Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * договор за превоз * оттегляне на иск

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. София, 13.07.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№145 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №936/10.05.2016г. по т.д. №2577/2015г. на Софийски апелативен съд, 5-ти състав, в частта му, с която е обезсилено решение от 16.02.2015г. по т.д. №1060/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, в частта, с която е уважен искът на [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], предявен като частичен за сумата 28 000 лева, представляваща част от неплатени превозни разноски по договор №107/2011г. за превози на товари по релация гара Л. – гара Д. юг, в периода от 29.08.2012г. до 01.09.2012г., от общо дължими 1 013 801,26 лв. с ДДС и законна лихва от 26.02.2013г. до окончателното плащане, като постановено по оттеглен иск и производството по този иск е прекратено като недопустимо.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа се, че правният ефект на оттеглянето на иска не настъпва със самото изявление, а ищецът разполага с процесуалната възможност да оттегли направеното от него изявление за оттегляне на иска, ако липсва определение на съда за прекратяване на делото. Касаторът счита за неправилно становището на съда, че действието по оттегляне на иска е неоттегляемо. Също така счита за ирелевантно обстоятелството дали ответникът се е съгласил с направеното оттегляне на иска, доколкото съгласието на ответника също е едностранно правно действие, което не превръща оттеглянето на иска в процесуален договор.
Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Касационният контрол е допуснат с определение №163/20.03.2017г. в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса:
„Оттегляема ли е молбата за оттегляне на иск преди съдът да се е произнесъл по нея и да е прекратил производството?“
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], частичен иск за сумата 28000 лева, представляваща част от неплатени превозни разноски по договор №107/2011г., въззивният съд е констатирал, че с допълнителна искова молба от 24.06.2013г. ищецът е извършил оттегляне на този иск и е поискал производството по него да бъде прекратено. Преди съдът да се произнесе по искането за прекратяване, с молба от 16.08.2013г. управителят на ищцовото дружество е заявил оттегляне на изявлението на [фирма], [населено място], за оттегляне на иска. С определение от 10.12.2013г. СГС е отказал да прекрати частично производството, като е приел, че е десезиран с последващото оттегляне на оттеглянето на иска, а с постановеното по делото решение от 16.02.2015г. е уважил същия иск. Въззивният съд е приел, че постановеното по частичния иск решение е недопустимо, тъй като ищецът не може да оттегли извършеното от него оттегляне на иска. Изложил е доводи, че оттеглянето десезира съда с правния спор, като определението на съда за прекратяване на делото има само оповестителен ефект.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
С определение № 804/07.12.12г. по ч.т.д.№644/2012г., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на І т.о. е дал разрешение на правен въпрос, аналогичен на поставения в настоящото производство, а именно относно възможността да бъде оттеглена молба за отказ от иска. Даденият отговор е, че молбата за отказ от иска е оттегляема до постановяване от съда, на основание чл.233 от ГПК, на определението за прекратяване на производството по делото. Съображенията на състава на ВКС са, че неоттегляеми с извършването им са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично предвижда това. В новия ГПК от 2007г. изрична забрана за оттегляемост след извършването му е въведена по отношение на признанието на иска - чл.237 ал.4 от ГПК. Нормата е ограничителна и като такава не може да бъде тълкувана разширително и приложена по аналогия в случаите, при които е налице отказ от правото на иск. Близостта на двата института - отказ от иска и признание на иска, като действия /отказ от исканата защита и отказ от защита срещу иска/, изхождащи от насрещните главни страни в процеса, от една страна и различният подход на законодателя по отношение на тях, от друга страна, подкрепя извода, че за разлика от признанието на иска, отказът от иска е оттегляем до десезиращия акт на съда. В определение №810/17.10.11г. по ч.т.д.№650/2011г., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ т.о., приема, че за да прекрати производството по делото поради отказ от иска, съдът трябва да е сезиран с валидно волеизявление за отказ - отказът да е предприет от ищеца, а когато е от повереник, последният да има изрично пълномощно, и да е адресиран до съда, който проверява фактическия състав на отказа и прогласява с определение прекратяване на делото, ако отказът от иска е налице. Когато ищецът е оттеглил волеизявлението за отказ от иска, преди съдът да се произнесе по направеното искане, няма налице валидно волеизявление и съдът не може да прекрати делото.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло съображенията и даденото разрешение в определение №810/17.10.11г. по ч.т.д.№650/2011г. на ВКС, ІІ т.о. и в определение № 804/07.12.12г. по ч.т.д.№644/2012г. на ВКС, І т.о., като счита, че същите са изцяло относими и към хипотеза на подадена от ищеца молба за оттегляне на иска и последващо оттегляне на същата. Поради което отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е: „Молбата за оттегляне на иска е оттегляема до постановяването от съда на определение по чл.232 от ГПК за прекратяване на производството. Когато ищецът е оттеглил волеизявлението за оттегляне на иска, преди съдът да се произнесе по направеното искане, не е налице валидно оттегляне на иска и съдът не може да прекрати производството по делото.“
По същество на касационната жалба.
С оглед на отговора на правния въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК обжалваното въззивно решение, с което е прието, че предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], частичен иск за сумата 28000 лева, представляваща част от неплатени превозни разноски по договор №107/2011г. за превози на товари по релация гара Л. – гара Д. юг, е недопустим и решението по този иск е обезсилено, е неправилно и следва да се отмени.
Направеното от ищеца [фирма], [населено място] с допълнителната искова молба от 24.06.2013г. изявление за оттегляне на частичния иск за заплащане на превозни разноски за осъществени през периода от 01.08.2012г. до 31.10.2012г. железопътни превози на товари, впоследствие е оттеглено с друга с молба от 16.08.2013г., като към момента на подаване на втората молба, не е било постановено определение за прекратяване на производството по този иск. Поради това първоинстанционният съд правилно е съобразил, че вече не е сезиран с валидно изявление за оттегляне на иска, отказал е да прекрати производството по него и е постановил решение по този иск. Съответно въззивният съд неправилно е приел постановеното по иска решение за недопустимо и го е обезсилил.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени на основание чл.293 ал.3 от ГПК в обжалваната част и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294 ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №936/10.05.2016г. по т.д. №2577/2015г. на Софийски апелативен съд, 5-ти състав, в обжалваната част, с която е обезсилено решение от 16.02.2015г. по т.д. №1060/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, в частта, с която е уважен искът на [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], предявен като частичен за сумата 28000 лева, представляваща част от неплатени превозни разноски по договор №107/2011г. за превози на товари по релация гара Л. – гара Д. юг, в периода от 29.08.2012г. до 01.09.2012г., от общо дължими 1 013 801,26 лв. с ДДС и законна лихва от 26.02.2013г. до окончателното плащане, като постановено по оттеглен иск и производството по този иск е прекратено като недопустимо.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.