Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр.София, 18.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1230/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Г. Й. С.-чрез защитника, против решение № 444/17.12.2010 год. по въззивно нохд № 666/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, трети състав, в която се поддържа, че поради непълна оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства е наложено явно несправедливо по размер наказание лишаване от свобода. Прави се искане за намаляване и прилагане на чл.66, ал.1 НК. Повереникът на частните обвинители Т. С. П. и И. С. П. оспорва основателността на жалбата по съображения, че не са допуснати нарушения при оценката на деянието и личността на подсъдимия. Не споделя възражението за несправедливост с неприложението на условното осъждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура предоставя на съда да прецени необходимостта от ефективно изтърпяване като отчете пияното състояние. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Софийският окръжен съд, шести първоинстанционен състав с присъда № 34/14.09.2010 год. по нохд № 205/2010 год. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 01.05.2009 год. на общински път в [населено място] при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.5, ал.1, т.3, чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на И. П. като деянието е извършено в пияно състояние. На основание чл.343, ал.3, пр.1, б.Б вр.ал.1, б.В вр.чл.54 НК го осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил общ режим и затворническо общежитие от открит тип. Оправдал го по обвинението да е извършил нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Приложил чл.343Г от НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от пет години. Произнесъл се по въпросите за размера на дължимите на частните обвинители разноски и за веществените доказателства по делото. Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 666/2010 год. изменил присъдата само в частта относно квалификацията на деянието като оправдал подсъдимия да е извършил нарушение на чл.20, ал.1 ЗДП и потвърдил в останалата й част. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и нарушение на закона. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения като е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалвания съдебен акт. Изложил е приетата за установена фактическа обстановка, съображенията, поради които е оценил процесуалната дейност по събиране, проверка и оценка на доказателствения материал като правилна, а фактическите и правни изводи като верни. Отговорил е на доводите и възраженията по начина, предписан в чл.339, ал.2 НПК. Мотивирал е подробно отказа си да приеме за основателно искането деянието да бъде квалифицирано като престъпление по чл.343А НК, защото законодателят не е предвидил такава правна възможност за случаите, когато престъплението е извършено при наличието на квалифициращия признак „пияно състояние”. Обосновал и решението си да оправдае подсъдимия по обвинението да е извършил нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП, за каквото няма данни да е в причинна връзка с произшествието. Подробно е мотивирал решението си да определи искането на подсъдимия за намаляване на наказанието лишаване от свобода и да приложи института на условното осъждане като неоснователно. Обосновавал се с данните за вида и тежестта на индивидуализиращите обстоятелства. Законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл.54 НК-установени са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които подробно е конкретизирал и оценил според действителния им смисъл. Изводът, че наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца е справедлив за конкретния подсъдим с оглед конкретно извършеното и последиците, не е произволен. Настоящият състав споделя изцяло съображенията в посочения смисъл и намира, че оценката за степента на алкохолно повлияване – 2,6‰, наличието на 11 наказателни постановления за извършени от подсъдимия нарушения на правилата за движение (основно свързани с режима на скоростта, техническа неизправност, управление след употреба на алкохол и др.) в периода от получаване на свидетелството за правоуправление до произшествието, предмет на обвинението, са обстоятелства, с изключително голямо значение за определяне като висока степента на обществена опасност както на конкретното деяние, така и на личността. За престъпленията по транспорта от значение са обстоятелствата, установяващи поведението на подсъдимия като участник в движението по пътищата, резултата от неправомерното му поведение и въздействието върху обществото, причините и условията, мотивирали конкретно извършеното. Емоционалната оценка за личността, каквато се съдържа в представените характеристики, социалното положение, промяната в семейния статус е следвало да бъдат осъзнати от подсъдимия преди извършване на престъплението и да мотивират поведение, представляващо израз на зачитане на законите в страната и правилата на обществото, в което живее. Без значение е и възрастта в смисъла, поддържан в жалбата-предполагаем, поради липса на основание, на смекчаващо обстоятелство. Подсъдимият е извършил престъплението на възраст 30 години след като продължително и упорито е демонстрирал нежелание да се промени въпреки санкционирането му по предвидения ред за нарушения на правилата за движение и да даде отрицателна оценка на неправомерното си поведение. Признанието и разкаянието след причиняване смъртта на пътник в управлявания от него автомобил в състояние на тежка степен на алкохолно повлияване – едно от най-тежките нарушения на правилата за движение, не е израз на действителна реална оценка за последиците от нарушаване на закона, а опит за да предизвика съжаление и снизхождение. Намаляването на наказанието означава да бъдат пренебрегнати тежестта и значението на относимите за отговорността обстоятелства в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От друга страна цялостното поведение на подсъдимия не дава основание да се направи извод, че в бъдеще, ако се отложи изпълнението на наказанието му и не бъде изолиран от обществото, за което определено представлява опасност, ще се промени. Разпоредбата на чл.66, ал.1 НК се прилага само в случаите, когато по този начин могат да бъдат напълно постигнати целите на специалната и на генералната превенция, какъвто не е конкретния. Няма основание за извод, че пострадалият е съпричинил съставомерния резултат. Такъв извод не може да се направи само въз основа на данните, че е бил повлиян от алкохол. Не е установено, а и подсъдимият никога и по никакъв повод не е твърдял, че неправомерното му поведение е било резултат от нарушаване на правила за движение от пострадалия или на упражнено спрямо него по време на движението въздействие-физическо или психическо. По тези съображения жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Доводите за необоснованост, които според жалбоподателя са относими към решаването на въпроса за наказанието, не следва да бъдат обсъждани самостоятелно. В правомощията на касационната инстанция не е включена от законодателя правната възможност за проверка на фактическите обстоятелства по делото. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 444/17.12.2010 год. по въззивно нохд № 666/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, трети състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: /П/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРТАР: