Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 251                                    гр. София, 10 май 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети май през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова        и в присъствието на прокурора Петя Маринова         изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 161/10 СА  по описа за 2010 г   Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Б. И. Н. срещу решение на Военноапелативния съд № П-3/2.12.2009 г, по ВНЧХД № П-3/09, с което е потвърдена присъда на Софийски военен съд № П-63/08 от 26.09.2009 г, по НЧХД № П-63/08. С първоинстанционната присъда, подсъдимите Д. И. Ф. и К. С. Д. са признати за невиновни в това, че за периода от 1.03.2007 г до 30.01.2008 г, в различни населени места / гр. С., гр. С., гр. К., в съучастие като съизвършители, при и по повод изпълнение на службата си, при условията на продължавано престъпление, в характеристична справка са разгласили позорни обстоятелства за Б. И. Н. и са му приписали престъпление в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, и от клеветата са настъпили тежки последици, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, т. 3 и 4 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. 26, ал. 1 НК, както и са признати за невиновни в това, че за същия период, в същите населени места, в посоченото длъжностно качество, в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление, чрез характеристична справка са разпространили обидни думи и изрази за Б. И. Н. в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 2, 3 и 4 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че неправилно е потвърдена оправдателната присъда, че е нарушено правото на жалбоподателя на защита, че не са уважени негови доказателствени искания, че не е спазен чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС, че съдиите от инстанциите по същество са проявили заинтересованост и предубеденост от изхода на делото, че въззивното решение страда от съществени процесуални пороци, характерни и за първоинстанционната присъда, че анализът на доказателствата е опорочен, че неправилно е преценена съставомерността на деянията. С жалбата се иска да бъдат отменени постановените актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частния тъжител пледира за уважаване на жалбата. Тъжителят счита, че жалбата следва да бъде уважена. Защитата пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Подсъдимите се присъединяват към становището на своите защитници. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда, не страда от релевираните процесуални пороци. Такива липсват и в първоинстанционната присъда. Правото на защита на тъжителя не е нарушено, тъй като на същия е предоставена възможност да упражни в пълнота процесуалните си права, а доказателствените му искания са уважавани в рамките на предмета на доказване и пределите на доказване. Липсват данни за предубеденост или заинтересованост на някой от съдиите, участвали при решаване на делото. Не е допуснато нарушение на чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС, а и този текст визира закрила, преди всичко, на лицата, срещу които се води наказателно производство. Въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата, тъй като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. По делото не може да се спори за съпричастност на подсъдимата Д. към инкриминираните събития, тъй като е установено, че тя не е участвала в изготвянето на документа, описан в тъжбата. В характеристичната справка, изработена за нуждите на водено срещу тъжителя наказателно производство, са изброени негови неправомерни прояви, за които е бил санкциониран, и е обрисуван психологическият му портрет. Не се касае обаче за обида или клевета, тъй като липсват признаците на посочените престъпления, както правилно е приел и въззивният съд. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на друго лице в негово присъствие или изнася обидна информация за другиго, като цели тя да достигне до него / да бъде узната от него /. Инкриминираната характеристична справка не съдържа собствена / на дееца / негативна оценка за личността на тъжителя, а данни за последния, съдържащи се в масивите на МВР, които авторът препредава / възпроизвежда /. От друга страна, инкриминираната информация не е обективирана с цел да бъде доведена до знанието на лицето, а с друга цел: да обслужи нуждите на наказателно производство. Със справката е очертан определен психологически профил на лицето, който, по естеството си, не е унизителен за неговата чест и достойнство, тоест, информацията не е обидна по съдържание. Не е налице и клевета, тъй като липсва елементът разгласяване / справката не е доведена до знанието на неограничен кръг лица /. Не е налице неистинност на обстоятелствата относно неправомерни прояви на тъжителя, тъй като същите отговарят на обективната действителност. Що се отнася до сведенията, касаещи психологическия му портрет, те нямат позорящ характер. Липсва клевета и относно описаното в справката престъпление по чл. 339 НК, данни за което са съществували към момента на нейното изготвяне, като въпросът дали ще бъде реализирана наказателна отговорност за посоченото престъпление се явява ирелевантен спрямо отговорността за клевета. Неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон. Описаните в тъжбата деяния не съставляват престъпление и затова законосъобразно е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. По тези съображения, ВКС намери, че липсват релевираните касационни основания, поради което искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № П-3/09 от 2.12.2009 г на Военноапелативния съд, по ВНЧХД № П-3/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: