Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София, 14.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Гебрев …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 830 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. Б. Б. и на подсъдимия Д. Д. Д. против решение № 177 от 30.04.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1495/2018 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Подкрепят се с доводите, че прокурорът не е посочил в обвинителния акт точното място на деянието, извършено от подсъдимите; отразил е отменения закон, а не действащия Закон за културното наследство (ЗКН) от 2009 г.; въззивният съд се е позовавал на веществени доказателства, които не са били събрани по реда на НПК, тъй като в нарушение на чл. 161 НПК изземването с протокола за оглед не е било одобрено от съдия; не е обсъдил показанията на св. С. от досъдебното производство, които в нарушение на чл. 118, ал. 2 НПК са били приобщени към доказателствения материал, защото лицето е снемало обяснения на подсъдимите; пропуснал е да отчете данните от приложена по делото справка от Агенцията по вписванията за липсата на отбелязване на статута на Античен град „Р.” в съответствие с пар. 11 ПЗРЗКН; не е изследвал изискванията, поставени от разпоредбите на Закона за културното наследство (чл. 58, чл. 59 и чл. 66), както и правния характер на заповед РД-9-24/1.07.2015 г.; при незавършена процедура по обявяване на Античен град „Р.” за археологическа ценност, липсва и обект на престъпление по чл.277а НК. Посочените касационни основания обуславят искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 61 от 14.09.2018 г. на Видинския окръжен съд по н. о. х. д. № 113/2018 г. всеки от подсъдимите - Д. Д. Д. и Е. Б. Б. е признат за виновен в това, на 18.02.2018 г. в имот от землището на [населено място], В. област, попадащ в границите на охранителна зона на археологическа недвижима културна ценност Античен град „Р.”, в съучастие като съизвършител, чрез използване на технически средства да е извършвал изкопни работи не по законоустановения ред (по чл. 147 от ЗКН), поради което и на основание чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е наложено наказание - на подсъдимия Д. от една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на пет хиляди и петстотин лева, а на подсъдимия Б. – една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и глоба от пет хиляди лева. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и в тежест на всеки от подсъдимите е възложил съответни разноски по делото. С решение № 177 от 30.04.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1495/2018 г. присъдата е потвърдена. Подсъдимите са осъдени за разноските във въззивното производство. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за съществени процесуални нарушени са били представени на вниманието на въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и е отхвърлил, мотивирайки се с ясни, точни и достатъчно изчерпателни съображения. Разпоредбите на НПК, които регламентират огледа на местопроизшествие, не предвиждат одобрение от съда на протокола за осъщественото процесуално-следствено действие. Затова, с признаването на предметите, които са били открити и иззети от изоставен, пустеещ имот, като допустими веществени доказателства, няма и изтъкваното от защитника съществено процесуално нарушение. Софийският апелативен съд прецизно е аргументирал и напълно законосъобразната позиция, че местонахождението на имота, отнесено към действащия кадастрален план (УПИ VІІ-89, кв. 17), не е от естество да породи каквото и да било съмнение за конкретното място на извършване на деянието, респ. и за конкретното събитие на престъплението, поради което не е нарушено и правото на защита. Показанията на св. С. съдът е използвал единствено като източник на сведения за пряко възприети факти относно действията на подсъдимите. От тази гледна точка не е било допуснато нарушение на чл. 118, ал. 2 НПК. В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 339, ал. 2 НПК Софийският апелативен съд е дал отговор и на доводите, които защитниците са противопоставяли, че Античен град „Р.” не е имал статут на археологическа недвижима културна ценност, поради което подсъдимите не са извършвали изкопни работи в охранителната зона. Прецизно е обсъдил целия обем от доказателствени материали и не е пренебрегнал нито справката, нито заповедта на министъра на културата (л. 7 от мотивите). Възраженията за незавършена процедура е отхвърлил като неотносими към деянието на подсъдимите със законосъобразните мотиви, че посочените разпоредби на Закона за културното наследство касаят собствениците на имоти в охранителната зона, каквито не е установил да са били подсъдимите. В рамките на фактическите положения, възприети без съществено процесуално нарушение, Софийският апелативен съд е извел съставомерните признаци на престъплението в обективно и субективно отношение. Наложеното наказание на подсъдимия Д. и на подсъдимия Б. не разкрива белези на явна несправедливост. То държи сметка за тежестта на извършеното престъпление и индивидуалния принос в съучастническото деяние на единия, съизмерен с този на другия, каквито изисквания поставя чл. 21, ал. 1 НК, личността на дееца и другите обстоятелства, в т. ч. посочените в чл. 47 НК. Предвид отсъствието на касационно основание решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТЯВЯ В СИЛА решение № 177 от 30.04.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1495/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ|: