Р Е Ш Е Н И Е
№ 500
София, 04 декември 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно
заседание на 25 ноември, две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Теодора Стамболова
при
участието на секретаря Н. Цекова
и
в присъствието на прокурора Н. Любенов
изслуша
докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 458/2009 година.
Делото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване по вчнд № 129/2009 г., на Софийски градски съд. Предмет на същото е определение от 02.02.2009 г., с което е потвърдено определение от 03.07.2008 г., постановено по чнд № И-2084/2008 г., на СРС, НК, 11-ти състав за прекратяване на наказателното производство. Иска се да бъде отменено определението и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд.
Представителят на върховната касационна прокуратура поддържа искането, на посочените в него основания.
Защитниците на Л. Л. и Е. И. , считат искането за неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в направеното искане и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното:
С определение от 02.02.2009 г., постановено по внчд № 129/2009 г., Софийски градски съд, НК, 4-ти въззивен състав, е потвърдил определение от 03.07.2008 г., постановено по нчд № И-2084/2008 г., на СРС, НК, 11-ти състав, потвърждаващо постановление от 05.11.2007 г., на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство, по досъдебно производство № 52/2004 г. по описа на СДП, пр. пр. № 54944/2003 г. по описа на СРП, против Е. С. И. и Л. Д. Л..
По искането на Главния прокурор:
Направени са оплаквания за съществени процесуални нарушения – ограничаване правата на пострадалия и за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство.
Искането е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНО.
Наказателното производство, чието възобновяване се иска, е за конкретно деяние с обект на увреждане или засягане на обществени отношения свързани с правосъдието, което не съдържа в обективната страна конкретни вредни последици, относими към определени лица. Тълкуването на чл. 52 и 60 НПК /стар/, /76 и 84 – нов НПК/ разкрива, че това могат да бъдат лица - пострадали или техни наследници от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочено в особената част на НПК. Поначало липсата на съставомерни вреди при тях предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред по – широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления – Вж. Р. 1081/2006 г., 3 н.о. и ТР № 2/2002 г. на ОСНК, п. 1.
От друга страна, от данните по делото е видно, че К. М. е бил разпитван по делото, обжалвал е постановлението за прекратяване пред СРС, обжалвал е акта на СРС пред СГС, който се е произнесъл с потвърждаване на акта на прокуратурата, след като са били обсъдени всички изложени от него доводи по неговите жалби и е бил представляван от повереник.
Следователно, той е упражнявал активно правата си на досъдебното производство, упълномощил е повереник и е обжалвал всички актове накърняващи негови права, поради което и няма допуснати съществени процесуални нарушения.
В случая, водещият разследването не е имал и задължение да предяви материалите по делото, тъй като в процеса на разследването е било установено, че не е извършено престъпление и няма привличане на обвиняеми.
В искането лаконично се сочи, че постановеното определение на СГС, е необосновано и незаконосъобразно, без да се сочат конкретни възражения.
Тези доводи са също неоснователни. По делото са събрани многобройни писмени доказателства, разпитани са свидетели, обсъдени са наличието на обективната и субективна страна, на състава на престъплението, по което е било образувано производството. Точен е направения извод, че наказателното досъдебно производство законосъобразно е било прекратено, поради липса на доказателства за субективната страна на деяние по чл. 286 НК. Правилни са изводите, че за съставомерност на деянието, не е достатъчно само да бъдат изнесени пред надлежен орган на властта факти, уличаващи едно лице в престъпление, но и съзнанието у извършителя, че набеденият е невинен, за което в случая липсват доказателства. Целта на разпоредбата, е да се охраняват интересите на правосъдието, да не се подвеждан правораздавателните органи, умишлено с поднесена невярна информация. Фактът, че са били прекратени наказателните производство водени срещи К. М. , не е достатъчен да докаже субективната страна на деянието, на Е. И. и Л. Л.
Водим от горното, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България, за възобновяване и отмяна на влязлото в сила определение от 02.02.2009 г., постановено по внчд № 129/2009 г., на Софийския градски съд, НК, 4-ти въззивен състав.
Председател:
Членове: