Р Е Ш Е Н И Е № 140 София, 11 август 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ..втори юни…...... 2016 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..Вероника Имова............................ ЧЛЕНОВЕ: ..Цветинка Пашкунова.............................. Севдалин Мавров............................... при секретар .. Невена Пелова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП ..Атанас Гебрев..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............КНОХД № .. 515.. / .. 16 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на Апелативна прокуратура – Пловдив (ПАП) и жалби, подадени от защитниците на подсъдимите А. Г. К., Е. Б. П., Б. Х. Б., Р. В. Н. и И. В. Н., против решение № 75 от 17.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 219/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив (ПАС). С касационния протест се сочи явна несправедливост на наложеното на Е. П. наказание, намалено от въззивната инстанция. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане в тази част. С подадените от защитниците на подсъдимите А. К., Е. П., Б. Б., Р. Н. и И. Н. жалби са развити доводи за наличието на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. При условията на алтернативност са направени искания за оправдаване на подсъдимите, за отмяна на обжалвания съдебен акт или за намаляване на наложените им наказания. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подадените касационни жалби се поддържат съобразно с изложените в тях доводи и направените искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа касационния протест и жалби, провери въззивния съдебен акт с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 от НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 29/13.03.2015 г. по н.о.х.д. № 1410/13 г. на Окръжен съд - Пловдив /ПОС/ подсъдимият И. В. Н. е признат за виновен в това, че в периода от 27/28.12.2012 г. до 05.02.2013 г., в [населено място], обл. Пазарджик и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Р. В. Н., А. Г. К., Б. Х. Б., като извършители и Е. Б. П., като подбудител, повторно в немаловажен случай, след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез използване на моторни превозни средства - лек автомобил „марка”, модел /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство - метален лост тип “кози крак” е отнел чужди движими вещи, както следва: - на 27/28.12.2012 г. в [населено място], /област/, в съучастие като извършител с Р. В. Н. и Б. Х. Б., като извършители чрез използване на МПС - лек автомобил „марка", /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи – на обща стойност 11 392 лв. от владението на [фирма]-/населено място/, без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги присвои; - на 08/09.01.2013 г. в [населено място], в съучастие като извършител с Р. В. Н. и Б. Х. Б., като извършители и Е. Б. П., като подбудител, чрез използване на моторни превозни средства - товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 61 740, 32 лв. от владението на [фирма] - [населено място], без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои; -на 05.02.2013 г. в [населено място], в съучастие като извършител с Р. В. Н. и А. Г. К., като извършители, чрез използване на техническо средство - метален лост тип “кози крак”, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС - лек автомобил „марка”, /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 61 783 лв. от владението на [фирма] – [населено място], без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, или всичко на обща стойност 134 915, 32 лв., като стойността на отнетите вещи е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 196А, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода. С присъдата И. В. Н. е признат за виновен и в това, че на 08/09.01.2013 г. в [населено място], в съучасие като извършител с Р. В. Н. и Б. Х. Б. също като извършители, противозаконно е отнел чужди моторни превозни средства - товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 7 544 лв. и товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 15 106 лв., от владението на [фирма] - /населено място/, без съгласие на ръководството на дружеството, с намерение да ги ползва, като превозните средства са оставени без надзор в землището на [населено място] /северно от пътя, свързващ [населено място] със [населено място]/ и [населено място], /област/, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият И. В. Н. е признат за виновен и в това, че на 08/09.01.2013 г. в [населено място], в съучастие като извършител с Р. В. Н. и Б. Х. Б., като извършители, противозаконно е повредил чужди движими вещи - 9 бр. компютри, собственост на [фирма] – [населено място], като е унищожил харддисковете им и причинената вреда е в маловажен случай, в размер на 355 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен да е осъществил престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на И. В. Н. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, търпимо на основание чл. 61, вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното наказание е приспаднато времето от 08.02.2013 г. до 07.05.2013 г., през което подсъдимият И. В. Н. е бил задържан. С първоинстанционната присъда подсъдимият Р. В. Н. е признат за виновен в това, че в периода от 27/28.12.2012 г. до 05.02.2013 г., в [населено място], обл. Пазарджик и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с И. В. Н., А. Г. К., Б. Х. Б., като извършители и Е. Б. П., като подбудител, повторно, в немаловажен случай, след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез използване на моторни превозни средства - лек автомобил „марка”, /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] , чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство-метален лост тип “кози крак” е отнел чужди движими вещи, както следва: - на 27/28.12.2012 г. в [населено място], /област/, в съучастие като извършител с И. В. Н. и Б. Х. Б., като извършители чрез използване на МПС - лек автомобил „марка”, /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 11 392 лв. от владението на [фирма] - [населено място], без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои; - на 08/09.01.2013 г. в [населено място], в съучастие като извършител с И. В. Н., и Б. Х. Б. като извършители и Е. Б. П., като подбудител, чрез използване на моторни превозни средства - товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 61 740, 32 лв., от владението на [фирма] - [населено място], без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои. - на 05.02.2013 г. в [населено място], в съучастие като извършител с И. В. Н. и А. Г. К., като извършители, чрез използване на техническо средство - метален лост тип “кози крак”, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС - лек автомобил „марка”, /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , е направил опит да отнеме чужди движими вещи на стойност 61 783 лв., от владението на [фирма]– [населено място], без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, или всичко на обща стойност 134 915,32лв., като стойността на отнетите вещи е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 196А, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода. С присъдата Р. В. Н. е признат за виновен и в това, че на 08/09.01.2013 г. в [населено място], в съучастие като извършител с И. В. Н. и Б. Х. Б., като извършители, противозаконно е отнел чужди моторни превозни средства - товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 7 544 лв. и товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 15 106 лв., от владението на [фирма] - /населено място/, без съгласие на ръководството на дружеството, с намерение да ги ползва, като превозните средства са оставени без надзор в землището на [населено място] /северно от пътя, свързващ [населено място] със [населено място]/ и [населено място], /област/, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият Р. В. Н. е признат за виновен в това, че на 08/09.01.2013 г. в [населено място], в съучастие като извършител с И. В. Н. и Б. Х. Б., като извършители, противозаконно е повредил чужди движими вещи - 9 бр. компютри, като е унищожил харддисковете им и причинената вреда в размер на 355 лв. е в маловажен случай, поради което и на основание чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 61, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС на Р. В. Н. е наложено едно общо най- тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето от 08.02.2013 г. до 07.05.2013 г. и от 22.08.2013 г. до 05.01.2015 г., през което подсъдимият е бил задържан. С постановената от ПОС присъда № 29/13.03.2015 г. подсъдимият Б. Х. Б. е признат за виновен в това, че в периода от 27/28.12.2012 г. до 08/09.01.2013 г., в [населено място], /област/ и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Р. В. Н., А. Г. К., И. В. Н. като извършители и Е. Б. П., като подбудител, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК, чрез използване на моторни превозни средства - лек автомобил „марка”, /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи, както следва: - на 27/28.12.2012 г. в [населено място], /област/, в съучастие като извършител с Р. В. Н. и И. В. Н., като извършители чрез използване на МПС - лек автомобил „марка”, /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 11 392 лв. от владението на [фирма] - [населено място], без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги присвои; - на 08/09.01.2013г. в [населено място], в съучастие като извършител с Р. В. Н. и И. В. Н., като извършители и Е. Б. П., като подбудител, чрез използване на моторни превозни средства - товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил "марка" с рег. [рег.номер на МПС] , чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на стойност 61 740, 32 лв. от владението на [фирма] - [населено място], без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, или всичко на обща стойност 73 132, 32 лв., като стойността на отнетите вещи е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 196А, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода. С първоинстанционната присъда подсъдимият Б. Х. Б. е признат за виновен и в това, че на 08/09.01.2013г. в [населено място], в съучастие като извършител с Р. В. Н. и И. В. Н., като извършители, противозаконно е отнел чужди моторни превозни средства - товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 7 544 лв. и товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 15 106 лв., от владението на [фирма] – [населено място], без съгласие на ръководството на дружеството, с намерение да ги ползва, като превозните средства са оставени без надзор в землището на [населено място] /северно от пътя, свързващ [населено място] със [населено място]/ и [населено място], /област/, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. С присъдата подсъдимият Б. Х. Б. и признат за виновен и в това, че на 08/09.01.2013 г. в [населено място], в съучастие като извършител с Р. В. Н. и И. В. Н., като извършители, противозаконно е повредил чужди движими вещи - 9 бр. компютри, собственост на [фирма] – [населено място], като е унищожил харддисковете им и причинената вреда в размер на 355 лв. е в маловажен случай, поради което и на основание чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен в това да е осъществил престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 61, вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС на подсъдимия Б. Х. Б. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Б. Х. Б. е бил задържан от 08.02.2013 г. до 29.05.2013 г. Със същата присъда подсъдимият А. Г. К. е признат за виновен в това, че на 05.02.2013 г. в [населено място], в съучастие като извършител с Р. В. Н. и И. В. Н., като извършители, повторно в немаловажен случай, след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез използване на техническо средство - метален лост тип “кози крак”, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „марка”, /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 61 783 лв., от владението на [фирма] – [населено място], без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като стойността на вещите е в големи размери и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1 т. 3 и т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на седем години и шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 196А от НК. На основание чл. 61, вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на определеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода в размер на седем години и шест месеца, търпимо в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, в което е бил задържан в периода от 08.02.2013 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият Е. Б. П. е признат за виновен в това, че на 08/09.01.2013 г., в [населено място], в съучастие като подбудител с Р. В. Н., Б. Х. Б. и И. В. Н. - като извършители, ги е склонил умишлено, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на моторни превозни средства- товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 61 740, 32лв., от владението на [фирма] - [населено място], без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги присвоят, като стойността на отнетите вещи е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1 т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода и е признат за невинен да е осъществил престъплението в особено тежък случай, поради което е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 196А от НК. На основание чл. 61, вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на определеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода в размер на шест години, търпимо в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което и бил задържан в периода от 08.02.2013 г. до 14.02.2013 г. С присъдата подсъдимите И. В. Н., Р. В. Н. и Б. Х. Б. са осъдени да заплатят солидарно обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 196А, вр. с чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК на гражданския ищец [фирма] – [населено място], представлявано от едноличния собственик и управител А. Л. Б., в размер на 11 392 /единадесет хиляди триста деветдесет и два/ лева, както и разноски по делото, направени от гражданския ищец в рназмер на 800 /осемстотин/ лева. С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото, както и за връщането на изготвените ВДС чрез използване на СРС на органа, който ги е изготвил, с цел унищожаването им. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите И. В. Н., Р. В. Н., Е. Б. П. и Б. Х. Б. са осъдени да заплатят по сметка на ПОС направените по делото разноски в размер на 140 лева, или по 35 лева за всеки един от тях. С обжалваното и протестирано пред настоящата инстанция решение № 75 от 17.03.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 219/2015 г. наложените на подсъдимите наказания са намалени както следва: - на И. В. Н. за престъплението по чл. 196А, вр. чл.195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от дванадесет години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най – тежко наказание в размер на десет години лишаване от свобода; - на Р. В. Н. за престъплението по чл. 196А, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от дванадесет години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най – тежко наказание в размер на десет години лишаване от свобода; - на Б. Х. Б. за престъплението по чл. 196А, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от дванадесет години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най – тежко наказание в размер на десет години лишаване от свобода; - на А. Г. К. за престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК от седем години и шест месеца на пет години и шест месеца лишаване от свобода; - на Е. Б. П. за престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК от шест години на три години лишаване от свобода. В останалата и част, постановената от ПОС е потвърдена. Протестът на Апелативна прокуратура – Пловдив е неоснователен по следните съображения: При индивидуализацията на наказателната отговорност на Е. П., ПАС е взел предвид всички обстоятелства от значение за определяне размера на наказанието лишаване от свобода и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В санкционната и част, разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от НК предвижда лишаване от свобода от три до петнадесет години, както и възможност за конфискация на имуществото на виновния в размер не по-голям от една втора. При положение, че конфискация не е наложена още с първоинстанционната присъда и при липса на въззивен протест в тази част, ПАС законосъобразно е ограничил дейността си по определяне на наказанието лишаване от свобода, като за налагането му в посочения законов минимум са изложени мотиви в достатъчен обем. Правилно е оценена обществената опасност на дееца, смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и трудовата му ангажираност, както и липсата на отегчаващи такива. Високата обществена опасност на деянието и непълното възстановявяне на нанесените щети са обосновали законосъбразен отказ за приложение на института на условното осъждане. При това положение изложените с протеста аргументи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не могат да бъдат споделени. Искането на прокуратурата за отежняване положението на подсъдимия П. е неоснователно. Наложеното му наказание е съобразено с качеството му на подбудител на извършеното престъпление, т.е. с характера и степента на участието му в същото, както и с целите по чл. 36 от НК. Заявеното с протеста обстоятелство, че подсъдимия П. е инициатор на задружната престъпна дейност, измислил е механизма на престъплението, като е склонил другите подсъдими за извършването му, е безспорно установено по делото и е намерило отражение в правната квалификация на деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Поради това, самостоятелното третиране на подбудителството като отгечаващо вината обстоятелство не е възможно. За такова не може да бъде прието и липсата на критичност към извършеното деяние. Това безусловно следва от отсъствието на законово задължение подсъдимия да признава вината си. Направените самопризнания и изразеното съжаление се ценят като смекчаващи вината обстоятелства, но не могат да бъдат вменявани в задължение на подсъдимия. Нежеланието му да дава обяснения, да прави самопризнания или да изразява критичност към извършеното деяние следва да се приема единствено като упражняване на процесуалните му права, което не може да доведе до негативни последици при определяне на наказанието му. Касационната жалба на подсъдимия А. К. е основателна: Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на съкратено съдебно следствие, като на основание чл. 371, т. 1 от НПК не е проведен разпит на част от свидетелите, в това число на Н. Р. и Г. Т.. Дадените от тях показания в хода на досъдебното производство са прочетени и приобщени с оглед посочената процедура на основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 283 от НПК в проведено от ПОС съдебно заседание на 20.01.2014 г. Въззивната инстанция е допуснала разпит на посочените двама свидетели, като от показанията им не се установява подсъдимият К. да е участвал в опитите за счупване на прозореца на бензиностанция „име”. Според показанията на Г. Т. тези действия са били извършвани от братята Н., като К. е останал в близост до дръвчета, находящи се в района на бензиностанцията. За да ангажират наказателната отговорност на К. във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, контролираните инстанции са дали вяра на обясненията на подсъдимите И. Н. и Р. Н. в частта им по извършване на изпълнителното деяние на престъплението, като са неглижирали показанията на посочените двама полицейски служители. Константната практика на ВКС изобилства от решения, според които обвинението и присъдата не могат да се основават както само на самопризнанието на подсъдимия, така и на "оговор" по отношение на един подсъдим от останалите съучастници в деянието, респективно останалите съподсъдими. Поради двойнствената природа на обясненията на подсъдимия, които съставляват не само доказателствено средство, но и такова за защита, същите следва да бъдат подлагани на внимателна проверка и оценка, като е възможно да бъдат кредитирани изцяло или да бъдат ценени само в една част, а в друга да са лишени от достоверност. В този смисъл е Решение № 157 от 29.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 77/2009 г. на III н. о. В настоящият случай, обясненията на Р. и И. Н. досежно извършеното от тях престъпление в съучастие с А. К. съдържат оговор по отношение на последния. Що се отнася до квалификацията на деянието, първата инстанция се е задоволила да изложи лаконични мотиви, че преквалификацията му по отношение на К. във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК не би довела до намаляване наказанието на подсъдимия, поради което е и безпредметна. От своя страна, въззивната инстанция е констатирала уличаването на К. от братята Н., като отново е пренебрегнала въпросът за формата на съучастието му. С оглед на изложеното, доводът, развит от служебния защитник на К., за неправилна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние е основателен. В доктрината не се спори, че основната разлика между съизвършителя и помагача е, че за разлика от съизвършителя, помагачът не участва в изпълнителното деяние. По делото не е установено К. да е участвал в изпълнителното деяние на престъплението. Подсъдимият, стоящ в близост до бензиностанцията, до находящи се в района и дръвчета, и охраняващ Н., е извършил действия по улесняване на опита да бъде отнета намиращата се в бензиностанцията каса. Поради това, тези действия отговарят на правната квалификация „помагач” по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК. Посоченото нарушение на материалния закон не налага отмяна на обжалваното решение в неговата цялост, доколкото настоящият състав разполага с правомощието да извърши преквалификация на деянието на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК - приложение на „закон за еднакво наказуемо престъпление”. Жалбата на касатора А. К. е основателна и в частта по направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание. При все, че ПАС е отчел наличието на смекчаващи вината обстоятелства като съдействие за разкриване на обективната истина по делото, липса на вредоносен резултат и млада възраст на подсъдимия, размерът на наказанието лишаване от свобода, намален от въззивния съд от седем години и шест месеца на пет години и шест месеца, се явява завишен поради несъответствието му със степента на обществената опасност на деянието и дееца. За извършеното от К. престъпление санкционната част на чл. 195, ал. 2 от НК предвижда наказание от лишаване от свобода от три до петнадесет години. При законосъобразно приет от съдилищата превес на смекчаващите вината обстоятелства, без същите да имат характера на многобройни или изключителни, и без да налагат определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказанието следва да бъде определено по-близо до предвидения специален минимум. Поради това, настоящият касационен състав намира, че на А. К. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, достатъчно за постигане целите на личната и генералната превенция. Жалбата на касатора Е. Б. П. е неоснователна по следните съображения: Направените оплаквания за наличие на всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, идентични с развитите пред въззивната инстанция, са получили от ПАС мотивиран отговор в достатъчен обем, който не следва да бъдe приповтарян в цялост. Видно от съдържанието му, обжалваният второинстанционен съдебен акт не е постановен при липса на мотиви и в пълна степен отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК. Изложени са доводи по направените възражения за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Пред настоящата инстанция последните се твърдят наново, като заявената непълнота на доказателствата, по съществото си необоснованост, поради това, че не е от изброените в процесуалния закон касационни основания, не следва да бъде обсъждана. Обстоятелството, че въззивният съд е приел установената от ПОС фактология, възпроизведена в обжалваното решение, както и че не е направил различни от първата инстанция правни изводи, не сочи на липса на доказателствен анализ. Нещо повече, с оглед проведеното от ПОС по реда на чл. 371, т. 1 от НПК производство, проверката и оценката на свидетелските показания от досъдебното производство, за които е дадено съгласие да бъдат ползани при постаняване на присъдата, е различна по обем от дължимата от въззивния съд при разглеждането на делото по общия ред. Проведеното от полицейските служители Т. и Р. „събеседване” с братята Н. при задържането им съставлява по съществото си предварително снемане на обяснения от задържаните лица, по отношение на които има данни и съмнение за участие в престъпление. Посочените действия не са извършени от лица, които са разследващи органи по смисъла на НПК, поради което за тях не съществува формална пречка да излагат възприетите от тях факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК при разпит в качеството им на свидетели. В този смисъл е Решение № 556 от 14.02.2012 г., постановено по н.д. № 2580/2011 г. на I н.о. Съгласно същото проведените разговори при събеседването не са доказателствено средство, но показанията на оперативните работници, дадени в хода на съдебното следствие са годни доказателствени източници. С цитираното от защитата в касационната жалба Решение № 391 от 25.10.2013 г., постановено по н.д. № 1220/2013 г. на III н.о. е прието за недопустимо кредитирането на показания на полицейски служители относно самопризнания, получени при оперативна беседа. В настоящия случай обаче, процесуалната стойност на показанията на свидетелите Т. и Р. във връзка с проведените с братята Н. беседи не търпи критика поради обстоятелството, че са прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК по искане именно на подсъдимите и техните защитници, направено в проведеното от ПОС съдебно заседание на 20.01.2014 г. Процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК има за цел отделяне на спорното от безспорното, като при одобрено от съда съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите, показанията им, дадени в хода на досъдебното производство, се ползват при постановяване на присъдата. По повод изразеното съгласие за разглеждането на производството по посочената диференцирана процедура е извършена изискуемата по чл. 372, ал. 3 от НПК проверка за законосъобразност на извършените в хода на досъдебното производство действия. Поради различното естество на производството по чл. 371, т. 1 от НПК, допустимо при съгласие на подсъдимия и неговия защитник, респективно при знание за правните последици от провеждането му, както и при спазване задължението на съда да извърши проверка за съотвестствие на извършените действия по разследване с разпоредбите на НПК, посочената от защитата практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург – Решение на съда по делото T. v. U. е неотносима към разглеждания казус, а наведените пред касационната инстанция доводи за недостоверност на посочените доказателствени източници не могат да бъдат споделени. Въззивният съд не е допуснал нарушение при оценката за достоверност на показанията на свидетелите Д. Л., В. З., Д. и И. Я., Т. Д., О. О., К. К. и П. Т., както се твърди от защитата на касатора П.. Кредитирането им не е безмотивно, доколкото съдържа доводи относно това коя част от посочените гласни доказателствени източници подкрепя обвинението и за кое от инкриминираните деяния. Изложената от защитата теза, че подсъдимите Н. единствено са сравнявали цените на откраднатия алкохол и с тази цел, а не с цел продажба са посещавали магазина на свидетеля О. е проверена от инстанциите по фактите и законосъобразно е отхвърлена. Безспорно е установено също и че независимо от изявленията на П. за легалния произход на процесния протокол и дадените обещания за представяне на документи, такива не са получени от свидетелите Д. и И. Я.. Неоснователно е и направеното с касационната жалба на Е. П. оплакване, че постановените осъдителни съдебни актове се основават само на показанията на изброените по-горе свидетелски показания, които съставляват косвени доказателства, тъй като правните изводи на ПАС са съобразени със съвкупния по делото доказателствен материал. От друга страна, правната доктрина и константната практика на ВКС не поставя ограничения за постановяване на присъда въз основа на косвени доказателства. Това е процесуално възможно винаги, когато последните образуват единна доказателствена верига, даваща възможност за разкриване на обективната истина по начин, налагащ единствен възможен извод за авторството на деянието. В този смисъл са Решение № 298 от 06.06.2013 г. по н.д. № 115/2013 г. на III н.о. Несъстоятелни са възраженията на защитата за допуснато нарушение на чл. 284 от НПК от първоинстанционния съд и по чл. 286 от НПК от въззивната инстанция. На първо място, предявяването на веществените доказателства следва да бъде съобразено с техните обем, естество, начин на съхранение. В приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, както и в повторно назначената по искане на защитата на П. такава, е отразено точното количество и стойност на процесния алкохол, както и мястото му на съхранение. Всички материали по делото, включително писмените доказателства за приобщаването на алкохола, са предявени на подсъдимите още в хода на досъдебното производство, както и прочетени преди даване ход на съдебните прения в първоинстанционното производство. По-нататък, оплакването, че ПАС не е отменил определението си за поставяне в очна ставка свидетеля О. с подсъдимите Н., като е обявил съдебното следствие за приключило и с това е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимите, е безпочвено. Видно от съдържанието на протокола от проведеното на 04.02.2016 г. открито съдебно заседание (л. 210 – 216) въззивният съд не е постановявал протоколно определение в посочения смисъл, което да е следвало да отмени. Подсъдимите не са били препятствани да упражняват правата си по чл. 55 от НПК, ползвали са се от адвокатска защита, не са били лишавани от право на последна дума, съдебните прения не са били прекъсвани, защитниците им са имали възможност да изложат всичките си съображения. При липса на порок в доказателствената дейност на съда, материалният закон е приложен правилно. Доколкото настоящият касационен състав изрази становището си относно квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия П., вида и размера на наложеното му наказание във връзка с подадения касационен протест, същото не следва да бъде приповтаряно. В диспозитива на обжалваното решение обаче, ПАС е допуснал отстраним от настоящата инстанция пропуск. По – конкретно, намаляването на наказанието на П. е изисквало промяна на първоначалния режим на изтърпяване и типа затворническо общежитие, което не е сторено от въззивния съд. Неоснователни са и доводите, изложени с жалбата на касатора Б. Х. Б.. От тях, отговор следва да получат само онези досежно заявените съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Касационната инстанция не дължи произнасяне по направеното бланкетно оплакване за несправедливост на наложеното на подсъдимия Б. наказание, доколкото липсата на изложени съображения в подкрепа не дава възможност за проверка на обжалваното решение в тази част. Твърдението, че подсъдимият е осъден за деяние, за което не му е повдигнато обвинение е лишено от правно и фактическо основание. Очевидна техническа грешка, без правни последици за подсъдимия е допусната от ПАС с изписването на деяние, по чл. 214 от НПК вместо по чл. 216 от НК (л. 26, абзац първи от обжалваното решение), като същата не буди съмнение относно фактическото обвинение по последно посочения текст. Действително, по отношение на Б. не е повдигано обвинение да е извършил престъпление в съучастие с подсъдимия А. К. по чл. 196а от НК. Защитата сочи, че такова обстоятелство е отразено на л. 53 от обвинителния акт, като същото е възприето от контролираните инстанции. Внимателният прочит на внесеното обвинение, пункт трети от диспозитива, установява непрецизност във връзка с изписването на посочената страница името на подсъдимия А. К.. От л. 54 до л. 60 обвинението досежно Б. е прецизирано както във връзка с извършените от него деяния, така и съответно по отношение участието само на подсъдимите Н. и П. в тях. Видно от диспозитива на първоинстанционната присъда (л. 18) посочената неточност е повторена и отново поправена от л. 19 до л. 26. Същото е сторено в мотивите на ПОС - л. 15 до л. 21, както и във въззивното решение (л. 5, л. 20-22). Формалното изписване името на подсъдимия К. в обвинителния акт и в постановените от контролираните инстанции съдебни актове, както бе посочено по-горе, не сочат на неясна воля на съдилищата във връзка с осъждането на Б., на отежняване положението му или ограничаване правото му на защита, тъй като последната е била организирана в достатъчен обем по отношение на правнозначимите по делото факти от предмета по чл. 102 от НПК. Направеното от защитата възражение би било основателно единствено в хипотезата на обсъждане от съдилищата на задружна престъпна дейност между Б. и К., каквото не е направено. При това положение, посоченото опущение не може да бъде прието като процесуално нарушение от категорията на съществените, но следва да бъде поправено с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на предходните инстанции относно осъществените с действията на подсъдимия Б. престъпления. Изложените с касационната жалба аргументи в обратен смисъл, касаещи оговор от страна на подсъдимите Р. и И. Н. по отношение на съпроцесника им Б., не могат да бъдат споделени. Както вече беше посочено, съдилищата не са допуснали нарушения във връзка с оценката на обясненията на Н.. Последните, с изключение на частта досежно извършеното в съучастие с подсъдимия К. деяние, законосъобразно са кредитирани при съобразяване на двойнствената им природа от една страна и при липса на основания за отхвърлянето им поради нелогичност, противоречивост и желание за уличаване на друг съподсъдим, от друга. Не търпи критика кредитирането показанията и на свидетелката Д. Л., разпитана в хода на съдебното следствие пред ПОС. На внимателна проверка са подложени и онази част от тях, дадени в хода на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, както и показанията и, дадени по реда на чл. 223 от НПК, също прочетени от първоинстанционния съд на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Протоколът за разпит пред съдия (папка 1, т. 3, л. 65 от ДП № 25/2013 г. по описа на V РУП – [населено място]) е предявен на свидетелката Л. в съдебното заседание на ПОС, проведено на 20.01.2014 г. Видно от съдържанието на същия подсъдимият Б. не само е показал на Л. статия от интернет във връзка с кражба на алкохол на стойност 100 000 лв., както твърди защитата, но е направил пред нея признание относно участието си в извършеното престъпление ведно с братята Н. и относно обстоятелството, че Р. Н. е продал процесния алкохол и е дал на съучастника си Б. по-малка сума пари от договорената с последния. Касационната жалба, подадена от защитата на подсъдимите Р. Н. и И. Н. е неоснователна по следните съображения: Нарушението на материалния закон се твърди във връзка с квалификацията на деянието по чл. 196а от НК, извършено от Н. при условията на съучастие. Становището на защитата за преквалификация в по- леко наказуемо престъпление, каквото е това по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е обосновано с липсата на квалифициращите признаци „особено големи размери” и „особено тежък случай”. С касационната жалба е посочено още, че по отношение на Н. досъдебното производство изначално е неправилно образувано и водено за деяние по чл. 196а от НК, както и че, за аргументиране на посочената квалификация механично са сумирани стойностите на отнетите вещи, без да бъде отчетено обстоятелството, че част от тях са върнати, че деянието, извършено в съучастие с К. е останало във фазата на опита, като неоснователно е повдигнато обвинение за стойността на всичко намиращо се в процесната каса. На първо място, действията по образуване на наказателно производство, привличане на обвиняемо лице и внасяне на обвинение в съд са от изключителните правомощия на прокуратурата, поради което не следва да бъдат обсъждани, още повече в рамките на касационната проверка. В принципен план следва да се отбележи, че първоначално повдигнатото в хода на досъдебното производство обвинение не поставя ограничения за промяна към различна правна квалификация, тъй като има „работен” характер, очертаващ предмета на доказване на делото. Съгл. ТР 2-2002 г. на ОСНК на ВКС обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Второ, за възприетите от съдилищата квалификациращи признаци на извършените от Н. деяние по чл. 196а от НК „особено големи размери” и „особено тежък случай” са изложени мотиви, съобразени със задължителната тълкувателна съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, ППВС № 1/ 1977 г. и ППВС № 1/ 1983 г. Връщането на част от отнетите вещи още в хода на досъдебното производство е факт, за настъпването на който обаче двамата подсъдими не са допринесли. Поради това, изтъкнатото от защитата в този смисъл обстоятелство, няма как да бъде ценено като основание за преквалификация на деянието. Очевидно, че при липса на възстановяване или заместване на отнетите вещи до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, подсъдимите не разполагат със законова възможност да се ползват от смекчена наказателна отговорност по предвиден в Особената част на НК привилегирован състав. Напълно резонно по отношение на подсъдимите е повдигнато и обвинение за опит за отнемане на цялото съдържащо се в касата на [фирма] имущество. Доводът на защитата, че последното е било „предполагаемо” и „евентуално е щяло да бъде откраднато” не държи сметка за стадиите на умишленото престъпление, квалификацията на деянието във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, правната доктрина и констатната съдебна практика - Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.). Съгласно същото опит за кражба е налице и в случаите когато деецът е извършил действия за отнемане на вещи от места, където обикновено се държат такива, дори да не са се оказали налице или да не са намерени. В случая, субективната съставомерност на извършената от Н. кражба включва общият им умисъл за отнемане на всички вещи в процесната каса, поради което правилно им е повдигнато обвинение за общата им парична равностойност. С оглед високата степен на обществена опасност на деянието, начина на извършването му, размера на настъпилите вредни последици, обремененото съдебно минало на Р. и И. Н., разкриващо престъпна упоритост и висока обществена опасност на дейците, извършеното престъпление правилно и в съответствие със законовите изисквания на чл. 93, ал. 1, т. 8 от НК е квалифицирано като особено тежък случай. Изложеното до тук, не дава основание за преоценка и на наложените на Н. наказания. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 75 от 17.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 219/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, като преквалифицира извършеното от А. Г. К. престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК в престъпление по чл.195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода на подсъдимия А. Г. К. за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК на четири години и шест месеца. ИЗМЕНЯ първоначалният режим на изтърпяване на наложеното от Апелативен съд – Пловдив на подсъдимия Е. Б. П. наказание лишаване от свобода за срок от три години за престъплението по чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1 т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, като същото следва да бъде изтърпяно на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. ИЗМЕНЯ решение № 75 от 17.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 219/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която подсъдимият Б. Х. Б. е признат за виновен да е извършил престъпление чл. 196А, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в съучастие с подсъдимите Р. В. Н., И. В. Н., Е. Б. П. и А. Г. К., като отменя в частта посоченото престъпление да е извършено в съучастие с подсъдимия А. Г. К.. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 17.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 219/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ...............................................