането не съдържа указания за ищеца да конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, доклад по делото, нито каквито и да била други указания), отговора на исковата молба и доказателства към нея. В писменото си становище от 17.10.2011 г. ищцата е заявила, че не се е подписвала в присъствената книга, тъй като не е била допускана на работа от работодателя, а в заседанието за разглеждане на делото, чрез упълномощените от нея адвокати – че ако не се е явявала на работа, ответникът не би внасял осигуровки за нея. В доклада по делото (приет без възражения от страните) първоинстанционният съд е приел, че е предявен иск по чл. 128 КТ и не е допуснал никакво изменение на този иск по основание. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане по същество на въззивната жалба срещу решението по иска по чл. 128 КТ. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 07.06.2012 г. по гр.д. № 4491/2012 в частта, в която е обезсилено решението на Софийския районен съд от 06.02.2012 г. по гр.д. № 18436/2011 в частта, в която е отхвърлен е предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ, като делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ и са присъдени разноски. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по иска по чл. 128 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.