Р Е Ш Е Н И Е № 582 гр.София, 05.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2552/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия В. Р. М. против решение № 128/19.08.2011 год. по въззивно нохд № 144/2011 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се,че е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, че е незаконосъобразно и явно несправедливо, без да са конкретизирани данни, които подкрепят тези възражения или да са посочени в допълнение към жалбата. Искането е за отмяна и признаване на подсъдимия за невинен или за изменение с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с налагане на наказание в минимален размер и намаляване на присъденото обезщетение и съответните размери на разноските и държавната такса. Частният обвинител и граждански ищец Д. М. Д. чрез повереника си оспорва основателността на жалбата по съображения, че няма допуснати нарушения, които да са основания за отмяна или изменение на въззивното решение. Прави искане решението да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че не са налице касационни основания за отмяна или изменение на въззивното решение, защото всички доводи и възражения във въззивната жалба са получили аргументиран отговор, а наказанието е справедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347 НПК намира: Сливенският окръжен съд с присъда № 11/13.05.2011 год. по нохд № 394/2010 год. признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 26.05.2010 год. в гр. Сливен извършил кражба на чужди движими вещи – 100 лева, от владението на Д.Д. и на основание чл.194, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода; умишлено причинил на Д.Д. средна телесна повреда и на основание чл.129, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода. Признал подсъдимия за невинен по първоначалното обвинение по чл.199, ал.1, т.3 вр.чл.198, ал.1 НК. Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание от определените – две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 10 000 лева, а за имуществени вреди – в размер на 100 лева – със законните последици, и отхвърлил за разликата до пълния им предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски, дължимата държавна такса и се произнесъл за веществените доказателства по делото. Бургаският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 144/2011 год. изменил присъдата в гражданско-осъдителната част като намалил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 8 000 лева, намалил размера на дължимата държавна такса, присъдил направените разноски за адвокатско възнаграждение и потвърдил в останалата обжалвана част. От съдържанието на въззивната жалба на подсъдимия е видно, че са поддържани същите основания, които са изложени и в касационната жалба на подсъдимия. Въззивният съд независимо от липсата на конкретно посочени като неизяснени обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят, е изпълнил процесуалното си задължение, произтичащо от чл.314 НПК, да извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда. От съдържанието на решението следва, че в него са описани подробно приетите фактически положения, които съответстват и на установените от първоинстанционния акт. Подробно са обсъдени, анализирани и оценени всички доказателствени източници като са изложени съображения на какво се основават фактическите изводи. Обосновал е решението си да приеме законосъобразността на присъдата в частта й относно правната квалификация на поведението на подсъдимия. Отговорил е на всички възражения, които защитникът е поддържал в съдебното заседание. Изложил е подробни съображения за липсата на основание да се приложи чл.12 НК, както и да се преквалифицира поведението на подсъдимия като престъпление по чл.132, ал.1 НК. Изводите си е основал на оценката на доказателствения материал, за който е направил извод, че е събран по предвидения процесуален ред и при липсата на основания някое от доказателствените средства да бъде определено като негодно поради нарушение при събирането и проверката му. Дал е отговор и на възражението за явна несправедливост на наложените за всяко от престъпленията наказания и общото по чл.23 НК. Доколкото е имал основание да измени обжалваната присъда по съображения за неправилна оценка на относимите при решаване на гражданската отговорност обстоятелства, довели до неправилно приложение на закона – чл.52 ЗЗД, е изменил присъдата в частта за обезщетението по гражданския иск за неимуществени вреди и е намалил размера според преценката му за справедливост на 8 000 лева. От изложеното следва, че въззивният съд е постановил решение в съответствие с изискванията по чл.14 НПК и според съдържанието си отговаря на предписаните в чл.339, ал.2 НПК задължения да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия М.. В касационната жалба не са посочени данните, които подкрепят изложените касационни основания. В правомощията на касационната инстанция не е предвидено извършването на служебна проверка на правилността на въззивния съдебен акт. Подходът на въззивния съд да извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда е правилен. Няма нарушение в процесуалната дейност при разглеждане на делото и изготвяне съдържанието на решението, което отговаря на изискванията на чл.339, ал.2 НПК, вкл. и при обосноваването на извода за допуснато нарушение на закона само по отношение на гражданско-осъдителната част, в който смисъл е мотивирал необходимостта от изменение. При това положение касационният съд може да разгледа само въпроса за наличието на такива процесуални нарушения, които са от вида да опорочат производството и съдебния акт, защото допускането им води винаги до предположение, че резултатът е щял да бъде по-различен от този в обжалвания съдебен акт. Такива, определени като безусловни, нарушения на процесуалните правила, които винаги са съществени, водят до отмяна на съдебния акт. Проверката на обжалваното решение не дава основание за извод, че са допуснати след като е постановено от компетентен съд и законен състав, изготвен е протокол от съдебното заседание, не е нарушена тайната на съвещателната стая, не са нарушени процесуалните права на страните от предвидените в НПК, нито в съдържанието на въззивното решение може да се констатира липса на мотиви по някои от въпросите по чл.301 НПК, по които въззивният съд като инстанция по същество е бил длъжен да се произнесе с оглед правомощията по НПК. Затова жалбата на подсъдимия е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. По повод оспорването на въззивното решение в производството пред касационния съд за защита правата на частния обвинител и граждански ищец участва повереник. Разноските, направени за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 1 500 лева, съгласно данните в пълномощното и чл.189 НПК, подсъдимият следва да заплати. Предвид горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/19.08.2011 год. по въззивно нохд № 144/2011 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Осъжда подсъдимия В. Р. М. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Д. М. Д. разноски по делото – адвокатско възнаграждение, в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/