Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 08.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5901/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 962/16.12.2009г. по гр.д.№ 2348/ 2008г. на ВКС, ІІІ г.о., с което спрямо молителя е уважен иск по чл.109 ЗС и той е осъден да премахне изградения върху площ от 560 кв.м. в имот № 286, м.”Г.” по плана на [населено място], собственост на ищцата Р. Д. Х., забавителен подход „шлюз” към бензиностанцията, собственост на ответника и да преустанови действията, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имот № 286. Молбата за отмяна е постъпила на 13.02.2013 г. и в нея се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от значение за спора и не са били известни на страните и на съда при разглеждане на делото- основание за отмяна, което следва да се квалифицира по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Р. Д. Х. оспорва молбата, като счита че изтъкнатите обстоятелства не са нови и ако не са били изяснени, то е защото молителят не е положил дължимата грижа при водене на делото. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е било установено, че ищцата Р. Х. е съсобственик в имот пл.№ 286, м. „Г.” по плана на [населено място], като част от имота е зает от подход към бензиностанцията на молителя, построена в съседния имот, край шосето София- Б.. За да се произнесе по иска по чл.109 ЗС съставът на ВКС е приел, че ответникът би могъл да изгради подхода и да ползва част от имота на ищцата само ако има учредени или прехвърлени от собствениците права, или ако същата част е отчуждена по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, и е променено предназначението на имота, който представлява земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като ответникът не е представил доказателства в тази насока, съдът е уважил предявения иск и е осъдил ответника да премахне изградения подход и да преустанови действията, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота. След влизане в сила на решението молителят продължил да ползва имота на ответницата, поради което тя завела дело за плащане на обезщетение. По това дело било представено заключение на вещо лице, което установило, че под бетоновата настилка на подхода, направена от молителя, имало асфалтова настилка, положена от Областно пътно управление, което според молителя сочи на факта, че е вероятно спорното място да е било държавна или общинска собственост- обстоятелство, с недоказването на което съдът е обосновал решението си. Според молителя този факт е останал недоказан и поради обстоятелството, че съставът на ВКС подменил предмета на искането- премахване на самата бетонова настилка, вместо спиране на строителството и изчистване на терена от всякакви материали от това строителство. С оглед на изложеното следва да се приеме, че соченият от молителя факт на съществуващо старо асфалтово покритие не представлява ново обстоятелство по смисъла на закона, което да не е било известно при разглеждане на делото и постановяване на решението. Още при първоначалното образуване на делото тогавашния ответник В. В. е посочил, че е съществувал подход, изграден по-рано- стр. 33, а св. В. К. на стр. 73 от гр.д.№ 1958/ 2003 г. е заявил „ асфалта го изкъртиха и циментираха”. Същото обстоятелство няколкократно е било изтъквано като факт и при по-нататъшното разглеждане на делото. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК новото обстоятелство трябва да е от такова естество, че би било определящо за крайния изход на спора. В случая това не е така, тъй като изводът, който иска да извлече молителят, вече е бил направен от една от съдебните инстанции, разглеждащи спора, а именно в решение № 464/ 7.012008 г. по гр.д.№ 787/2007г. на Старозагорски окръжен съд, който е приел, че имотът е станал част от обхвата на пътя, собственост на държавата или общината и затова отхвърлил предявения иск. Тези съображения обаче не са били възприети от състава на ВКС, който въпреки известния факт за съществуването на подхода и на асфалтовата настилка, е уважил иска. Следователно касае се за различно интерпретиране на доказателствата по делото с оглед приложението на материалния закон- въпроси за правилността на решението, които не могат да се обсъждат в рамките на производството за отмяна, обусловено от наличието на конкретни, изчерпателно изброени в закона основания. Представеното по друго дело заключение на вещо лице освен това не представлява и ново писмено доказателство, удостоверяващо дадено обстоятелство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като то предполага събирането на това доказателство чрез разпит на експерта, което е несъвместимо с производството по чл.303 ГПК, подобно на писмените декларации на лица, които биха могли да бъдат разпитани като свидетели. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.303 ,ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение , поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 962/16.12.2009г. по гр.д.№ 2348/ 2008г. на ВКС, ІІІ г.о. Осъжда [фирма] да заплати на Р. Д. Х. разноски по делото за производството пред Върховния касационен съд в размер на 958 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: