3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №110 С., 27.03.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 1655 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. М. Х., приподписана от адвокат П. Х., против определение № 19 от 13.01.2014 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е потвърдено определение от 5.11.2013 г. по гр.д. № 3002/2013 г. на Районен съд-Шумен за прекратяване производството по делото пред районен съд и изпращането му по компетентност на Шуменския окръжен съд. За да постанови атакуваната определение Шуменският окръжен съд е констатирал, че производството пред Шуменския районен съд по гр.д. № 3002/2013 г. е образувано по искова молба на Й. М. Х. и Х. В. Х. против Г. Й. Г., с която са заявени главен иск с правно основание чл.108 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на избено помещение, прилежащо към самостоятелен обект – жилище ап.№ 4, с идентификатор 83510.674.6.3.4, подробно индивидуализиран в исковата молба и допълнителна такава, и се осъди ответника да предаде владението на цялото избено помещение в границите и кубатурата, които е притежавало помещението преди да бъде нарушена целостта и конструкцията му от ремонтни дейности на ответника през 2003 и 2004 г. и евентуален иск ищците да бъдат признати за собственици на цялото избено помещение и да бъде осъден ответникът да им предаде владението върху онази част от процесното избено помещение, а именно 1,164 куб.м. разположена в горната северна част от избата, която е завладял и продължава да владее неправомерно, евентуално съдът да постанови решение, с което да признае за установено на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, че ищците са собственици на процесното избено помещение. Данъчната оценка на апартамента, принадлежност към който е спорното избено помещение е 53 945,60 лв. В. съд е изложил съображения, че съгласно чл.104, т.3 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдност исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лева. В случая видно от обстоятелствената част на исковата молба /вкл. допълнителна такава/ и заявения петитум, ищците са предявили ревандикационен иск /чл.108 от ЗС/, главен и евентуален, и евентуален иск по чл.124 от ГПК. Р. иск е оценяем, тъй като се защитава вещното право на собственост на ищците и за неговата цена се взема предвид данъчната оценка на имота, а ако няма такава пазарната цена на вещното право - чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Доколкото в случая се касае за предаване на владението на избено помещение, то избеното помещение не е самостоятелна вещ, а е принадлежност към главната вещ – жилището. Избеното помещение може да бъде предмет на ревандикационен иск, ако ищецът твърди, че е собственик на вещта, принадлежност към която е избеното помещение, а ответникът ползва това помещение без основание, както е в случая. Ето защо цената на иска в случая е равна на данъчната оценка на целия имот, който се защитава - 53 945,60 лева, независимо, че се иска предаване на владението само на част от избеното помещение, поради което съгласно правилата на родова и местна /по местонахождението на имота/ подсъдност, за които съдът следи служебно и са положителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, исковете са подсъдни на Шуменски окръжен съд. К. Й. М. Х. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че е необходимо тълкуване на нормата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: при определяне размера на цената на иска по искове за собственост или други вещни права върху имот, за който има данъчна оценка, но спорното право, което ищците претендират от ответника, е само за част /реална или идеална/ от недвижимия имот, следва ли размерът на цената на иска да бъде определен върху цялата данъчна оценка на имота или само върху онази част, която съответства на претендираната от имота част? Въпросът как се определя цената на иска, когато се претендира собственост върху идеална част от недвижим имот е неотносим към изхода на настоящото дело. Релевантен към предмета на настоящия процесуално правен спор е въпросът как се определя цената на иска ако предмет на иск за собственост е избено помещение – по данъчната оценка на застроения имот, принадлежност към който е избеното помещение или по стойността /данъчна или експертна оценка/ на избеното помещение, по който касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК свързва цената на иска с данъчната оценка на имота, предмет на иска за собственост, а ако такава иска – с пазарната му цена. Правилата за определяне на данъчна оценка на имоти или части от тях са въведени в Закона за местните данъци и такси, Приложение № 2. В чл.11, ал.4 от последното изрично са предвидени правила при необходимост мазета или тавани да бъдат оценени като самостоятелни обекти. След като нормативната уредба изрично урежда възможност за самостоятелно изготвяне на данъчна оценка на мазета, отделно от данъчната оценка на самостоятелния обект, към който принадлежат, то при предявен иск за собственост на избено помещение или част от него цената на иска се определя при условията на чл.61, ал.1, т.2 ГПК по данъчната оценка на избеното помещение по чл.11, ал.4 на Приложение № 2 към ЗМДТ, а при отказ на общинската администрация да издаде такава – при условията на чл.70, ал.3 ГПК. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на Районен съд-Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19 от 13.01.2014 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Шумен. ОТМЕНЯ определение № 19 от 13.01.2014 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Шумен и потвърденото с него определение от 5.11.2013 г. по гр.д. № 3002/2013 г. на Районен съд-Шумен. Връща делото на Районен съд-Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: