Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 396

София, 18.05.2022 г.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4532 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Г. К. Г., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд №260185/17.06.2021г. по в.г.д.№98/2021г.
В жалбата са изложени доводи за немотивираност и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Насрещната страна „ЯНИС ХАСКОВО“ ЕООД, гр.Хасково, с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Д. К., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като в изложението не е посочено какво е значението на поставените въпроси за правото и за точното прилагане на закона и са по същество на правния спор. Не е посочено и в какво се изразява противоречието на решението с посочената практика на ВКС. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Същата е частично недопустима като насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и по исковете за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000лв.
Част от предявените в настоящото производство искове са с цена от 2 281,39лв. по иска с правно основание чл.128, ал.2 от КТ; от 3 000лв. по иска с правно основание чл.215, ал.2 вр. чл.121а, ал.1, т.1 от КТ; от 560лв. по иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ; от 305лв. по иска с правно основание чл.224 от КТ, както и от 560лв. по иска с правно основание чл.221, ал.2 от КТ, които са под определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК.
Подадената касационна жалба в посочената ѝ част е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Хасково, с което са отхвърлени предявените от Г. К. Г. срещу „Янис Хасково“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №43/22.07.2019г., издадена от управителя на „Янис Хасково“ ЕООД, както и за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка на Г. Г., като вместо това по чл.330, ал.2, т.6 да бъде вписано това по чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна следното:
Страните са били в трудово правоотношение от 19.09.2018г., като ищецът е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, при основно месечно възнаграждение в размер на 510лв. С допълнително споразумение от 02.01.2019г. към трудовия договор същият е изменен, считано от 01.01.2019г., като основното трудово възнаграждение на ищеца е увеличено на 560лв.
С молба от 10.06.2019г., на основание чл.325, ал.1 от КТ Г. Г. е поискал съгласието на работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. С уведомление без номер и дата „Янис Хасково“ ЕООД е уведомило ищеца, че отказва да даде съгласието си за прекратяване на съществуващото между тях правоотношение, поради наличие на задължения на работника към дружеството в размер на 1 132,58 евро – заплатени щети за повредени гуми на управляваното от Г. Г. ремарке. Към уведомлението е приложена и Заповед №1/14.06.2019г. на основание чл.203 и чл.210 от КТ, за които не се спори, че са надлежно получени от ищеца.
С последващо заявление Г. Г. е заявил, че прекратява трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплатени трудови възнаграждения и командировки, както и поради неосигуряването му върху действително получаваното трудово възнаграждение. Не е налице спор между страните, че изявлението е получено от ответника на 20.06.2019г. Посочената дата се установява и от приложените по делото писмени доказателства. Не се спори между страните и относно факта, че с подаване на заявлението от 10.06.2019г. Г. Г. е преустановил изпълнението на трудовите си задължения.
За прекратяване на трудовото правоотношение е била издадена и процесната Заповед №43/22.07.2019г., в която като основание за това е посочена разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ поради неявяване на работника в течение на два и повече дни. Във връзка с процедурата по издаването ѝ по делото са събрани следните доказателства: Протокол за констатирано нарушение - неявяване на Г. Г. на работа от 10.06.2019г. /понеделник/ до 15.06.2019г. /неделя/, не отговаря на телефонните обаждания и не посочва причината за отсъствието си; До Г. Г. е била отправена покана, с дата 17.06.2019г., да изложи своята гледна точка за неявяването си на работа от 10.06.2019г. и да обясни ситуацията в тридневен срок, което обяснение да бъде взето предвид във връзка с възможността за налагане на дисциплинарно наказание. Поканата е била изпратена на работника по куриер и била върната на 18.07.2019г. като неполучена с изрично отбелязване, че ищеца и негови роднини отказват получаването ѝ. Съдът е посочил, че фактът на неявяването на Г. Г. на работа след 10.06.2019г. се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че изпращането на уведомлението по чл.327, ал.1, т.2 от КТ от ищеца Г. е станало, след като той е получил отказа на ответника за прекратяване на правоотношението му по взаимно съгласие и след отправена към него претенция за възстановяване на имуществена вреда на работодателя. Посочил е, че ищецът съзнателно е преустановил явяването си на работа при знанието, че фактическият състав на прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие не е завършен. Въз основа на това е направил извод, че целта на заявлението по чл.327, ал.1, т.2 от КТ е била ищецът да избегне дисциплинарно наказание за нарушение, извършено преди отправяне на едностранното изявление, което представлява злоупотреба с право от негова страна. Съдът е приел още, че подаването на заявлението има за цел да препятства и осъществяването на вече започналата срещу ищеца процедура по чл.210, ал.1 - 4 от КТ. С оглед на тези факти, е направил извод, че правоотношението между страните не е било прекратено на 20.06.2019г. на заявеното от Г. Г. основание – чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Съдът е изложил, че в конкретния случай е налице конкуренция между две насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, при която конститутивно действие има волеизявлението, фактическият състав на което е настъпил по-рано и това е дисциплинарното уволнение. По отношение на последното съдът е приел, че атакуваната заповед, с която на Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ има изискуемото се от закона съдържание. При издаването ѝ е спазена и императивната норма на чл.193 от ГПК, като до ищеца е била отправена покана за даване на обяснения. Доколкото по делото е установено, че към посочения момент комуникацията с него е била невъзможна /отказал е получаване на пратката и не е отговарял на телефонните обаждания/, съдът е приел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ, според която правилото на чл.193, ал.2 от КТ не се прилага когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или взети по негова вина. В случая работникът съзнателно е препятствал работодателя в усилията да му поиска обяснения. Предвид изложеното съдът е направил извод, че процесната заповед е законосъобразна, а предявените искове за отмяната ѝ, както и този с правно основание чл.344, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение са неоснователни.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Следва ли съобразно задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съда счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съда да основе решението си само на избрани от него доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/53г., решение №22/29.06.2017г. по г.д.№2113/16г. на І т.о.; решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/10г. на І т.о.; решение №157/08.11.2011г. по т.д.№823/10г. на ІІ т.о.; решение №411/27.10.2011г. по г.д.№1857/10г. на ІV г.о.; решение №87/02.10.2017г. по т.д.№2804/15г. на І т.о.; решение №37/29.03.2012г. по г.д.№241/11г. на І г.о.; решение №24/28.01.2010г. по г.д.№4744/08г. на І г.о.; решение №81/27.02.20147г. по г.д.№114/12г. на ІV г.о.; решение №424/26.05.2010г. по г.д.№1644/09г. на ІІІ г.о.; решение №217/09.06.2011г. по г.д.№761/10г. на ІV г.о.; решение №724/30.11.2010г. по г.д.№507/09г. на ІV г.о.; решение №173/27.07.2010г. по г.д.№5166/08г. на ІV г.о.; решение №27/02.02.2015г. по к.г.д.№4265/14г. на ІV г.о.; решение №331/19.05.2010г. по г.д.№257/09г. на ІV г.о.; решение №217/09.06.2011г. по г.д.№91/10г. на ІV г.о.; решение №752/18.11.88г. по г.д.№637/88г. на ІІІ г.о.; решение №129/05.03.86г. по г.д.№682/85г. на І г.о.; 2/ Налице ли е нарушение на чл.8, чл.9 и чл.10 от ГПК при неоснователно недопускане на водения от страната свидетел за опровергаване твърденията на другата страна? Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №27/16.04.2014г. по к.т.д.№1893/13г. на ІІ т.о.; решение №858/07.01.2011г. по к.г.д.№1710/09г. на І г.о.; решение №56/28.06.2016г. по к.т.д.№3591/14г. на І т.о.; решение №121/08.11.2017г. по к.г.д.№4818/16г. на І г.о.; решение №129/06.03.2017г. по к.г.д.№4579/15г. на ІІ г.о.; 3/ Едностранното изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда ли действие, независимо дали е осъществен фактическия състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува? Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в решение №59/16.06.2020г. по г.д.№3418/19г. на ІІІ г.о.; решение №234/21.01.2020г. по г.д.№1708/19г. на ІІІ г.о.; решение по г.д.№1289/2014г. на ІV г.о.; решение по г.д.№3101/08 на V г.о. Исканията са основани на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.
По първия процесуален въпрос е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила.
Атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената практика. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил мотиви относно наличието на конкуренция на две насрещни волеизявления за прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение, посочил е критериите, по които се прави преценка кое от тях е породило действие и е разгледал подробно всяко едно от тях. При обосноваване на изводите си за наличие на дисциплинарно нарушение и злоупотреба с право от страна на ищеца/работник с отправеното едностранното изявление за прекратяване на правоотношението, съдът е направил цялостен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната взаимна връзка, както и фактите, които не са били спорни между страните, поради което не е допуснал нарушение на правилата на чл. 12, чл.235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК при обсъждане на събраните доказателства и въведените в производството възражения.
Отговорът на втория поставен въпрос винаги е положителен, но в конкретния случай даденото в практиката разрешение е неприложимо. Съобразно изложените от ищеца твърдения във въззивната му жалба, искането за допускане до разпит на сочения от него свидетел е за установяване на постигнатото между страните съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В проведеното открито съдебно заседание съдът е изложил мотиви за неоснователност на същото, поради недопустимост посочения факт да се установява с гласни показания, доколкото същият подлежи на установяване с писмени доказателства.
Третият формулиран въпрос не е обсъждан в мотивите към обжалваното решение, поради което той не е обуславящ правните изводи на въззивния съд, нито има значение за крайния изход на делото, поради което и не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В атакуваното съдебно решение съдът е обосновал извод за липса на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради упражняването му при злоупотреба с право, а не поради неосъществен фактически състав. Съдът не се е отклонил от формираната съдебна практика по приложение на разпоредбата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Атакуваното въззивно решение е мотивирано и обосновано, като от същото не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика по приложение на посочената разпоредба.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът Г. К. Г. следва да бъде осъден да заплати на Потребителна кооперация „Янис Хасково“ ЕООД сумата от 750 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд №260185/17.06.2021г. по в.г.д.№98/2021г. в частта, с която е потвърдено решение № 260298/16.12.2020г. по г.д.№3764/2019г. на Районен съд – Хасково, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. К. Г., ЕГН [ЕГН] срещу „Янис Хасково“ ЕООД, ЕИК 200008999 искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №43/22.07.2019г., издадена от управителя на „Янис Хасково“ ЕООД, както и за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка на Г. Г., като вместо това по чл.330, ал.2, т.6 да бъде вписано това по чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Янис Хасково“ ЕООД, ЕИК200008999 сумата от 750 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. №265282/10.08.2022г. подадена от Г. К. Г., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивно решение на Хасковски окръжен съд №260185/17.06.2021г. по в.г.д.№98/2021г. в частта, с която е потвърдено решение №260298/16.12.2020г. по г.д.№3764/2019г. на Районен съд – Хасково, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. К. Г., [ЕГН] срещу „Янис Хасково“ ЕООД,ЕИК200008999 искове с правно основание 128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 2 281,39лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение от по 434,55лв. за всеки един от месеците в периода януари – май 2019г., както и 108,64лв. за м.06.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска – 24.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане; с правно основание чл.215, ал.2 вр. чл.121а, ал.1, т.1 от КТ за заплащане на сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неизплатени в пълен размер командировки за всеки един от месеците в периода октомври 2018г. – април 2019г., както следва: 500лв. за м. октомври 2018г.; 620лв. за м.11.2018г.; 360лв. за м.12.2018г.; 300лв. за м.01.2019г.; 560лв. за м.02.2019г.; 620лв. за м.03.2019г. и 40лв. за м. април 2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане; с правно основание чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 560лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане; с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на сумата от 305лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 12 работни дни, както и в частта, с която Г. К. Г. е осъден да заплати на „Янис Хасково“ ЕООД сумата от 560лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в брутен размер за дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед №43/22.07.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.11.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4532/2021 година по описа на Върховния касационен съд в посочената му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: