6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
София, 28.05. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
при секретаря Валерия Методиева
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1497 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. К. К., роден 2002г., действащ лично и със съгласието на баща си К. Г. К. против Решение № 1158 от 28.02.2018г. по в.гр.д.№ 6994/2017г. на СГС, II - „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 24001/2016г. на СРС, 120 състав за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ - отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 20.07.2011г. над сумата 6 000лв. до предявения размер 22 000лв.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл.53 и чл.52 ЗЗД и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърдението е, че независимо от неправилния извод на въззивната инстанция, че причина за пътното произшествие, освен противоправното поведение на водача на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ рег. [рег.номер на МПС] Н. М., /който не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Пежо“, рег. [рег.номер на МПС] /, е и поведението на водача на лекия автомобил „Пежо“, в което е пътувало пострадалото дете, предвид установената в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата спрямо увреденото лице в пълен размер, застрахователят по риска „гражданска отговорност“ на водача на товарния автомобил - ответното застрахователно дружество, отговаря пред увредения в същия обем, както и застрахованият водач Н. М.. Изложени са и съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди за телесните увреждания, получени от Г. К..
В писмен отговор ответникът „Булстрад В. Иншурънс Груп“АД -застраховател по риска гражданска отговорност на водача на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ рег. [рег.номер на МПС] Н. М. счита за неоснователна подадената касационна жалба.
С Определение №18 от 14.01.2019г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.53 ЗЗД - при независимо съизвършителство по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по гражданска отговорност, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размер на застрахователната сума или отговаря съобразно приноса на увреждането на застрахования при него делинквент при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК.
В откритото съдебно заседание процесуалният представил на касатора поддържа съображенията си за неправилност на решението и счита за незаконосъобразен дадения от въззивната инстанция отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато. Становището му е, че поведението на водача на лекия автомобил, в който е пътувало увреденото дете, не може да обуслови съпричиняване и намаляване по реда на чл.51,ал.2 ЗЗД на дължимото от застрахователя обезщетение на ищеца.
В съдебното заседание процесуалният представител на ответника поддържа становището си за неоснователност на подадената касационна жалба. Възразява, че въззивната инстанция не е обсъдила възражението на застрахователното дружество за съпричиняване поради непоставен от пострадалото дете предпазен колан.
Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че не е установен механизмът за настъпване на процесното ПТП при прието за безспорно наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег.№ ВТ 0971 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с валидност 01.04.2011 г. до 01.04.2011г. с ответното застрахователно дружество „Булстрад В. Иншурънс Груп“АД, срещу когото искът по чл.226,ал.1 КЗ-отм. е бил насочен.
Въззивната инстанция, след анализ на доказателствата /протокол за оглед, постановление за предложение за освобождаване от наказателна отговорност и приетата автотехническа експертиза/ е счела за неправилен извода за недоказаност на обстоятелствата, при което е настъпило пътното произшествие. Приела е, че причина за настъпването на удара са навлизането в платното за движение на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ без водачът да изчака преминаването на лекия автомобил „Пежо“, при наличие на пътен знак Б-2, както и несвоевременно задействане на спирачната уредба на водача на лекия автомобил. При констатациите, че поведението и на двамата водачи е довело до сблъсъка, съставът на СГС е счел за релевантен въпроса за обема/степента на отговорност на всеки от тях за причиняването на вредите на ищеца, за да бъде определено и застрахователното покритие - границите на отговорността на ответното застрахователно дружество, към което е насочена претенцията за обезщетяване по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./.
При преценката относно размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди съставът на СГС е съобразил възрастта на пострадалото девет годишно момче, характера на увреждането, установен от медицинската експертиза - счупване на шийката на лявата мишнична кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, тримесечният срок на възстановителния период и гипсова имобилизация за 45 дни, отсъствието на данни ищецът да е претърпял усложнение - счупената кост се е възстановила в своята цялост, а горният крайник е възстановил своята функционалност, благоприятната прогноза за пълното оздравяване, както и установеното от свидетелските показания отражение на инцидента върху психиката на детето. Въз основа на тези обективни факти е прието, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД възлиза на 7 500лв.
Въззивната инстанция е счела за релевантен по предявения иск въпросът за съпричиняване на деликта от водача на лекия автомобил, в който детето е пътувало. С оглед приетата за установена фактическа обстановка, при която пътното произшествие е настъпило, го е определила в обем на 20%. Отговорността на ответното застрахователно дружество е ангажирана съобразно приетия принос за настъпването на пътната злополука на застрахования при него водач на товарния автомобил - в размер на 80%. Обезщетението е намалено на 6 000лв., което е обусловило отмяната на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до този размер и уважаването му за тази сума.
Отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато се съдържа в константната практика на ТК на ВКС, обективирана в решенията по т.д.№ 2859/2013г. на І т.о., по т.д.№ 1070/2014г. на ІІ т.о. и по т.д. № 416/2017г. на І т.о., която настоящият състав изцяло споделя: Предвид регламентираната в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, но предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. Поради това, при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Относимо е и произнасянето на съставите на ТК на ВКС в решенията по т.д.№ 525/2008г. на ІІ т.о. и т.д. № 286/2010г. на І т.о. по въпроса за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД - намаляване на обезщетението за вреди предпоставя установен конкретен принос на увредения. Съпричиняване на вредоносния резултат е налице именно когато поведението на увредения е станало причина или е повлияло върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобил, участвал в пътно произшествие не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката, тъй като приносът на водача на автомобила за настъпване на произшествието е личен и не обосновава автоматичен принос на пътниците.
С оглед отговора на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, въззивното решение в частта за редуциране на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото дете съобразно приетото съпричиняване на пътното произшествие от водача на автомобила, в който то е пътувало, е неправилен. На увреденото лице е вменена отговорност за чужди действия - тези на водача на лекия автомобил, състоящи се в несвоевременно задействане на спирачната уредба. Действията на водача на лекия автомобил неправилно са съобразявани и преценявани от въззивната инстанция спрямо дължимото от пострадалия пътник поведение. Това не са лични действия на пътника, които обективно да могат да допринесат за настъпване на пътното произшествие и обективно да доведат до съпричиняване на вреди. По отношение на пострадалия, за който не е установен личен обективен принос за настъпване на пътното произшествие, отговорност в пълен обем за репариране на вредите носи застрахователят на водача по задължителната застраховка „гражданска отговорност”, срещу който искът е предявен, до размер на застрахователната сума, независимо от приноса на застрахования при него делинквент. Въпросът в каква степен двамата водачи са допринесли за настъпването на произшествието и непозволеното увреждане е ирелевантен при предявен иск от увредения по чл.45 ЗЗД, съответно и при прекия му иск по чл.226,ал.1 КЗ-отм., предявен срещу застрахователя на един от водачите. Разпределянето на отговорността на двамата водачи спрямо третото пострадало лице е извън предмета на този спор.
Доводът на ответното застрахователно дружество за необсъждане на възражението му, че детето е пътувало без поставен предпазен колан не може да бъде предмет на произнасяне в настоящото производство, тъй като касационна жалба от тази страна не е подадена, а проверката на правилността на въззивния акт се осъществява само на посочените в касационната жалба основания - чл.290,ал.3 ГПК.
Не е предмет на касационната проверка и решението в частта за определяне размера на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение. Касационното обжалване по въпроса за определяне размера на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди не е допуснато. Рамките на касационната проверка са сведени единствено до преценката за правилността на въззивния акт за намаляване на определеното обезщетение поради приетия от въззивната инстанция за релевантен за спора въпрос за приноса на всеки един от водачите за настъпването на пътното произшествие, от което са причинени моралните вреди на пострадалия.
Изложеното обуславя отмяна на атакуваното решение в частта за отхвърляне на иска за разликата над 6 000лв. до 7 500лв. Решението за отхвърляне на иска за разликата над 7 500лв. до пълния предявен размер следва да бъде оставено в сила.
Ищецът претендира разноски само за касационното производство. Изчислени съобразно изхода на спора, те възлизат на 60 лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1 ЗА. Неоснователно е възражението на ответника, че не е установено родителите на непълнолетния ищец да са материално затруднени, тъй като безплатна адвокатска помощ може да бъде оказана и на лице, което има право на издръжка /чл.38,ал.1,т.1 ЗА/.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 1158 от 28.02.2018г. по в.гр.д.№ 6994/2017г. на СГС, II - „Д“ въззивен състав в частта за отхвърляне на иска, предявен от Г. К. К. срещу ЗАД”Булстрад В. Иншурънс Груп”АД с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за разликата над 6 000 до 7 500лв., вместо което:
Осъжда ЗАД”Булстрад В. Иншурънс Груп”АД да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. на Г. К. К. още 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ над присъденото със същото решение обезщетение за неимуществени вреди от пътното произшествие, настъпило на 20.07.2011г., ведно със законната лихва от същата дата, както и сумата 60лв. разноски за касационната инстанция.
Осъжда ЗАД”Булстрад В. Иншурънс Груп”АД да заплати на адв. Вихър Н. от САК на основание чл.38,ал.2 ЗА сумата 400лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
Оставя в сила същото решение в частта за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|