Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 01.09.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ……….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 854 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия В. Г. В. против въззивно решение № 85/24.06.2019 г. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 94/2019 г., с което е била изменена присъда № 4/17.01.2019 г. на Варненския окръжен съд по НОХД № 1/2018 г. С първоинстанционната присъда Варненският окръжен съд е признал подсъдимия В. Г. В. за виновен в това, че през периода от 01.03.2010 г. до 15.11.2010 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на търговски пълномощник на „С. П. 2008“ Е. – [населено място], ЕИК[ЕИК], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС /Закон за данък върху добавената стойност/ в особено големи размери – 2 968 915,11 лева, като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите използвал документи с невярно съдържание – данъчни фактури, и заедно с това е потвърдил неистина в справки – декларации по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, представени пред ТД на НАП – В., като приспаднал неследващ се данъчен кредит по неосъществени сделки с различни търговски дружества, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и единадесет месеца. На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата по НОХД № 1/2018 г. на Варненския окръжен съд и с присъдата по НОХД № 743/2015 г. по описа на същия съд, а именно – лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК Варненският окръжен съд е привел в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 98/2007 г. на Военен съд – В. с влязла в сила на 23.01.2009 г. присъда. Подсъдимият В. е бил осъден да заплати на министъра на финансите, като представляващ държавата, сумата от 2 968 915,11 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на престъплението по чл. 255 от НК, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2010 г., до окончателното изплащане на сумата по главницата. В тежест на подсъдимия съдът е възложил заплащане на разноските по делото. По въззивен протест на прокурор при Варненската окръжна прокуратура е било образувано ВНОХД № 94/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, приключило с решение № 85/24.06.2019 г., предмет на настоящата касационна проверка. С цитирания съдебен акт Варненският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда в наказателно – осъдителната й част, като е увеличил размера на наложеното на подсъдимия В. В. наказание лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК от четири години и единадесет месеца на седем години. На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Варненският апелативен съд е отменил присъда № 4/17.01.2019 г., постановена по НОХД № 1/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е бил определен вида на мястото за лишаване от свобода, в което подсъдимият следва да изтърпи наложените наказания, а в останалата част – я е потвърдил. В касационната жалба, поддържана в съдебното заседание пред ВКС от служебния защитник на подсъдимия, се изтъкват доводи, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Основен акцент е поставен върху игнорираната от въззивния съд продължителност на наказателното производство при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.. Иска се касационна намеса чрез изменение на въззивното решение в частта на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, като счита, че така определеното наказание е съответно на извършеното престъпление и не са налице основания за неговото намаляване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. Производството пред първата, впоследствие и пред въззивната инстанция, е било разгледано и решено в условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, в отсъствие на подсъдимия, но с участието на служебно назначения му защитник. Варненският апелативен съд, съблюдавайки изискванията на чл. 54 от НК, е отмерил по отношение на подсъдимия В. наказание към максимума на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 255, ал. 3 от НК – лишаване от свобода за срок от седем години, като е счел, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, които да имат пряко отношение към личността на дееца, а продължителността на наказателното производство е приел за силно преувеличена от Варненския окръжен съд при извършената от последния индивидуализация на наказанието. Предвид така формираното у Варненския апелативен съд вътрешно убеждение, същият се е наложило да коригира и определеното на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК общо най-тежко наказание от пет години на седем години лишаване от свобода. Служебният защитник на подсъдимия основателно претендира явна несправедливост на увеличеното от въззивния съд наказание лишаване от свобода, произтичащо от игнориране от страна на последния на неразумната продължителност на наказателното производство, съобразена обаче от първоинстанционния съд. Деянието, за което подсъдимият В. е бил привлечен към наказателна отговорност, е било извършено в периода от 01.03.2010 г. до 15.11.2010 г., досъдебното производство е било образувано на 20.12.2011 г., а обвинителният акт – внесен в съда на 02.01.2018 г., като към настоящия момент са изминали близо 10 години от довършването на престъплението. Подобна продължителност на наказателно производство, при липса на категорични доказателства същата да се дължи на виновно поведение на подсъдимия, е винаги съществено обстоятелство, налагащо преценка за смекчаване на наказанието. Такъв подход е изцяло в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта на разумната продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм при неспазването й, с цел да се гарантира справедливостта на процеса, а държавата – да изпълни задълженията си, произтичащи от чл. 13 от ЕКПЧ. Въпреки недооценяването на този факт, въззивният съд правилно е съобразил високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, механизма и упоритостта на извършването му, както и съдебния статус на подсъдимия В.. Тези отегчаващи отговорността обстоятелства обаче не могат да санират необходимостта от смекчаване на наказанието, предвид неразумната продължителност на наказателното производство. Затова, отчитайки значението и тежестта на този фактор, ВКС намира, че с цел компенсация за 10-годишната продължителност на производството, но едновременно с това съблюдавайки целите на наказанието, регламентирани в чл. 36 от НК, и при спазване на общите правила на чл. 54 от НК, увеличеното от въззивния съд наказание лишаване от свобода за срок от седем години, следва да бъде намалено под средния предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 255, ал. 3 от НК размер, а именно - за срок от четири години и единадесет месеца. Съответно, следва да бъде коригиран и размерът на наложеното на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата по НОХД № 1/2018 г. на Варненския окръжен съд и с присъдата по НОХД № 743/2015 г. по описа на същия съд, от седем години на пет години лишаване от свобода. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 85/24.06.2019 г. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 94/2019 г., като намалява наложеното на подсъдимия наказание от седем години на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, съответно, намалява и размера на определеното общо най-тежко наказание от седем години на пет години лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: