Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * каузално правоотношение * погасителна давност * договор за лизинг * авалист

Р Е Ш Е Н И Е

№ 316
София, 13.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 23.10.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 654 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Г. С. от [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 342 от 30.11.2017 г., по въз.т.д.№ 428/2017 г., с което е потвърдено решение на Старозагорския окръжен съд № 133 от 21. 04. 2017 г., по т.д.№ 113/2016 г. за уважаване на предявения от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417, т.9 (ред. до изм. ДВ бр.102/2017г.) за сумата 19 040.27 евро - частично неизплатено парично задължение по запис на заповед № 84233 от 05. 08. 2008 г. в общ размер от 42 045 евро, с издател ответника „МОДНА КЪЩА АЛ”ЕООД, гр. Стара Загора и авалист настоящ касатор, като ответник, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.04.2015 г. до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение, въз основа на документ по чл.417 по ч.гр.д.№ 2125/2015 г. на Старозагорския районен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на начина и мястото на положения подпис върху процесния менителничен ефект, касаторът основно възразява срещу извода на въззивния съд, че е поел менителничното задължение като авалист, а не в качеството си на съдлъжник, поради възникнала с издателя на ценната книга солидарна отговорност по договор за лизинг, изпълнението на който процесният запис на заповед обезпечава. Несъгласие изразява и с извода на въззивния съд, че настъпилият погасителен ефект по отношение вземането по каузалната сделка е правно ирелевантно за абстрактното задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед, независимо от безспорната му обезпечителна функция.
Насрещната по касационната жалба страна - „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД и „МОДНА КЪЩА АЛ”ЕООД не заявяват становище.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 401 ОТ 26.06.2018 г.,на основание чл. 280, ал.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с последиците от погасяването по давност на вземанията за лизингови вноски по каузалното правоотношение – договор за лизинг, по отношение погасяването на вземането по записа на заповед, имащ обезпечителна функция спрямо този договор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и въведените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение срещу солидарния длъжник, настоящ касатор, с което предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417, т.9 ГПК на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД е счетен за основателен, въззивният съд е приел, че в качеството си на авалист С. дължи солидарно с издателя на процесния запис на заповед с № 84233 от 05. 08. 2008 г. - „МОДНА КЪЩА АЛ” ЕООД сумата 19 040.27 евро - частично неизплатено парично задължение, в общ размер на 42 045 евро. Изложени са съображения, че процесният запис на заповед, издаден за обезпечаване изпълнението на задължение, породено от договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 84233 / 11.07.2008 г., е редовен от външна страна, тъй като притежава всички изискуеми реквизити по чл.535 ТЗ. Позовавайки се на самостоятелното юридическо битие на менителничното вземане и в разглежданата хипотеза - когато има обезпечителна функция, въззивният съд е преценил като неоснователно основното защитно възражение на ответника за погасяването му по давност, поради безспорно изтеклата погасителна давност по отношение на част от обезпеченото вземане по каузалната сделка, сключена първоначално между „М К.” ООД,гр.П. и УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД,гр.София, но по която впоследствие правата и задълженията, съобразно споразумение от 05.08.2008 г. са прехвърлени на поемателя „МОДНА КЪЩА АЛ” ЕООД и авалиста С., заместили в дълга изцяло, първоначалния лизингополучател. Възприетото разрешение Пловдивският апелативен съд е аргументирал с правната същност на погасителната давност - способ за погасяване единствено правото на иск, т.е. правото вземането да бъде защитено по съдебен ред, но не и самото материално право, което, по арг. от чл.118 ЗЗД, продължава да съществува като естествено задължение на длъжника. Поради изложеното е отрекъл да е налице законова пречка страните посредством обезпечителната абстрактна сделка да учредят в полза на кредитора друг правен способ за събиране на погасеното по каузалната сделка негово вземане.
І.По правни въпрос, по който касационното обжалване е допуснато:
По поставения правен въпрос е налице формирана по реда на чл.290 ГПК(редакция ДВ бр.86/2017г.) казуална практика на ВКС, която настоящият съдебен състав изцяло споделя и която изразена в решение № 105 от 13.07.2012 г., по т.д.№ 546/2011 г. на ІІ т.о., решение № 162 от 16.05.2018г ., по т.д.№ 1870/2017г. на ІІ т.о. и др., е в смисъл, че погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи/плащане, опрощаване, погасяване по давност и др/ има за последица погасяване и на поетото с гаранционно - обезпечителна функция абстрактно задължение по записа на заповед. Косвен отговор на поставения правен въпрос е даден и със задължителните постановки в т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които надлежно въведените в производството по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417,т.9 ГПК( ред. до изм. ДВ бр.102/2017 г.) възражения за недължимост по каузалната сделка, подлежат на разглеждане от решаващия съд.
ІІ. По правилността на обжалваното въззивно решение:
С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос, въззивното решение- валидно и допустимо, е неправилно, поради което касационната жалба, като основателна, следва да бъде уважена.
Изводът на въззивната инстанция, че недължимостта на вземането по каузалната сделка е правно ирелевантно за дължимостта на претендираното вземане по записа на заповед и не влияе на последното е неправилен и в несъответствие с цитираната последователна практика на ВКС. Както е прието и в решение № 162 от 16.05.2018г ., по т.д.№ 1870 / 2017 г. на ІІ т.о. на ВКС изтеклата погасителна давност по отношение обезпеченото със записа на заповед вземане по каузалната сделка и позоваването на тази давност, въпреки, че не представлява възражение за погасяване, на това основание и на самия менителничен ефект, има своя пряка самостоятелна последица погасяване на вземането и по ценната книга. Нещо повече, според приетото в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС № 319 от 08.01.2019 г., по т.д.№ 2985/17 г. на ІІ т.о. позоваването на ответника по иска по чл.422, ал.1 ГПК - издател на записа на заповед, на изтекла след срока за отговор на исковата молба в първата инстанция, респ. след подаване на жалбата ,или след изтичане срока за отговор - във въззивната инстанция, погасителна давност на вземането по каузалното правоотношение ( обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение), когато приносителят на ценната книга е кредитор и по каузално правоотношение, по своята правна характеристика е твърдение за нововъзникнало обстоятелство, което, с оглед момента на възникване, може да бъде въведено в процеса до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, като предявяването на иска по чл.422 , ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.10 (предишна т.9) ГПК, не води до прекъсване на погасителна давност по правилото на чл.116, б.„б” от ЗЗД за вземането по каузалното правоотношение.
Следователно погасяването по давност на вземанията на ищеца по каузалното правоотношение освобождаване от задължението по ценната книга, както нейния издател, така и авалиста, в хипотезата, когато последният е и съдлъжник по каузалното правоотношение, какъвто е и настоящият касатор, според приложеното споразумение към договор за финансов лизинг № 84233/11.07.2009 г.(л.65)
По гореизложените съображения обжалваното въззивно решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон. С отмяната на въззивния съдебен акт, в частта по предявения установителен иск, основан на чл. 422, ал.1 ГПК, следва да бъдат съобразени и поставените в тежест на С. деловодни разноски за въззивното производство.
В случая не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК възникналият правен спор следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.
Съобразни данните по делото, вкл. падежа на отделните лизингови вноски, според приложения по делото (л.63) погасителен план, както и липсата на ангажирани доказателства за предприети от страна на ищеца действия, с които давността по чл. 111, б.”в” ЗЗД, за вземанията по каузалната сделка, да е била прекъсната, обуславят правен извод, че предявената установителна искова претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Безспорно е, че вземането на ищеца по каузалната сделка към датата на исковата молба е изцяло погасено по давност.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на ответника-настоящ касатор А. С. следва да бъдат присъдени претендираните за настоящето производство деловодни разноски, които според приложения списък по чл.80 ГПК възлизат общо на сумата 3 175 лв. и са формирана от 775 лв. –заплатена по сметка на ВКС държавна такса и 2400 лв., реално заплатено, според приложен договор за правна защита и съдействие от 05.01.2018 г. с адв. З. Й., неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 342 от 30.11.2017 г., по въз.т.д.№ 428/2017 г., в частта, с която е потвърдено решение на Старозагорския окръжен съд № 133 от 21. 04. 2017 г., по т.д.№ 113/2016 г. за уважаване на предявения от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД срещу А. Г. С. от [населено място], като авалист положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417, т.9 (ред. до изм. ДВ бр.102/2017г.) за сумата 19 040.27 евро - частично неизплатено парично задължение по запис на заповед № 84233 от 05. 08. 2008 г. в общ размер от 42 045 евро и за заплащане на деловодни разноски за въззивната инстанция от 1 976.22 лв. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД,гр.София положителен установителен иск за признаване на установено по отношение на А. Г. С. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН], като авалист - солидарен длъжник с „МОДНА КЪЩА АЛ” ЕООД съществуването на вземане за сумата 19 040.27 евро(деветнадесет хиляди и четиридесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща частично неплатено парично задължение по запис на заповед от 05. 08. 2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.15 г., до окончателното и изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1342 от 30.04.2015 г., по ч. гр.д.№ 2125/2015 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД,гр.София заплати на А. Г. С. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] сумата 3 175 лв./ три хиляди сто седемдесет и пет лева/, деловодни разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: