Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  287 гр. София, 02 юли  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети юни...................….две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Н. Цекова..........……………..…………………….…в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова...........……………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно дело № 178  по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдените Ц. Г. Д. и И. Л. П. за възобновяване на ВНОХД № 257/2009 г. на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 198/29.04.2009 г., с което е била изменена присъда № 97/28.01.2009 г. на РС – Плевен по НОХД № 3657/2007 г. С присъдата двамата подсъдими са били признати за виновни в това, че на 21.04.2007 г., в землището на с. Я., в съучастие като съизвършители, П. при условията на повторност, по хулигански подбуди, причинили средна телесна повреда на Х. Г. М., изразяваща се в счупване на трети горен ляв зъб на ниво венец, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което всеки един от тях било наложено наказание, както следва: - на основание чл. 131 ал. 1, т. 7 и т. 12, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК подсъдимия И. Л. П. е бил осъден на 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл. 68 ал. 1 от НК било постановено този подсъдим да изтърпи отделно наложеното му наказание по НОХД № 294/2005 г. на РС – Оряхово в размер на 3 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. - на основание чл. 131 ал. 1, т. 12, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК подсъдимият Ц. Г. Д. е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. С присъдата двамата подсъдими са били осъдени да заплатят солидарно на пострадалия Х. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като за разликата до предявения размер от 8000 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимите са били присъдени разноските по делото. С въззивното решение Плевенският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието на подсъдимите и е намалил наказанията им: - на подсъдимия И. Л. П. – по чл. 131 ал. 1, т. 7, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и вр. чл. 18 ал. 1, като при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК е намалил наказанието от 1 година на 3 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. - на подсъдимия Ц. Г. Д. – по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като на основание чл. 55 ал. 1, т. 2 от НК е заменил лишаването от свобода с пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от 6 месеца. С въззивното решение е било намалено и присъденото в полза на гражданския ищец Х. М. обезщетение за неимуществени вреди от 5000 на 3000 лв., като е намален и дължимия размер държавна такса. В останалата част - относно приложението на чл. 68 ал. 1 от НК за подсъдимия И първоинстанционната присъда е била потвърдена.   В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Материалният закон се отчита за неправилно приложен поради осъждане на подсъдимите за несъставомерно деяние, до който резултат се стигнало вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения - неправилна оценка на доказателствата, касаещи формиране на изводите за доказаност на авторството и механизма на причиняване на увреждането на пострадалия. В тази посока се изтъква, че очевидци на нанасяне на удари по пострадалия не е имало, а показанията на последния, които са били кредитирани, не са били подкрепени от констатациите на СМЕ. Конкретно това се отнася до твърденията на св. М, че подсъдимият Д е хванал ръцете му, въпреки че не са били установени следи от вътрешната с. на подмишницата, които да ги подкрепят. Освен това в очните ставки на досъдебна фаза св. М бил заявил, че Д. не го е удрял въобще в различие с изложеното в с. з. Не бил установен и конкретния механизъм за счупване на горния ляв зъб на пострадалия вследствие на удар, доколкото не са били установени наранявания по лигавицата на устата. По делото съществували данни, че бой не е имало, а пострадалият се е спънал и паднал върху неравен терен. Отправени са алтернативни претенции – за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимите в рамките на приетите фактически положения или изменение на решението, ако то е в полза на осъдените. В с. з. пред ВКС осъдените не се явяват, като защитникът им поддържа изцяло доводите, направени в писменото искане за възобновяване. Представя и писмени бележки. Прокурорът от ВКП намира изложените в искането оплаквания за нарушения на материални и процесуален закон за неоснователни. Гражданския ищец и неговия п. , редовно призовани, не се явяват и не излагат позиция по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:   Искането за възобновяване е било депозирано на 07.05.2009 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 29.04.2009 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намери следното: Доводите за допуснати процесуални нарушения по повод изясняване на въпроса, дали двамата подсъдими са нанасяли удари на пострадалия и дали вследствие на това тяхно поведение е бил избит левия му трети горен зъб, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, са изцяло неоснователни. Те са само формален предтекст за иницииране на процедурата по възобновяване, като съдържанието им разкрива единствено възражения за необоснованост, което не е касационно основание, нито такова за възобновяване. Прегледът на процесуалната работа, извършена от инстанциите по същество и техните мотиви, респ. тези на втория въззивен състав, демонстрира, че проблемните въпроси относно повода и развитието на инцидента, а също и механизма на причиняване на съставомерното увреждане, са били ясно, подробно и систематично обсъдени и разрешени. Версията, че след като двамата подсъдими направили забележка на св. М да не преминава през ж. п. линията със стадото овце и докато се отдалечавали от него той паднал по очи и се самонаранил, е била предмет на изследване от първата инстанция, чиито оценки са били възприети от въззивната, която и след самостоятелна проверка на доказателствените източници, не е намерила основание да се разграничи от тях. Показанията на св. М за това, че двамата са се нахвърлили да го бият с ръце и ритници и са го повалили, при което бил счупен зъба му, са били отчетени за достоверни не само поради тяхната логичност и последователност, но така също и поради частичната съвместимост на заявеното от него с данни, изведени и от други доказателствени източници, както и кореспонденцията им с изводите на СМЕ. В мотивите и на двете инстанции се съдържа подробно обсъждане на показанията на свидетелите, които са се намирали в района на инцидента и чиито възприятия, макар и за отделни детайли от неговото развитие, са послужили за формиране на въпросната оценката за достоверност, която е в правомощията на инстанциите по същество. От друга с. , обективно установените увреждания, вкл. кръвонасядания и охлузвания, а също и липса на травми по лигавицата на устните (които при падане върху неравния терен биха настъпили), добре са очертавали счупването на зъба да е било получено вследствие на пряк силен удар с юмрук, за каквото поведение от с. на подсъдимите е съобщавал пострадалия. Обстоятелството, че не са били намерени следи по предмишницата, свидетелстващи за хващане ръцете на пострадалия от подсъдимия Д, очевидно не е характер и степен да опровергае кредитираните заявления на св. М за нанесени удари от двамата подсъдими, един или повече от които са довели до причиняване на съставомерното увреждане. Неоснователно е желанието на защитата да се ценят данни, съобщени от св. М подсъдимия Д, отразени в протоколи за очни ставки от досъдебната фаза. На обсъждане подлежат само гласните доказателства, събрани в с. з., като в случая нито са били констатирани противоречия, нито ако такива е имало, е било възможно те да бъдат включени в доказателствения материал без общо съгласие на страните. Следователно, противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Затова, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено, като самостоятелно или в комплекс с други нарушения, всичко това е довело и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на престъплението по чл. чл. 131 ал. 1, т. 7, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и вр. чл. 18 ал. 1 от НК за И. Л. П. и по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за Ц. Г. Д. принципно правилно въззивният съд е извършил нужната преквалификация. След като обаче е приел, че отсъстват данни за извършване на деянието по хулигански подбуди – по чл. 131 ал. 1, т. 12 от НК, съобразно предявеното им обвинение, което е послужило и за промяна на квалификацията, то е било необходимо изрично двамата подсъдими да бъдат оправдани по този текст. Независимо, че в искането защитникът не е излагал аргументи в тази посока, ВКС намира, че за правилното приложение на материалния закон е необходимо този пропуск да бъде отстранен по реда на чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като е в полза на осъдените. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 257/2009 г. на Плевенския окръжен съд, ИЗМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 198/29.04.2009 г., като оправдава подсъдимите Ц. Г. Д. и И. Л. П. по повдигнатото обвинение по чл. 131 ал. 1, т. 12 от НК да са извършили деянието по хулигански подбуди. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.