О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 327 гр. София, 11.05.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. д. № 126/2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. И. Г., като процесуален представител на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, ТД - [населено място], срещу определение на Варненски апелативен съд, гражданско отделение № 2 от 03.01.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 632/2011 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 3296 от 17.11.2011 г. по ч. гр. д. № 2019/2011 г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав, с което на основание чл. 390, ал. 3 ГПК е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ осъдителен иск на Държавата, чрез Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, БУЛСТАТ[ЕИК], против Х. А. Х. от [населено място], [улица] за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че едномесечният срок за предявяване на бъдещия иск започва да тече от деня на постановяване на определението, с което обезпечението е допуснато, а не от момента на връчването на съобщението от същото. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За ответника по частната жалба Х. А. Х. не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК констатира следното: Следва да се допусне касационно обжалване по процесуалноправния въпрос – от кога започва да тече едномесечния срок по чл. 390, ал. 3 ГПК- от деня на постановявяне на определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск, или от момента на връчване на съобщение от същото на страните в производството. Правният въпрос е обуславящ извода на въззивния съд и разглеждането му от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че когато молбата за допускане на поисканото обезпечение е уважена, едномесечният срок за предявяване на бъдещия иск тече от деня на постановяване на определението, с което обезпечението е допуснато. В този случай, връчването на съобщение от същото има значение за срока за евентуалното му обжалване, но не се отразява на началния момент на едномесечния срок. Определението е правилно. Предвиденият с разпоредбата на чл. 390, ал. 3 ГПК срок има различен характер и цел за разлика от посочените в общата част на исковия процес срокове за обжалване на съдебните актове. Срокът за предявяване на бъдещия иск е императивен, законоустановен и не може да бъде спиран, прекъсван или удължаван от съда. Моментът, от който започва да тече срокът е датата на постановяване на определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск, а не връчването на съобщение с препис от същото. Различията произтичат от специфичната цел на обезпечителното производство за осигуряване защита на правата както на ищеца, така и на ответника в производството по бъдещия иск. Обстоятелството, че в случая първоинстанционният съд е връчил на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, ТД-гр. В. препис от определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск е ирелевантно както за срока по чл. 390, ал. 3 ГПК, така и за срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, тъй като за молителя не е налице правен интерес да обжалва същото. Тези действия на Варненски окръжен съд са последица от общия принцип на гражданския процес по чл. 7, ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски апелативен съд, гражданско отделение № 2 от 03.01.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 632/2011 г. по описа на същия съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение № 2 от 03.01.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 632/2011 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 3296 от 17.11.2011 г. по ч. гр. д. № 2019/2011 г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: