Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 42

София, 04.02.2021 год.


Върховен касационен съд , гражданска колегия , състав на второ отделение , в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ : СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

При участието на секретаря
докладвано от съдията БАЛЕВСКА
по гр.д. № 3001/2020 год. по описа на II г.о.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба вх. № 2190/31.07.2020 год. на Д. С. А., М. П. А. И., Т. Т. и С. Х. Т. , заявена чрез адв. Б. С.- АК Р. срещу въззивно Решение № 66 от 22.06.2020 год. по В.гр.д. № 71/2020 год. на ОС-Силистра, постановено в производство по чл. 33, ал.2 ЗС.
С касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
Доводите за неправилност са в насока за несъобразяване на решението на въззивния съд с предмета на въззивната жалба, грубо нарушаване правилата за постановяване на съдебен акт по заявените искове за симулация по чл. 26 във вр. с чл. 17 ЗЗД и по чл. 33, ал.2 ЗС без произнесен диспозитив по първия иск, неправилно прилагане на материалния закон след като се приема, че искът за замяна прикрива договор за покупко-продажба , базирайки изводите си на доказателства , които не са приети по делото и игнорирайки доказателства, които установяват правнорелевантни за спора факти . Решението е произнесено без да е разкрита действителната воля на договарящите страни по договора за замяна, доколкото една от страните е била представлявана от пълномощник, изразил воля именно за сключване на договор за замяна . Допуснато е нарушение на материалния закон след като е уважен иск за изкупуване по сделка замяна , както и без да се съобрази обстоятелството, че в една от сделките освен пари по сделката има уговорена , като насрещна престация, и такава за прехвърляне на недвижим имот.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК по въпросите : „Допустимо ли е нищожност и симулативност като правоизключващи факти да бъдат заявени като основания на искова претенцията претенция по чл. 33, ал.2 ЗС без да се иска произнасяне по тях със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме , че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС без да има предявен иск за разкриване на симулация на договора за замяна ? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за замяна , на база позоваване от страна на ищците на нищожност и симулативност на сделката , без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо ? Чия воля следва да бъде изследвана при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник – волята на пълномощника или тази на упълномощителя ? Допустимо ли е да се прави извод за симулативностна договор за замяна , като прикриващ договор за покупко-продажба без да се изследва волята на страните по сделката ? Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство , което не е допуснато и прието от съда , и съответно без да има искане за приемането му като писмено доказателство ? Допустимо ли е въззивният съд да кредитира свидетелски показания на свидетел за обстоятелства , за установяването на които не е допуснат и за установяването на които не е допуснат и за установяването на тези обстоятелства няма доказателствени искания в преклузивния срок ? Ограничен ли е правораздавателния контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя ? Допустимо ли е да се допусне изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС при сключен договор за замяна с недвижим имот ? Има ли приложение искът по чл. 33, ал.2 ЗС при договора за замяна ? Допустимо ли е въззивният съд да приема , че пълномощникът е превишил обема на пълномощията си, сключвайки сделка , за която изрично е упълномощен в пълномощното ? Допустимо ли е въззивният съд да приеме , , че пълномощникът е превишил обема на правомощията си , без да има наведен такъв довод в исковата молба или в хода на съдебното производство ? Следва ли съдът да допусне изкупуване едва след установяване на действително уговорените условия по сделката ? Какви са правните последици за недвижимия имот , предмет на сделката за замяна при допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 ЗС ? предвид на противоречивото им разрешаване с разясненията на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС ; ТР № 5/2014 год. , прието на 12.12.2016 година на ОСГТК на ВКС, и съдебна практика на ВКС , обективирана с Решение № 232 от 21.01.2020 год. по гр.д.№ 4300/18 год.на ВКС, 4 отд.; Решение № 248 от 07.01.2020 год. по гр.д.№ 4193/2018 год. ВКС- 4 отд.; Решение № 107 от 23.03.2012 година по гр.д № 689/ 2010 год. на ВКС 4 г.о. , Решение № 475 от 14.07.2010 год. по гр.д. № 621/2009 год. на ВКС 4 г.о. ; Решение № 403 от 05.08.2010 год. по гр.д.№ 684/2009 год. на ВКС 3 г.о.; , Решение № 93 от 31.10.2018 год. по гр.д. № 4714/2017 год. на ВКС.
Първият от поставените въпроси се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, а останалите в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 предл.3-то ГПК , а именно поради очевидна неправилност , мотивирана с доводите за сериозните нарушения на процесуалните правила при произнасяне на съдебния акт от въззивния съд.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Д. Х. Р. и М. Х. А., и двете представлявани от адв. И. Р. – САК , с който отговор се оспорват наведените доводи както по отношение на искането за допускане на касационното обжалване , така и досежно доводите по основателността на жалбата. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Й. Х. К. чрез адв. И. А. - САК , с който отговор се оспорват наведените доводи както по отношение на искането за допускане на касационното обжалване , така и досежно доводите по основателността на жалбата. Претендират се разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните доводи за допускане на касационно обжалване и като съобрази ограниченията за касационен контрол, установени в чл. 280, ал.3 ГПК, намира :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт - решение на въззивен съд постановено в производство по чл. 33 , ал.2 ЗС с обща цена на иска, възприета на база пазарната стойност на изкупените недвижими имоти по НА 20/2018 год. над сумата 5 000 лв., поради което , въпреки разгледаните при условията на обективно субективно съединяване искове с цена под установения от законодателя имуществен праг , касационният съд намира същата за процесуално допустима.
С посоченото решение, окръжният съд като въззивна инстанция в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 51/21.11.2019 год. по гр.д.№ 448/2018г. на РС-Тутракан и е постановил ново решение , с което е : допуснал заинтересованите съсобственици Д. Х. Р. и М. Х. А. да изкупят, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС , продадената от съсобственика Й. Х. К. на третите лица - И. Т. Т. и С. Х. Т., Д. С. А. и М. П. А. , с прикрит договор за продажба, извършен с НА № 20/ 2018 г. на 1/3 ид. ч. ( една трета идеална част ) от следните имоти: 1. Нива с площ от 3 002 кв. м., трета категория, в местност „К. ч.”, съставляваща имот с идентификатор № *** (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, девет, точка, тринадесет) по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., при съседни имоти с идентификатори: № ***, № ***, № *** и № ***; 2. Нива с площ от 12 505 кв. м., втора категория, в местност „А.”, съставляваща имот с идентификатор № *** (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, седемнадесет, точка, седем) по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., при съседни имоти с идентификатори: № ***, № ***, № *** и № ***; 3. Нива с площ от 3 502 кв. м., четвърта категория, в местност „Д. с.”, съставляваща имот с идентификатор № *** (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, четиринадесет, точка, сто двадесет и три) по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., при съседни имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № *** и № ***; 4. Нива с площ от 3 001 кв. м., пета категория, в местност „В. Й.”, съставляваща имот с идентификатор № *** (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, девет, точка, деветдесет и едно) по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., при съседни имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № *** и № *** , за действително уговорената продажна цена от 5840 /пет хиляди осемстотин и четиридесет/ лева, под условието на чл.33, ал. 3 от ЗС, че ако съсобствениците Д. Х. Р. и М. Х. А., не платят дължимата за изкупуването сума в месечен срок от влизането на решение в сила, то същото ще се счита обезсилено по право в тази му част.
За да прецени дали са налице посочените основания за селекция и допускане на касационното обжалване , касационният съд съобрази:
Съдебното исково производство е образувано от дата 05.09.2018 год. по искова молба на М. Х. А. и сестра Д. Х. Р. срещу тяхната сестра Й. Х. К. и лицата- И. Т. Т. и съпругата му С. Х. Т., Д. С. А. и съпругата му М. П. А. , с искане съдът да постанови решение, с което да за допусне по реда и на основание чл. 33, ал.2 ЗС изкупуване, при условията, уговорени между ответниците по прикрита сделка - договор за покупко - продажба, съпровождаща привидна сделка - Договор за замяна на идеални части от недвижими имоти, обективиран в НА № 20/06.07.2018 г. на Нотариус № * – С. В., като съгласно условията по прикритата сделка Д. и М. А. и съответно И. и С. Т. купувачи по сделката ) следва да заплатят по 2 921 лв. на Й. Х. К. за разпоредената 1/3 ид. ч. от посочените земеделски имоти, придобити по наследство от общия на Д. Х. Р., М. Х. А. и Й. Х. К. наследодател- баща , в землището на [населено място].
С пълномощно от дата 22.06.2018 година, издадено от ответницата К. на лицето С. Н. Х. за разпореждане със собствените и недвижими имоти, на 06.07.2018 година е сключен ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА по НА № 20/2018 г. . По силата на сключения договор за замяна Й. Х. К., като продавач, чрез пълномощника си прехвърлила на Д. и М. А. общо 1/6 идеални части и И. Т. Т. ( в брак със С. Х. Т. ) - 1/6 идеални части от собствеността върху ниви в землището на, с идентификатори № ***, № ***, № *** и № *** като в замяна Д. и М. А. са прехвърлили на Й. Х. К. собствеността върху 1/24 ид. част от НИВА в землището на [населено място], общ. И., съставляваща имот № * с площ от 107 кв.м. с данъчна оценка 0.75 лв., като наред с това И. Т. Т. от една страна, и Д. и М. А. от друга страна са поели задължението, всяка от тях да заплати на Й. К. , за уравнение паричната сума от по 2 921 лв., или общо сумата 5 842 лв.
В изложението на основанията на иска по чл. 33 , ал.2 ЗС М. А. и Д. Р. имат твърдения , че обективираното в процесния договор за замяна съгласие е привидно, като всъщност страните са целели като краен резултат продажба на процесните земеделски земи, а прехвърлянето на собствеността на имота в [населено място], с който е извършена замяната , цели преодоляване на изискването на чл. 33 ЗС при продажба на съсобствен имот първо да се предлага на съсобствениците, позовавайки се на нищожност на договора за замяна като привидна сделка, съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД и на валидност на прикритата такава за продажба, съгласно чл. 17, ал.1 ЗЗД.
За да уважи исковете по чл. 33, ал.2 ЗС , в мотивите си въззивният съд приема , че няма пречка двата правоизключващи факта да бъдат заявени като основания на исковата претенция по чл. 33, ал.2 ЗС без да се налага изрично произнасяне по тях с конкретен диспозитив , ползващ се със сила на присъдени нещо. Излага мотиви в насока , че „нищожността сама по себе си не е ЮФ, а правен извод, резултат от проверката на други ЮФ, които съдът трябва да установи и в резултат на това установяване да обобщи достигнатите фактически изводи под правната норма, чрез правния извод за валидност или нищожност на съответната сделка, като в хипотезата на привидна сделка следва се установи едновременно с факта, че волята на страните не е такава , каквато е отразена в договора, но и каква е била действителната воля на страните.“ След като приема , че по принцип са възможни два способа за доказване - единият при наличие на обратно писмо като начало на писмено доказателство, изхождащо от другата страна, чрез което може да се преодолее забраната по чл. 165, ал.2 ГПК .
При данните по делото за липсата на обратно писмо, въззивният съд приема , че в ролята на годно писмено доказателство в процеса на доказване действителната воля на договарящите по договора за замяна следва да вземе предвид „ приложеното пред районния съд Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 27.09.2018 г. по преписка № 4943/2018 г. на РП Русе“, доколкото , съгласно чл. 179 ГПК, „същото съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице, което го е съставило и за извършените от него и пред него действия“. Неоспореното в хода на делото Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, е възприет и интерпретиран в процеса на доказване като „ официален документ, доказателства за изявления пред органа на досъдебното производство и за извършени пред него и от него процесуални действия, по смисъла на чл. 179 ГПК“.Наред с това са ценени и гласните доказателства- показанията на св.П. К., съпруг на ответницата К. , но намиращ се във фактическа раздяла с нея повече от 20 години - дългогодишен арендатор на цялата земеделска земя. Съдът е акцентирал и на разликата в данъчната оценка на заменените имоти.
Въззивният съд е мотивирал решението си да уважи заявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС с изводите си относно значението на „волеизявлението на упълномощителя“ при данните че договорът за замяна е сключен от името на Й. К. чрез пълномощник. Възприета е теза, че волята на упълномищителя Й. К. е от значение само в отношенията доверител –упълномощено лице т. е. е за учредяването на представителната власт и очертаването на нейния обем, а пълномощникът, , при склюване на сделката, макар да действа от името на представлявания в рамките на представителната власт, изразява своя собствена воля при извършването на съответната правна сделка или действие, като именно волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на упълномощителя.“ Като с оглед на процесното пълномощно въззивният съд приема , че „ записано, че пълномощникът може да замени процесните имоти, следва да се интерпретира като „ превишаване обемът на правомощията „, тъй като изначално упълномощителят не е имал намерение да заменя земите си“ и волеизявлението на упъмномощителя е включвало единствено продажба на процесните имоти“ и съгласно чл. 40 ЗЗД следва да се приеме , че „упълномощеният по отношение на осъществената замяна, е договарял във вреда на упълномощителя, поради което и договорът не произвежда действие за представлявания в тази част.“
Относно доводите за привидност на Договора за замяна по НА № 20/2018 година, въззивният съд излага мотиви в насока , че „ с привидните договори страните целят да скрият действителната си воля. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна.“ При тези общи разсъждения , решаващият съд прави извод , че в конкретния случай „ е налице привиден договора за замяна, за да се преодолеят правата на съсобствениците по чл. 33 ЗС, като дори и при сключване на договор за продажба с несъсобственик, то сделката не е незаконна и би породила последиците си напълно сред изтичане на двумесечния срок по чл. 33 ЗС, но трудно може да се игнорира изискването да се представят декларации от съсобствениците, че не желаят да се възползват от привилегията си“. Като краен извод въззивният съд приема , че „ всички елементи на договора за продажба са налице, поради което и прикритата сделка е такава, което води и до приложимост на хипотезата на чл. 33 ЗС.“
След преценката на наведените от касаторите доводи в контекста на изискванията на закона , настоящият състав намира , че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените материално-правни и процесуални въпроси , но групирани както следва :
1. За допустимостта на производството по чл. 33, ал.2 ЗС в хипотези на сключен договор за замяна ? Какви са правните последици за недвижимия имот , предмет на една от престациите по договора за замяна при допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 ЗС само по отношение на съсобствения недвижим имот на продавача ?
2. За допустимостта нищожността , респ. симулативността на сделка да се заявят като праворелевантни факти и основания на искова претенцията претенция по чл. 33, ал.2 ЗС без да е поискано произнасяне по тях с отделен диспозитив и със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме , че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС без да има предявен иск за разкриване на симулация на договора за замяна ? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за замяна , на база позоваване от страна на ищците на нищожност и симулативност на сделката , без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо ?
3.Чия воля изследва съда при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник – волята на пълномощника или тази на упълномощителя? Допустимо ли е да се прави извод за симулативностна договор за замяна , като прикриващ договор за покупко-продажба без да се изследва волята на страните по сделката ?
4. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство , което не е допуснато и прието от съда , и съответно без да има искане за приемането му като писмено доказателство ? Допустимо ли е въззивният съд да кредитира свидетелски показания на свидетел за обстоятелства, за установяването на които не е допуснат и за установяването на тези обстоятелства няма доказателствени искания в преклузивния срок ?
5. Ограничен ли е правораздавателния контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя ?
6. Допустимо ли е въззивният съд да приема , че пълномощникът е превишил обема на пълномощията си, сключвайки сделка , за която изрично е упълномощен в пълномощното ? Допустимо ли е въззивният съд да приеме , , че пълномощникът е превишил обема на правомощията си , без да има наведен такъв довод в исковата молба или в хода на съдебното производство ? Следва ли съдът да допусне изкупуване едва след установяване на действително уговорените условия по сделката ? при констатация за противоречивото разрешаване при съпоставяне с дадените задължителни разясненията на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС ; ТР № 5/2014 год. , прието на 12.12.2016 година на ОСГТК на ВКС, и съдебна практика на ВКС и отчасти с тезите по Решение № 232 от 21.01.2020 год. по гр.д.№ 4300/18 год.на ВКС, 4 отд.; Решение № 248 от 07.01.2020 год. по гр.д.№ 4193/2018 год. ВКС- 4 отд.; Решение № 107 от 23.03.2012 година по гр.д № 689/ 2010 год. на ВКС 4 г.о. , Решение № 475 от 14.07.2010 год. по гр.д. № 621/2009 год. на ВКС 4 г.о. ; Решение № 403 от 05.08.2010 год. по гр.д.№ 684/2009 год. на ВКС 3 г.о.; , Решение № 93 от 31.10.2018 год. по гр.д. № 4714/2017 год. на ВКС.
При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати пропорционална държавна такса равна на тази, платена за въззивното обжалване която в случая е 25 лв. (двадесет и пет лв.). Таксата следва да се заплати в седмичен срок по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението за заплащане на ДТ, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 2190/31.07.2020 год. на Д. С. А., М. П. А., И. Т. Т. и С. Х. Т. , заявена чрез адв. Б. С.- АК Р. срещу въззивно Решение № 66 от 22.06.2020 год. по В.гр.д. № 71/2020 год. на ОС-Силистра , постановено в производство по чл. 33, ал.2 ЗС.
УКАЗВА на касаторите задължението за заплащане на дължимата пропорционална ДТ в размер на 25 лв. ( двадесет и пет лева) в седмичен срок от съобщението до задължените лица. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване .
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.04.2021 година , 9 часа , за която дата страните да бъдат призовани чрез публикация в ДВ- чл. 289 ГПК.
Указанията за внасяне на пропорционална ДТ да се съобщят на задължените лица , като на процесуалния им представител – адв. Б. С. АК Р. се изпрати препис от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :