О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 218   София, 14.05.2009 година               Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година,в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска                                    ЧЛЕНОВЕ:  Светлана Калинова                                                                     Здравка Първанова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 138 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. С определение №32,постановено на 26.01.2009г. по ч.гр.д. №62/2009г. Пернишкият окръжен съд е подтвърдил определение от 12.12.2008г. на съдия по вписванията при Пернишкия районен съд,с което е отказано вписване на нотариален акт за дарение на недвижим имот №150,том ІV,рег. №6040,дело №684/12.12.2008г. на нотариус М. М. с район на действие Пернишки районен съд,вписан под №063 в регистъра на нотариалната камара. Определението е обжалвано от В. Д. Р. и Г. Н. Р. с оплаквания,че същото е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и бъде постановено вписване на нотариалния акт. Поддържат,че неправилно е прието,че имотът не е индивидуализиран съгласно регулационните граници към момента на прехвърлянето,че законът не установява забрана за сключване на сделки с поземлени имоти, че неправилно е прието,че предмет на прехвърлителната сделка е част от парцел,както и че не са спазени изискванията на §8 ПР на ЗУТ. Сочат,че по така поставените въпроси е налице противоречива практика,с оглед на което поддържат,че са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване. Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Налице са и предпоставки за допускането й до разглеждане по същество,тъй като действително поставените на разглеждане в обжалваното определение съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси досежно изискванията,на които следва да отговаря един нотариален акт,за да бъде вписан по реда на Правилника за вписванията,както и досежно правомощията на съдията по вписванията,се решават противоречиво от съдилищата. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,като съображенията за това са следните: Правилен и законосъобразен е изводът на въззивния съд,че съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките,установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл.32а ПВп съдията по вписванията следи за спазването само на установените в този нормативен акт изисквания. Осъществяването на контрол върху спазване изискването на §8 ПР на ЗУТ обаче не е в рамките на правомощията на съдията по вписванията. Преценката дали дворищнорегулационният план по отношение на имота,предмет на разпореждането,е приложен и със същия може да бъде извършена сделка на разпореждане,се извършва от изповядващия тази сделка нотариус. В представения за вписване акт обаче имотът следва да бъде надлежно индивидуализиран и то с оглед на неговия актуален регулационен статут,в който смисъл са и предвидените в чл.6 от Правилника за вписванията изисквания,на които трябва да отговаря подлежащият на вписване акт. Съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1,буква”в” подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота,до който се отнася актът с посочване на вида,местонахождението /община,населено място,адрес, местност/,номера на имота,площта и/или застроената площ и границите.становените в тази разпоредба изисквания са императивни. Ако същите не са спазени,т.е. представеният за вписване акт не им съответствува,то следва да се приеме,че не са налице предпоставките за вписването му. Съгласно чл.32а ПВп съдията по вписванията извършва проверка дали записания във входящия регистър акт отговаря на тези формални изисквания и ако същите не са спазени, се произнася с определение за отказ. В случая в представения за вписване нотариален акт №150,том ІV, рег. №6040,дело №684/12.12.2008г. местонахождението на имота,предмет на договора за дарение,не е посочено-не е посочено населеното място,в което се намира този имот, нито адресът и местността,поради което правилно е прието,че не са налице предпоставките за вписването му по смисъла на чл.6 ПВп. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде подтвърдено като се има предвид,че липсата на индивидуализация на имота е достатъчно основание да бъде отказано вписването на акта,с който се цели прехвърляне на собствеността. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ПОДТВЪРЖДАВА определение №32/26.01.2009г.,постановено по ч.гр.д. №62/2009г. по описа на Пернишкия окръжен съд,с което е подтвърдено определение от 12.12.2008г. на съдия по вписванията при Пернишкия районен съд,с което е отказано вписването на нотариален акт за дарение на недвижим имот №150,том ІV,рег. №6040,дело №684/12.12.2008г. на нотариус М. М. с район на действие ПРС, вписан под №063 в регистъра на Нотариалната камара.   Председател:   Членове: