Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 07.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ................................................................................. и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ................................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 50 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Е. М. З., чрез адвокат А. Р. и адвокат Т. Н., против решение № 327 от 02.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 578/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 1 състав, с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят навежда касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК с доводи за неправилна доказателствена оценка и отсъствието на доказателства, които да обуславят приложения материален закон. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът, адвокат Р., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият Е. М. З. настоява за отлагане на изпълнението на наказанието или същото да се замени с по-леко. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 15 от 24.04.2014 г. по н.о.х.д. № 383/ 2013 г. Кюстендилският окръжен съд признал подсъдимия Е. М. З. за виновен в това, че на 28.01.2013г., в [населено място], на задната седалка в лек автомобил „, с временен регистрационен номер 654Н565, във вътрешен джоб на яке, държал 100 броя неистински парични знаци (банкноти с номинал от 200 евро) в големи количества, като знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 243, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 60 от ЗИНЗС. Съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение „задържане под стража, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, отнел предмета на престъпление, разпоредил се с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 327 от 02.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 578/ 2014 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 1 състав изменил присъдата, като определил общ режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба е неоснователна. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Възражението на подсъдимия визира две нарушения на наказателната процедура – компрометиране на проведеното претърсване на автомобила с изземване на подправените банкноти и неправилна оценка на доказателствата, с игнориране на оневиняващите дееца. Доказателственото значение на протокола за претърсване и изземване (л. 41-42, т. ІІ от д.п.) е отречено от подсъдимия не поради нарушения в процедурата по чл.чл. 159-163 от НПК, а поради някои действия на свид. В. П. преди започване на процесуално-следственото действие. Служителят от НС „БОП” разгънал дрехата на подсъдимия, поставена на задната седалка на автомобила и след като видял във вътрешния й джоб незапечатан плик с банкноти, известил за пристигането на разследващ орган и лично осигурил поемните лица. Възражението е неоснователно. Поведението на свид. П. не опорочава проведеното след това претърсване и изземване на предмета на престъпление. Свидетелят не е изпълнявал функции по разследването, нито са му били възложени такива. Действията на полицейският служител са извършени преди началото на наказателното производство – образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с изготвяне на протокола от проведеното претърсване на автомобила. Процесуално-следственото действие е било предприето при условията на неотложност, тъй като незабавното му провеждане е било единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата – държаните от подсъдимия З. подправени банкноти в евро. Първоначалното разследване е проведено от разследващ орган. Свидетелят П. е бил натоварен с други функции, която не са свързани с наказателното преследване срещу подсъдимия. Правилно съдилищата са приели протокола за претърсване и изземване от 28.01.2013 г. като част от доказателствените материали по делото и са обсъдили закрепените в него доказателства. Тезата на подсъдимия, че свид. П. е провел претърсването, е несъстоятелна. Доводът за неправилна оценка на доказателствата не е подкрепен с конкретни аргументи, поради което касационният съд не разполага с правна възможност да извърши проверка на правилността на наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въззивният доказателствен анализ е изграден върху правилната оценка на фактите и следва убедителна логика. Действителната фактическа обстановка не е изопачена и съответства на фактите, приети за установени по делото. На всяко възражение на подсъдимия е даден изчерпателен отговор. Апелативният съд не е допуснал претендираното нарушение на процесуалните правила. Не е допуснато нарушение и на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Приетите от съдилищата за установените факти по делото разкриват, че подсъдимият Е. З. е държал подправени купюри от парични знаци в големи количества. Изпълнителното деяние е изведено от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели (Б., П., С. С., Р. С., Т., Т., Г., Ч. и Г.), протокол за претърсване и изземване, а подправката на банкнотите с номинал от 200 евро е преценена въз основа на експертното заключение, открило съществени отклонения в начина на отпечатване на изображенията, имитация на защитна нишка, микровлакна и воден знак, както и в начина на слепване на хартията. Поведението на подсъдимия правилно е преценено като реализиран престъпен състав по чл. 244, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Всички останали възражения на касатора, повторно предявени с жалбата, не подлежат на касационна проверка, тъй като се отнасят до доказателствата по делото, станали окончателни след постановеното въззивно решение. Несправедливостта на наказанието не е наведена като касационно основание с жалбата, а приложението на условно осъждане е законово недопустимо, заради последното осъждане на подсъдимия З. по н.о.х.д. № 34/ 2005 г. (по описа на Районен съд – гр.Дупница с наложено наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без последици, а атакуваният съдебен акт подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327 от 02.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 578/ 2014 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 1 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.