Р Е Ш Е Н И Е № 172 Гр. София, 10 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова ...................................................................... и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова ................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 155 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. И. Ч. срещу решение № 220 от 15.12.2011 г. по в.н.о.х.д. № 260/ 2011 г. на Бургаския апелативен съд. Жалбоподателят се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излага доводи за превратна оценка на доказателствата, които не доказвали авторството на деянието, за нарушения на процесуалните правила при изготвяне на част от доказателствените средства и за липса на мотиви по направените с въззивната жалба възражения. Извежда и довод за нарушено право на защита с решението на съда да разгледа делото в отсъствие на защитник. Настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и алтернативно – за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание подсъдимият, чрез защитника си адвокат И. К., поддържа жалбата и направените с нея искания. Моли да бъде оправдан. Гражданският ищец Г. В. Г. изразява становище за удовлетворяване на касационните претенции и за оневиняване на подсъдимия. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за основателна, поради допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на правото на защита на Ч.. За реализиране на накърненото право предлага отмяна на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 220 от 15.12.2011 г. по в.н.о.х.д. № 260/ 2011 г. Бургаският апелативен съд е потвърдил присъда № 280 от 01.07.2011 г. по н.о.х.д. № 294/ 2009 г. на Бургаски районен съд, с която подсъдимият П. И. Ч. е признат за виновен в престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 92/ 2002 г.) и му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години. Предявеният от Г. В. Г. граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на две хиляди лева бил отхвърлен. Първоинстанционният съд се разпоредил с веществените доказателства, а извършените разноски възложил в тежест на подсъдимия. Касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, а. 1, т. 2 НПК е основателна. Въззивният съд е провел едно съдебно заседание на 01.11.2011 г., на което е обявил делото за решаване. Участие не взел редовно упълномощеният защитник на подсъдимия Ч. – адвокат С. К., който предварително с писмена молба от 20.10.2011 г. предупредил за своето отсъствие и помолил отлагане на производството за друга дата. Съдията-докладчик с резолюция отказал пренасрочване. На заседанието на съда присъствал подсъдимият, който подновил желанието за отлагане на делото. Поискал да му бъде предоставена възможност да организира защитата си, да се запознае с всички документи по делото и да ангажира адвокат за следващото заседание. Апелативният съдебен състав отхвърлил искането. Отказът на въззивната инстанция да разгледа производството с участието на защитник на подсъдимия представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 15 от НПК. Съдът е длъжен да предостави всички процесуални средства, необходими за защитата на правата и законните интереси на подсъдимия, сред които и процесуалното представителство. Правото на адвокатска защита е прокламирано в чл. 30, ал. 4 от Конституцията на Република България. Като част от общия обем от процесуални права, предоставени на подсъдимия, е предвидено и в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, изр. първо, пр. последно от НПК. То е неотменимо и не зависи от волята на другите участници в наказателния процес. Упражняването му зависи от свободната воля на обвиненото в престъпление лице, което самостоятелно решава дали да упражни своето право, в какви предели от предоставените му по закон, както и дали, и кога да се откаже от него. Законът предвижда и достатъчно гаранции за упражняване на процесуалните права, включително и на правото на подсъдимия (обвиняемия) да има защитник. Разследващите и съдебните органи са длъжни да охраняват тези права, провеждайки по законосъобразен начин наказателния процес. Въззивният съд не е положил достатъчно усилия да гарантира приложението на правото на подсъдимия да участва със защитник. Той е бил предварително известен за отсъствието на упълномощения адвокат в насроченото открито съдебно заседание, на което позицията на подсъдимия отново е останала непроменена. В становището си по хода на въззивното съдебно производство и по-късно, при устните прения, подсъдимият ясно е изразил волята си и не се е отказал от сътрудничеството на процесуалния си представител. Правото му на защита не е могло да бъде реализирано пълноценно, след като подсъдимият е настоявал на участието на адвокат, който да го подпомага в неговата защита. За да охрани интересите на подсъдимия и да гарантира безпрепятственото упражняване на правото на защита, въззивният съд е бил длъжен да му предостави възможност за следващото заседание да се яви с адвокат. Съдът е длъжен да отложи производството по делото и в случаите, когато защитата не е задължителна, но подсъдимият изрично направи искане за участие на защитник. Предвид изложеното, Върховният касационен съд намира, че въззивната съдебна инстанция не е изпълнил своите задължения по охраняване и гарантиране на процесуалните права на подсъдимия, предписани в нормите на чл. 15, ал. 1 и 2 и чл. 55, ал. 1 от НПК. Бургаският апелативен съд е допуснал съществени процесуални нарушения, чието отстраняване може да се извърши само чрез повторение на въззивното съдебно производство. Това налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 220 от 15.12.2011 г. по в.н.о.х.д. № 260/ 2011 г. на Бургаския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаски апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.