4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 274 София, 24.07.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИЯ ИВАНОВА Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2532/2017 година. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от С. З. Г. и К. Е. П., чрез адв. Г. С., частна касационна жалба против определение № 922 от 16. 03. 2017 г. по ч. гр. д. № 981/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено разпореждане от 24. 11. 2016 г. по гр. д. № 9436/2016 г. на СГС, I-8 с-в, с което е прекратено производството по предявените от С. З. Г. и К. Е. П. искове с правни основания чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното: По наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение. За да потвърди обжалваното определение, с което е прекратено производството по предявените от С. З. Гърков и К. Е. П. против Прокуратурата на Република България искове с правни основания чл. 2б ЗОДОВ, за присъждане на сумите от по 50000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от нарушено право по чл. 6 ЕКПЧОС на разглеждане и решаване на образуваното срещу тях наказателно дело в разумен срок, съставът на апелативния съд е приел недопустимост на производството, поради липса на предвидената в чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ процесуална предпоставка за допустимост исковете по чл. 2б ЗОДОВ – изчерпване на административната процедура по глава трета „а“ ЗСВ и непостигане на споразумение. Не е налице соченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за искове с правни основания чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делата в разумен срок по приключили производства, с цена над 10000 лв., тъй като не е доказано решаването му в противоречие със соченото от жалбоподателите ТР № 5/2005 г. Посоченият проблем не е бил предмет на тълкувателното дело и по същия липсва произнасяне от общото събрание на ГК на ВКС, а и нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и глава трета „а“ ЗСВ са обнародвани и влезли в сила шест години след приемане на тълкувателното решение. Не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпросите относно възможността да бъде задължено лицето, имащо право на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, да предяви правата си по исков ред само за част от дължимото обезщетение и относно необходимостта да се прилага принципът на справедливост при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Така поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на състава на въззивния съд, нито са от значение за изхода на делото. Обжалваното определение не съдържа извод, според който субектите, имащи право на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, следва да предявят правата си по исков ред само частично, а въпросът за начина и критериите при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди въобще не е обсъждан. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното определение по въпроса, свързан с приложението на чл. 2б, чл. 8 ЗОДОВ, пар. 8 и 9 ДР ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 98/12г.), чл. 49 ЗЗД - дали невъзможността претенцията за обезщетение за вреди от нарушено правото по чл. 6 ЕКЗПЧОС, което нарушение е допуснато по приключило преди повече от шест месеца от обнародване и влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и глава трета „а“ ЗСВ производство, да се предяви и разгледа по специалния ред, предвиден в чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, представлява обстоятелство, погасяващо отговорността на държавата за вреди и водещо до невъзможност в тези хипотези вреди да се претендират по общия ред, чрез иск по чл. 49 ЗЗД. Приетото по този въпрос противоречи на задължителната съдебна практика, обективирана в посочените и представени от частния жалбоподател решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290-293 ГПК (решение № 12 от 27. 01. 2016 г. по гр. д. № 4014/15 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 210 от 15. 06. 2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., 3 г.о.). По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Настоящият състав споделя становището, изразено в решение № 12 от 27. 01. 2016 г. по гр. д. № 4014/15 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 210 от 15. 06. 2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., 3 г.о., решение № 362 от 21. 11. 2013 г. по гр. д. № 92/2013 г. на ВКС, 4 г.о. и др., постановени по реда на чл. 290-293 ГПК, според които отговорността на държавата за вреди от нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок следва да се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД в случаите, при които нарушението е допуснато по приключило с окончателен съдебен акт преди повече от 6 месеца преди влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и глава трета „а“ ЗСВ производство и е налице процесуална пречка да се образува административно производство по глава трета „а“ ЗСВ (съгл. пар. 9 ЗИД ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 98/12г.) и исково производство по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. По основателността на частната жалба. С оглед приетото становище по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, атакуваното определение се явява незаконосъобразно. Правилен е изводът на състава на апелативния съд за наличие на процесуална пречка ищците да претендират присъждане на обезщетения за вреди от неприключване на воденото срещу тях наказателно производство в разумен срок (започнало 2000 г. и приключило с влезли в сила оправдателни присъди през 2007 г.), в нарушение на правото им по чл. 6 ЕКЗПЧОС, чрез специалния иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. С предявените искове се претендира присъждане на обезщетения за вреди, причинени по наказателно производство, приключило преди обнародване и влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и глава трета „а“ ЗСВ, като са изтекли повече от шест месеца от приключването му с окончателен съдебен акт и липсва възможност да се образува административна процедура по глава трета „а“ ЗСВ, съгласно пар. 9 ЗИДЗОДОВ, ДВ бр. 98/12 г., както и исково производство по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. В тези хипотези, обаче, няма процесуална пречка отговорността на държавата да се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД. В случая, от фактическите и правни твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, както и от уточненията, направени с молба вх. № 21917 от 20. 02. 2017 г., по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, следва, че вярната правна квалификация на заявените претенции е по чл. 49 ЗЗД. Като е квалифицирал иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вместо по чл. 49 ЗЗД и е приел недопустимост на исковото производство на основание чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на градския съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове по чл. 49 ЗЗД, от етап проверка редовността на исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 922 от 16. 03. 2017 г. по ч. гр. д. № 981/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в. ОТМЕНЯ определение № 922 от 16. 03. 2017 г. по ч. гр. д. № 981/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в и потвърденото с него разпореждане от 24. 11. 2016 г. по гр. д. № 9436/2016 г. на СГС, I-8 с-в И ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените от С. З. Г. и К. Е. П. против Прокуратурата на Република България искове с правни основания чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумите от по 50000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване в разумен срок на образувано срещу ищците наказателно производство за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК /НОХД № 287/2005 г. на Софийски военно-окръжен съд/, от етап проверка редовността на исковата молба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: