Р Е Ш Е Н И Е   № 920/ 09   София, 26.07. 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  деветнадесети ноември  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ   при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 470/2009 година  Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на “У” А. гр. С., пл. Света Н. № 7 чрез юрисконсулт Т. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 3. ХІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 2413/2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответницата по касация Г. Х. М. от гр. П. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. С определение № 344 от 6.ІV.2009 г. по гр.д. № 470/2009 г. на ВКС на РБ, ІV гр. о. е допуснато касационно обжалване по въпроса от кога тече срокът по чл. 194 ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание на извършителя на нарушението, който въпрос е решен в противоречие с практиката на състави на ІІІ г.о. на ВКС – т.е. налице е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК с оглед разясненията, дадени в т.3 на Тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ. За да намери за основателни предявените от ищцата Г. Х. М. искове срещу “У” А. с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ, Пловдивският окръжен съд е приел, че дисциплинарното наказание “уволнение” със заповед № 359/1. Х.2007 г. на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т.3,8,9 и 10 от КТ е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок от откриването им по чл. 194 ал.1 от КТ. Това е станало според въззивния съд максимум няколко дни след изготвения доклад № 20/7.VІ.2007 г. на Управление “В” при банката, като при съобразяване с ползваната от ищцата отпуска от два работни дни, краткият двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл най-късно в края на месец VІІІ.2007 г., а наказанието е наложено едва на 1. Х.2007 г. т.е. след повече от 1 месец от изтичане на срока. Това е обосновало изводът за незаконност на уволнението. Отразеното върху одитния доклад от изпълнителните директори на банката Л. Х. и А. К. , че са съгласни с направените предложения в доклада за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, датирано на 3.VІІІ.2007 г., е възприето от въззивния съд като отбелязване на благоприятни за работодателя факти за спазване на преклузивния срок, което не може да обвърже работника и съда, а освен това и не отразява момента на представяне на доклада на изпълнителните директори. От приложените Правила за работа на управителния съвет на “У” А. от ІV.2007 г. т.70.4.2 “актовете за сключване, изменение и прекратяване на граждански и / или трудови договори и споразумения, включително за налагането на дисциплинарни наказания, вкл. дисциплинарно уволнение и за реализиране на имуществена отговорност следва да бъдат подписвани от всеки двама изпълнителни директори действащи заедно или от надлежно упълномощени от тях лица”. От посочения текст е видно, че субектите на дисциплинарна власт в банката са всеки двама от изпълнителните директори, действащи заедно или от надлежно упълномощени от тях лица. С други думи, съставения одит от управление “В” при банката е следвало да бъде докладван именно на изпълнителните директори, за да започне да тече срока по чл. 194 ал.1 от КТ. Липсват по делото установени данни за момента на уведомяването им, предшестващ отразената от тях дата 3.VІІІ.2007 г., поради което ВКС приема, че изготвената заповед за уволнение на 1. Х.2007 г. е съставена и връчена преди изтичане на двумесечния срок по чл. 194 ал.1 от ГПК. Това обуславя отменяване на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила относно тежестта на доказване – основания за отмяна по чл. 281 т.3 от ГПК. Тъй като спорът не е бил разгледан по същество, делото следва да се върне на основание чл. 293 ал.3 от ГПК на друг състав на същия съд за разглеждане на спора по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ относно спазване на предвидените в чл. 189 от КТ критерии за определяне на дисциплинарното наказание – тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение № 1* от 3. ХІІ.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 гр.състав постановено по в.гр.д. № 2413/2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на спора от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: