4 Р Е Ш Е Н И Е №173 гр. София,25.01.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Н. т. дело N 937 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. П. срещу решение № 335 от 15.12.2015г. по в.гр.д. № 503/2015г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено решение № 326/ 30.07.2015г. по гр.д. № 1786/2014г. на Районен съд – Ловеч за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК от касатора срещу П. Н. Н. иск за признаване за установено, че последният дължи на жалбоподателя - ищец сумата от 24 970 лева, представляваща част от дължимата сума от 44 970 лева по издаден от ответника на 30.05.2014г. запис на заповед. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и уважаване на иска, както и присъждане на съдебните разноски за всички инстанции. Ответникът по жалбата, П. Н. Н., в депозирания отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Иска се заплащане по чл.38, ал.2 ЗА вр. ал.1, т.2 ЗА на адвокатско възнаграждение. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: „Редовен ли е съобразно чл.535, т.2 ТЗ от външна страна запис на заповед, в който ясно и недвусмислено е изписана дължимата сума в цифри, ако след нея е налице изписване словом на несъществуваща величина /число/ и намират ли в този случай приложение разпоредбите на чл.460 ТЗ вр. чл.537 ТЗ?” Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед, на основание чл.535, т.2 ТЗ е нередовен от външна страна, тъй като липсва един от реквизитите му - посочване на определена сума пари. Въззивната инстанция е извела нищожността на ценна книга от следното: При изписването на дължимата парична сума по записа на заповед тя е посочена с цифри „44970” лева, при изписване непосредствено след това словом ”четиридесет и четири, деветстотин и седемдесет лв.” Безспорно установено е, че ответникът е потвърдил качеството си на издател на ценната книга и факта, че той е изписал размера на сумата с цифри и думи в записа на заповед. Прието е за неоснователно твърдението на ищеца, че при изписване на сумата с думи: ”четиридесет и четири, деветстотин и седемдесет лв.” е изпусната думата „хиляда” и същата е заместена със запетая. Според съда, текстовото изписване на дължимата сума е непълно и неточно, като не може да бъде извлечена категорично и единодушно волята на издателя относно размера. Същевременно, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.460 ТЗ вр. чл.537 ТЗ, според която, ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и цифри, при различие важи сумата, написана с думи. От друга страна е прието, че сумата в записа на заповед следва да бъде изписвана точно, ясно и категорично с думи и не следва да поражда съмнения. Крайният извод, който е направил окръжният съд е, че в конкретния случай, с оглед различието между сумата, изписана в цифри и с думи, не може да се установи каква точно е дължимата сума, тъй като изписването с думи /”четиридесет и четири, деветстотин и седемдесет лв.”/ не може да се тълкува еднозначно т.е., че важи сумата, която е изписана с думи. По релевирания правен въпрос: Необходим елемент от съдържанието на записа на заповед е безусловното задължаване за плащане на определена, а не на определяема парична сума. Дължимата по ценната книга сума може да бъде изписана цифром, словом или по двата начина. Ако в менителничния ефект сумата е написана едновременно с думи и с цифри, но има различие между тях, съгласно разпоредбата на чл.460 ТЗ вр. чл.537 ТЗ, важи сумата, написана с думи. Следователно, правилото за дерогиране на цифровото изражение на дължимата по ценната книга сума е приложимо само, ако в нея едновременно с това има изписване на различна сума с думи. В този случай се счита, че изявлението за задължаване от издателя на записа на заповед е направено за посочената словом сума. Разликата между словното и цифровото изражение обаче не води до нередовност на ефекта и липсата на дълг по него. Правилото на чл.460, ал.1 ТЗ вр. чл.537 ТЗ е приложимо единствено, ако посоченото с думи в записа на заповед е съществуваща величина, като преценката е конкретна и се извършва вкл. с оглед начина на нейното изписване. Ако изписването словом е несъществуваща величина, не е налице словесно посочване на дължима сума по см. на чл.460, ал.1 ТЗ и инкорпорираното в тази разпоредба правило е неприложимо, тъй като няма изписването на сумата по двата начина, като дължимият размер на дълга се определя съобразно посочването му в цифри. За разлика от правилото на чл.460, ал.1 ТЗ, в чл.460, ал.2 ТЗ е уредена хипотеза, при която сумата е изписана няколко пъти /с думи или с цифри/ т.е. изписана е по един и същ начин, но има различие между размерите, в който случай важи по-малката сума. С посочените правила се цели да се запази редовността на менителничния ефект като се уредят случаите, при които има посочване по различен начин на сумата или по един и същ начин на различни суми. С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: „Редовен съобразно чл.535, т.2 ТЗ от външна страна е запис на заповед, в който ясно и недвусмислено е изписана дължимата сума в цифри, ако след нея е налице изписване словом на несъществуваща величина /число/, като в този случай не намират приложение разпоредбите на чл.460 ТЗ вр. чл.537 ТЗ.” По основателността на жалбата: В процесния запис на заповед издателят се е задължил да заплати сума, посочена ръкописно с цифри - ”44970 лв.”, непосредствено след което е изписано ръкописно с думи „четиридесет и четири, деветстотин и седемдесет лв.”, като под тези думи е налице печатно пояснение „словом”. С оглед така очертания конкретен начин на изписване на дължимата сума, настоящият състав на ВКС приема, че: 1/ изписването с думи е направено като пояснение на сумата, посочена в цифри; 2/ посочването на валутата на сумата – „лева” (съкратено „лв.”) е единствено в края на изписването с думи, поради което няма определяне словом на две суми, а на една; 3/ от математическа гледна точна не съществува изписаното с думи число „четиридесет и четири, деветстотин и седемдесет лв.” С оглед горното и дадения отговор на поставения въпрос, разпоредбата на чл.460, ал.2 ТЗ не намира приложение, тъй като няма изписване на две суми по еднакъв начин. Същевременно, не са налице и предпоставките за прилагане на правилото на чл.460, ал.1 ТЗ, доколкото изписването словом е на несъществуваща величина, като посочването й не води до нередовност на ефекта, тъй като сумата по менителничния ефект е определена с цифри - 44970 лева. Процесният запис на заповед с падеж на предявяване съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ, предявен е с нотариална покана на издателя на 08.08.2014г., поради което вземането по ценната книга е дължимо и изискуемо. В отговора на исковата молба ответникът не е направил относително възражение във връзка с дълга по менителничния ефект, като единствено е посочил, че сумата по записа на заповед не му е предоставена, без обаче да разкрива причината за издаването му. Възражението е общо и съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, не поражда задължение за ищеца, нито да сочи каузално правоотношение във връзка или по повод на което е издаден ефекта, нито за ангажиране на доказателства в тази насока. Предвид изложеното, въззивното решение е изцяло неправилно, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяната му предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за вземането по записа на заповед следва да се уважи изцяло. С оглед изхода на спора, на касатора – ищец се дължат разноски за исковото производство за всички инстанции в размер общо на 3838,50 лева и разноски за заповедното производство в размер на 503,97 лева. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 335 от 15.12.2015г. по в.гр.д. № 503/2015г. на Окръжен съд - Ловеч, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск от П. Н. П., ЕГН [ЕГН], срещу П. Н. Н., ЕГН [ЕГН], че П. Н. Н. дължи на П. Н. П. сумата от 24 970 лева, представляваща част от сумата от 44 970 лева по издаден от П. Н. Н. в полза на П. Н. П. на 30.05.2014г. запис на заповед. ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на П. Н. П., ЕГН [ЕГН], сумата от 4342,47 лева - направени разноски за исковото и заповедното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.