Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. София, 20 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 239/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на защитника на подсъдимия В. А. И. и на частния обвинител и граждански ищец Н. Я. И. чрез повереника й, срещу решение № 13/04.02.2022г. по внохд № 401/2021г. на Варненския апелативен съд.
С касационната жалба на подсъдимия се релевират касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъкват се съображения за допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на процесуалните правила, довели до несправедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди. Изтъкват се съображения, че неправилната интерпретация на доказателствения материал е довела до погрешно възприета фактическа обстановка, която рефлектира върху определеното несправедливо по размер обезщетение. Иска се при условията на алтернативност отмяна на въззивния съдебен акт и отхвърляне изцяло на гражданския иск за претърпени неимуществени вреди или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се сочат основанията по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК, като се претендира несправедливост на съдебния акт в наказателно – правната и гражданско - правната му част. Подробни съображения се развиват в допълнение към касационната жалба.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват. От защитника е постъпила молба, с която моли за даване ход на делото и заявява, че поддържа касационната жалба.
Гражданския ищец и частен обвинител, както и повереника му, редовно призовани, не се явяват.
Прокурорът при ВКП намира жалбите за неоснователни.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 59/27.08.2021г., постановена по нохд № 657/2021г., Варненският окръжен съд, признал подсъдимия В. А. И. за виновен в това, че на 18.12.2020г. в [населено място], в съучастие като съизвършители с Ц. А. Г., отвлекли Н. Я. И., като В. И. е бил въоръжен, деянието е извършено от две лица и отвлеченото лице не е навършило 18 години, поради което и на основание чл.142, ал. 2, т.1, т. 2 и т. 3, вр. ал.1, вр. чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил съответно за И. на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 5 години.
Със същата присъда подсъдимият Ц. А. Г. е признат за виновен в това, че на 18.12.2020г. в [населено място], в съучастие като съизвършители с В. А. И., отвлекли Н. Я. И., деянието е извършено от две лица и отвлеченото лице не е навършило 18 години. Съдът се произнесъл по приспадане на времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение „задържане под стража” на основание чл. 59, ал.1 от НК.
На основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК съдът отнел в полза на държавата лек автомобил марка Фолксваген Голф с рег. [рег.номер на МПС] .
С присъдата на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимите били осъдени солидарно да заплатят на Н. И. сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 18.12.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Предявеният граждански иск до пълния размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева е отхвърлен, като неоснователен.
В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски. Налице е произнасяне по веществените доказателства.
Подсъдимите са осъдени да заплатят и направените в хода на наказателното производство разноски.
По жалби на подсъдимия В. И. и частния обвинител и граждански ищец Н. И. и по протест на Окръжна прокуратура-Варна било образувано внохд №401/2021г. по описа на Апелативен съд - Варна. По него е постановено въззивно решение №13/04.02.2022г.-предмет на настоящия касационен контрол. С него първоинстанционната присъда е изменена, като:
- размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието е увеличен на 30 000 (тридесет хиляди) лева, ведно със законна лихва, считано от датата на деянието 18.12.2020г., а до пълния предявен размер от 40 000 лв., искът е отхвърлен.
- подсъдимите са осъдени да заплатят държавна такса върху уважения увеличен граждански иск в размер на 1 200 лева.
- съдът отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите И. и Г. са осъдени да заплатят солидарно адвокатското възнаграждение на адвокат Г. К. в размер на 1 500 лева, като на основание чл. 189, ал.3 от НПК ги осъдил да заплатят тази сума на страната – граждански ищец и частен обвинител – Н. Я. И..
В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира касационните жалби за допустими – подадени са от процесуално легитимирани субекти, в законоустаноивения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.
По същество, ВКС намери следното:
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна.
Жалбата на подсъдимия И. е частично основателна в гражданската част.
По доводите за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.
Осъдителната присъда на първостепенния съд е постановена след провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 372, т. 2 от НПК. В хода на диференцираната процедура по глава 27 от НПК, подсъдимите признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът констатирал, че самопризнанията им се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, което е дало основание за приемане на релевантната фактология, без необходимост от провеждане на съдебно следствие. Изяснено е напълно в какво се състои извършеното деяние от двамата подсъдими и в частност действията на жалбоподателя И.. В рамките на признатите факти се е развила допустимата защита на подсъдимия, съответно по тези факти (включително и относно мотива и причините довели до инкриминираното деяние), са направени и заключенията по приложимото право. Първоинстанционният съд съгласно разпоредбата на чл. 372, ал.4 от НПК е изпълнил задълженията си в посочения смисъл, като изводът за подкрепеност на самопризнанията на И. и Г. със събраните на досъдебното производство доказателства е правилен и законосъобразен. Видно от протокола за съдебно заседание, проведено на 27.08.2021г., съдът е разяснил на подсъдимите процесуалните му права и последиците от самопризнанието в присъствие на адвокат. Лично подсъдимия И. е заявил, че признава фактите и обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се провежда съдебно следствие.
Съгласно задължителните указания, дадени с тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. на ВКС, по т.д.№1/2008г., ОСНК в процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК „подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти“. Както пред въззивната, така и пред настоящата инстанция, се отправя упрек, че съдът, в нарушение на процесуалните правила, е приел невярно, че пострадалата е претърпяла неимуществени вреди от деянието. Възражението е неоснователно, тъй като въпросът за вида на причинените на пострадалата морални страдания и техния обем е изяснен без спорове и се е основавал на признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт. Установено е, че тревожността и безпокойството на пострадалата са започнали много преди извършване на престъплението с определени действия от страна на подсъдимия И., стоящи извън деянието, но основаващи се на емоционалната им връзка, прекратена по настояване на Н. И.. Негативните емоции са претърпели развитие, като в деня на деянието те са били особено интензивни предвид механизма на отвличането, използваните от извършителите средства и обстоятелството, че касаторът е бил придружен и от другия подсъдим - Ц. Г.. Относно механизма на деянието е известно, че отвличането може да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при различни конкретни действия за реализацията й. Твърденията за липса на конкретизация на поведението, осъществяващо изпълнителното деяние, от което липсва и причиняване на неимуществени вреди спрямо пострадалата, са неоснователни. В мотивите на решението при излагане на приетата за установена фактическа обстановка, апелативният съд изрично, ясно и точно е записал, че подсъдимият И. "настигнал пострадалата, насочил към нея газов пистолет и й разпоредил да тръгне с него..“, казал й“..ако се опиташ да крещиш, ще гръмна теб, а после ще се кача и край със сестра ти“. После прибрал пистолета, хванал я за косата и я задърпал към колата.“ И. отворил задната лява врата и със сила вкарал И. в автомобила“. Тези всичките посочени действия представляват упражняване на насилие и са годни да изпълнят със съдържание включения в състава на престъплението елемент принуда.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че възприетите за установени в контролираният акт обстоятелства са достатъчни, за да обосноват правен извод за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 142, ал.2 от НК, което от своя страна не кореспондира с претендираното процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на претърпени неимуществени вреди от пострадалата. Изтъкнатото позволява и заключението, че при правилно установените факти, доводите за неправилно приложение на материалния закон също са лишени от основание.
Лишено от основание е оплакването на частния обвинител и граждански ищец относно качеството на мотивите към съдебния акт, което според жалбоподателката представлява липса на такава съществена част от мотивите, че представлява основание за отмяна на съдебния акт. Вярно е, че съдът пестеливо е подходил към анализа на доказателствения материал, но това, в контекста на развилата се процедура по реда на гл. 27 от НПК, не е било и необходимо, особено при липса на оспорване реда за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.
По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание.
Процесуалният ред за разглеждане на производството е предопределил и начина на определяне на наказанието спрямо подсъдимия И. при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК. По делото се съдържат достатъчно доказателствени материали, които характеризират дееца, така че да се извърши правилна преценка за личната му обществена опасност с оглед целите по чл. 36 от НК.
За да се съгласи с генералния извод на първоинстанционния съд, че подсъдимият следва да понесе наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, въззивният съд е изследвал данните за личността му, като (макар и в контекста на приложението на чл. 66, ал.1 от НК) обобщено е приел, че той не представлява висока обществена опасност, както и че не е необходимо да бъде изолиран от обществото. Утвърдил е обобщен план извършената от първоинстанционния съд дейност по индивидуализация на наказанието, като се е присъединил към оценката на смекчаващите отговорността обстоятелства, които окръжният съд е взел предвид – ниската възраст на дееца, гранична до непълнолетието, добрите характеристични данни като ученик, чистото съдебно минало, краткосрочността на съставомерното поведение, обстоятелството, че деянието е било емоционално мотивирано и отличаващо се с емоционална незрялост и младежка импулсивност. Независимо от наличието на три квалифициращи обстоятелства, окръжният съд правилно е заключил, че престъплението съществено се отличава от типичните прояви от този тип и спрямо дееца следва да се подходи със снизхождение, като му се даде възможност за поправяне и превъзпитание чрез прилагане на института на условното осъждане. Максималният изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК също е сериозна тежест за извършителя, за когото е налице възможността, при следваща евентуална престъпна проява от негова страна, наложеното му и то в немалък размер наказание лишаване от свобода да бъде активирано. При така посоченото, ВКС намери, че наложеното на касатора наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години е справедливо и в най-пълна степен би постигнало целите по чл. 36 от НК, поради което доводите на жалбоподателите за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК са неоснователни.
Основателни обаче са оплакванията за завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Същите са били оценени от въззивния съд на 30 000 лева, като в този смисъл е постановено изменение на първоинстанционната присъда, според която справедлива обезвреда за причинените на пострадалата граждански ищца морални страдания е сумата от 10 000 лв. Известно е, че гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размер, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези страдания, периодът от време, в който те са преживени, тяхното отражение върху физическото и психическото състояние на пострадалия за в бъдеще. В настоящия случай, макар и правилно решаващия съд да е съобразил вида и съдържанието на претърпените от ищцата морални страдания, той е надценил тяхното значение, поради което за да отговаря на критериите за справедливост обезщетението следва да се намали на 10 000 лева. По този въпрос от значение са съображенията, касаещи времетраенето на деянието, обстоятелствата при които е било осъществено, предходното познанство между пострадалата и дееца, причинените на пострадалата физически увреждания (с характер на лека телесна повреда) и последвалия стрес, тревожност, довели до разстройство на адаптацията. Преживените страдания могат да бъдат компенсирани и с по-нисък размер на обезщетението, доколкото нито деянието, нито последиците му налагат извод за извънмерност на причинените на пострадалата страдания. Последица от изменяване на съдебния акт в гражданско -правната му част и намаляване размера на присъденото на гражданска ищца обезщетение на 10 000 лв. се явява и намаляване на размера на присъдената държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 13/04.02.2022г., постановено по внохд № 401/2021г. на Апелативен съд - Варна, като:
НАМАЛЯВА размера на присъденото на осн. чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в полза на гражданския ищец Н. Я. И. от 30 000 (тридесет хиляди) лева на 10 000 (десет хиляди) лева и намалява държавната такса върху уважения граждански иск на 400 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
|