Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
СОФИЯ 09.06.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично
заседание на 9 март 2010 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВЕЛИСЛАВ
ПАВКОВ
при секретаря
Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско
дело № 212/09 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 325 от 01.09.2008 г. по гр.д. № 35/08 г. на Благоевградския окръжен съд е оставено в сила решение № 1* от 26.11.2007 г. по гр.д. № 907/07 г. на Районен съд Р. , с което е отхвърлен предявеният от Й. Г. Б. против О. с. “З” гр. Р. иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на Г. Н. К. на възстановяване на земеделска земя - нива с площ от 5.280 кв.м. в м. “Г” в землището на с. Б., община Р..
Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 283 ГПК с касационна жалба от Й. Б. чрез нейния пълномощник адв. Л. К. Наведени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи във връзка с доказателствата по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел, че представените от ищцата, жалбоподател в настоящото производство, писмени доказателства - лист № 34 от картата на воден синдикат “Е” гр. Р. и страница от регистъра на собствениците към нея, не са сред изрично изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ и не са годно доказателство за установяване правото на собственост върху заявената за възстановяване земеделска земя. Според въззивния съд в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ правото на собственост може да се установява само с такива писмени доказателства, които поначало са годни да удостоверят собственически права - нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действуващи преди 09.09.1944 г., протоколи за извършени съдебни и доброволни делби, протоколи за възлагане на имоти на публична продан и др., които материализират производно придобивно основание.
С определение № 1* от 28.10.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса кои други писмени доказателства, освен посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ са годни в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ да служат за установяване правото на собственост към релевантния минал момент и следва ли те да материализират производно придобивно основание.
В представеното с касационната жалба решение на Софийски окръжен съд от 31.10.2007 г. по гр.д. № 562/07 г. е застъпено становището, че в исковото производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ извлечението от емлячния регистър е допустимо от закона доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост към релевантния минал момент върху заявената за възстановяване земя. С решение № 371 от 02.08.2007 г. по гр.д. № 313/07 г. на Благоевградския окръжен съд е прието, че протоколът на комисията по раздел ІІ от ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите и одворяването на ТКЗС, ДЗС и др. обществени стопанства, с който е извършена замяна на земеделски имоти, е годно доказателствено средство за установяване чия собственост е била земята, с която е извършена замяната. Посочените решения възприемат разбирането, че за нуждите на исковото производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ доказването на притежанието на правото на собственост може да бъде проведено успешно не само с писмени доказателства, които пряко доказват придобитото право на собственост, но и с такива, които косвено свидетелстуват за този факт.
Настоящият състав намира това разрешение по тълкуването и прилагането на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ за правилно. След изменението на разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ / ДВ бр. 13/2007 г./ е въведено ограничение относно допустимите доказателствени средства за установяване правото на собственост върху земеделските земи към момента на обобществяването им като една от предпоставките за възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ. Законът изрично посочва, че доказването може да стане само с писмени доказателства. В кръга на примерно изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ са включени освен нотариални актове и делбени протоколи, също протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби - декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, т.е. както документи, които пряко доказват собственически права, така и документи, които съставляват индиция за наличието на такива права. Към втората група следва да се причислят и кадастралните и комасационни планове и имотните ведомости към тях. Основание за този извод е и обстоятелството, че предвид съдържащите се в тях данни за собствеността, местонахождението, площта и други характеристики на земеделските имоти на същите е била придадена формално доказателствена сила при определяне размера и принадлежността на земите, подлежащи на причисляване към ДПФ и на приемане в ТКЗС. Това следва от анализа на разпоредбите на действуващите към момента на обобществяване и коопериране на земеделските земи нормативни актове - ЗТПС , ПМС от 26.08.1954 г. и ПУ на ТКЗС.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че представените по делото копие от кадастрална карта на Воден синдикат "Ел тепе" - гр. Р. от 1940-1945 г., кадастрален лист 34, както и страница от регистъра на собствениците към нея съставляват "други писмени документи" по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и са годно доказателство в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване притежанието на правото на собственост към момента на коопериране на земята. Изготвянето на план на земята, включена в района на съответния воден синдикат и списъка на собствениците към него са били предвидени в Закона за водните синдикати- ДВ бр. 165/ 22.10.1920 г. като задължително условие за учредяването му.
От посочените по- горе писмени доказателства се установява, че заявеният за възстановяване имот е заснет в картата на водния синдикат под № 9785, а в разписния лист към него е записан с площ 5 280 кв.м. на името на Г. Н. К. . Видно от представеното удостоверение № П* от 19.09.2007 г. на ОСЗГ- Р. , имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ от наследниците на Г. К. При това положение искът по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 293, ал.1 ГПК да бъде постановено друго, с което да се признае правото на наследниците на Г. К. на възстановяване на собствеността върху процесния имот.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 325 от 01.09.2008 г. по гр.д. № 35/08 г. на Благоевградския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на О. с. “З” гр. Р. и О. Р. правото на наследниците на Г. Н. К. , б.ж. на с. Б., общ. Симитли, поч. на 10.04.1962 г. да възстановяват собствеността си върху земеделска земя в землището на с. Б., м.”Г” с площ 5 280 кв.м., представляваща имот № 9* по картата на Воден синдикат” Ел-тепе”, лист 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :