Решение № 63 от 26.05.2020 г. П Р О Т О К О Л град София, 26 май 2020 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секрeтаря Невена Пелова и прокурор Николай ЛЮБЕНОВ сложи за разглеждане наказателно дело 676 по описа за 2019 година, докладвано от съдия ЛАДА ПАУНОВА На именното повикване в 11:33 часа се явиха: Осъденият Д. Й. Д., не се явява. Същият е редовно призован, чрез призовка получена от неговата съпруга Н. Р.. Не се явяват упълномощените защитници адвокат Р. П. и адвокат В. Ц.. От същите е постъпила молба, с която посочват, че няма да се явят за днешното съдебно заседание. Твърдят, че от последните съдебни заседания нямат контакт с подзащитния си и с неговите близки. Правят искане съдебният състав да стори необходимото за развитие на делото, като се съобразят техните изявления и депозираните изложения. ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице предпоставките на чл.423, ал.3 НПК за прекратяване на съдебното производство, доколкото осъденият Д. Д., не се явява без да сочи причини за това. Поддържам становището изразено от ВКП във връзка с исканията за преюдициални запитвания. СЪДЪТ след съвещание и като взе предвид, пространно изложените доводи в редица молби и становища на защитата, както и депозираното от представители на ВКП становище във връзка с тези искания намира следното: За днешното съдебно заседание осъденият Д. Д. е редовно призован. Същият е депозирал молба за възобновяване на делото на основание чл.423 от НПК. В тази ситуация съдът намира, че не са налице основания за разглеждане на делото, а образуваното производство подлежи на прекратяване. Не са представени документи, които да сочат уважителна причина за неявяването на осъдения в днешното съдебно заседание. Съдебния състав счита, че производството, образувано по искане на осъдения с правно основание чл.423 НПК, не може да се развие в отсъствие на молителя, когато неявяването му е без уважителна причина. Това е така, понеже личното присъствие на задочно осъдения в самото съдебно заседание за възобновяване, съобразно разпоредбата на чл.423, ал.3 НПК, се явява прекратително условие за възобновяване на тази категория дела. Цитираната разпоредба следователно изисква личното явяване на задочно осъденото лице в производството пред ВКС, с което да манифестира желание за лично участие и защита в наказателното производство, чиято висящност претендира да се възстанови. Това е смисълът на законовото изискване за задължително явяване съобразно НПК. Без основание е претенцията на защитниците за прилагане на директния ефект на чл.9 от Директива 2016/343 при решаване на въпроса за разглеждане на производството без участие на осъдения. В принципен план, директивите следва да бъдат транспонирани в националното законодателство, но отделни техни разпоредби могат да имат също директен ефект. В настоящия случай не възниква съмнение във вертикалното естество на евентуалния директен ефект. Но такъв може да възникне, когато разпоредбите на Директивата са безусловни и достатъчно прецизни. Разпоредбата на чл.9 от обсъжданата Директива е озаглавена „Право на нов съдебен процес“, което сочи че тя вменява на държавите членки да гарантират, че обвиняеми или заподозрени лица имат определени права. Според настоящия състав това задължение на държавата е изпълнено чрез установяване на възможността по чл.423 от НПК, задочно осъдения да поиска възобновяване на делото, в което не е взел лично участие – т.е. гарантирано е правото на нов съдебен процес. Що се касае до процесуалните правила, по които да бъде реализирано това право, те не са предмет на регулация с Директивата. Поради тези съображения в случая съдебният състав намира, че не е приложим директен ефект на норма от Директивата. Направеното от защитниците алтернативно искане /в случай на невъзприемане на директен ефект/ е за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на нормата на чл.9 от Директивата. Т Това искане съдебният състав намира за неоснователно. Съображенията за това вече бяха изложени във връзка с обсъждане на директния ефект на разпоредбата от Директивата. Следва да се повтори, че с уреждането на извънредния способ за проверка на влязла в сила присъда, постановена в отсъствие на подсъдимия, националният закон удовлетворява изискването за гарантиране от държавата на нов съдебен процес при задочно осъждане. Установяването на зависимост между разглеждането на искането на осъдения и личното му участие в съдебния процес по това искане, не следва да се разглежда като непредвидено от директивата ограничително основание. Това е така, изхождайки от самото основание за възобновяването на наказателното производство – поради неучастие на осъдения в него, и изискването за лично участие на осъдения–искател е предназначено да гарантира в пълен обем правото да присъства на съдебния процес. В тази връзка и предвид изложените съображения съдът намира, че са налице основания за прекратяване на производството образувано по искане по реда на чл.423 НПК от осъдения Д. Д., както и че не са налице основания за директно прилагане на нормата на чл.9 от цитираната по-горе Директива и за отправяне на преюдициално запитване. Доколкото в самото искане депозирано от осъдения Д. Д. се съдържат съображения свързани с предвиденото основание за възобновяване по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК и предвид на това, че подобно искане за възобновяване не е в компетентността на ВКС, съдът намира, че делото следва да бъде изпратено на Варненски апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване направено от Д. Д. с основание чл.422, т.5 НПК. Водим от горното и на основание чл.423, т.3 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, О П Р Е Д Е Л И ПРЕКРАТЯВА производството по к.н.д. № 676/2019 г. по описа на ІІІ н.о., на ВКС. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – гр.Варна, за произнасяне по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Определението е окончателно. Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:45 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: СЕКРЕТАР: