О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                      № 142                                                гр.София, 12.03.2010 год.       Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                   ЕРИК ВАСИЛЕВ   разгледа докладваното от съдията Декова ч.гр.дело №85 по описа  за 2010 год.     Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. д. за с. подпомагане - П. , срещу определението от 02.12.2009г. по ч.гр.д. №1016/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.10.2009г. по гр.д. №5270/2009г. на Плевенски районен съд за прекратяване на делото. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по чл.53д от СК/отм./ по предложението на Р. д. за с. подпомагане – П. за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП П. , на малолетния Х. Н. С. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството е процесуално недопустимо с оглед на настъпилата законодателна промяна, която отнема компетентността на съда да се произнася по молби за вписване в ререгистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП, като я предоставя на административен орган /чл.84, ал.6 от СК/. Жалбоподателят е релевирал разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос допустими ли са заварените съдебни производства по чл.53д от СК/отм./ с оглед отпадането на вписването по административен ред и въвеждането с чл.84, ал.6 от СК вписване по административен ред. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основания за допускането на касационното обжалване на въззивното определение е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Налице е соченото основание за допускане на касационно обжалване, доколкото въпросите на регистърното производство са предмет на нова нормативна регламентация, по която съдебната практика е недостатъчна, включително и по релевирания правен въпрос. Поради това следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Пълно осиновяване се допуска само между осиновяван и осиновяващ, вписани в регистрите, определени от Семейния кодекс. Регистърът на децата за пълно осиновяване се води от съответната Р. д. за с. подпомагане. С влизане в сила на новия С. кодекс отпада съдебното производство за вписване в регистъра, предвидено в чл.53д от СК/отм./ и вписването на деца в регионалния регистър се извършва само по административен ред – със заповед на директора на РДСП, която подлежи на обжалване по реда на АПК /чл.84, ал.6 от СК/. Новорегламентираната процедура намира приложение и за заварените случаи на настаняване на детето в специализирана институция без дадено съгласие за осиновяване. Това следва както от действието по време на процесуалните правни норми и липса на изрична преходна разпоредба в Семейния кодекс, че за заварените случаи на настаняване се прилага отменения С. кодекс, а също и с оглед на наличието на разпоредбата на §8 от ПЗР на СК, както правилно е прието и в обжалваното определение. Отменената уредба /чл.53г, ал.3 от СК от 1985г./ дава на родител, чието дете е настанено в специализирана институция, срок от шест месеца след изтичане на срока на настаняването, да потърси детето си. След изтичането на този срок детето се вписва в регистъра с разрешие на районния съд. Действащата уредба /чл.84, ал.2 от СК/ дава на родителя също шестмесечен срок, но той тече от момента на настаняването на детето. През този срок родителят не само трябва да потърси детето, но активността му трябва да бъде насочена към прекратяване на настаняването или към промяна на мярката за закрила в настаняване в семейна среда. При бездействие от страна на родителя детето се вписва в регистъра за пълно осиновяване. За заварените случаи на настаняване, в §8 от ПЗР на СК е предвидено задължение за уведомяване на родителя за задължението му да предприеме действията за прекратяване на настаняването на детето, с оглед предотвратяване на осиновяването. При действащата уредба на пълното осиновяване с вписването в регионалния регистър завършва първият етап от административната фаза на осиновяването, която подготвя същинската фаза на осиновяването – съдебната. С новия С. кодекс се допуска изключение, когато липсата на съгласие от родителите не е пречка за допускане на осиновяването, но само при наличие на основанията, посочени в закона – чл.93 от СК, а за заварените настанявания - §8 от ПЗР на СК. В посочената преходна разпоредба изрично е предвидено, че по отношение за заварените настанявания се прилага новата уредба на предпоставките за вписване в регионалния регистър. Поради това неоснователни са доводите в частната жалба, че новата уредба не е приложима към заварените случаи, тъй като предпоставките за вписване се различават. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.12.2009г. по ч.гр.д. №1016/2009г. на Плевенски окръжен съд, по частна касационна жалба на Р. д. за с. подпомагане - П. ОСТАВЯ В СИЛА определението от 02.12.2009г. по ч.гр.д. №1016/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.10.2009г. по гр.д. №5270/2009г. на Плевенски районен съд за прекратяване на делото. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: