Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Възстановяване на запазена част * възстановяване на запазена част * приемане на наследство по опис * намаляване на дарение

№ 108

гр.София, 15.02.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 105 за 2009 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. И. срещу решение № II-156 от 21.07.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав по гр.д. № 293 от 2008 г., с което е отменено решение № 24 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 312 от 2006 г. на К. районен съд и вместо него е постановено друго решение за възстановяване на запазените части на С. С. В. и М. С. В. от наследството на техния баща С чрез намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 1* том XIV, рег. № 6* по нот.д. № 1* от 12.08.2005 г. със сумата 1337 лв. и намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 42, том III по нот.д. № 859 от 12.08.1993 г. със сумата 7 346 лв., както и за обезсилване на решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.37 от ЗН и за връщане на делото в тази част на районния съд.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

В писмен отговор от 24.11.2008 г. ответниците по жалбата М. С. В. и С. С. В. оспорват същата като недопустима и неоснователна.

Ответниците В. С. Д., Й. Ж. Ж. и В. С. Ж. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответница по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.30 от ЗН, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 124 от 17.02.2009 г. на ВКС на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /поради противоречие на решението с Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/ по следния въпрос: дали приемането на наследството по опис по чл.30, ал.2 от ЗН е необходимо условие за уважаване на иска за възстановяване на запазената част от наследството, когато този иск се предявява срещу лица, които не са призовани към наследяване наследници.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна: За да постанови решението си за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на С. В. С. , чрез намаляване на даренията, обективирани в нотариален акт № 121 от 2005 г. в полза на касаторката М. В. и в нотариален акт № 42 от 1993 г. в полза на В. Д. , въззивният съд е приел, че тези дарения накърняват запазената част на ищците от наследството на техния баща.

Това решение противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 г. по гр.д. № 1 от 2005 г. на ОСГК на ВКС: Според обжалваното решение ищците С като дъщери и наследници с право на запазена част от наследството на С. В. С. имат право да искат възстановяване на запазената си част от наследството му чрез намаляване на даренията, обективирани в нотариални актове № 42 от 12.08.2005 г. и № 121 от 12.08.1993 г., направени в полза на М. В. И. и В. С. Д. /съответно сестра и баща на С. С. , които не са призовани да го наследяват/, дори и без да са приели наследството по опис, докато в Тълкувателно решение № 1 от 2005 г. е прието обратното- че съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато дарението е направено в полза на наследници, които не са призовани да наследяват, право да искат възстановяване на запазената част от наследството имат само онези наследници по закон със запазена част, които са приели наследството по опис.

Поради горепосоченото нарушение на чл.30, ал.2 от ЗН обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

След отмяната на това решение, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като по него се налагат да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия: Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.109 от ГПК /отм./– не е изпълнил задължението си да отдели спорното от безспорното относно това дали ищците са спазили предвидения в чл.61 от ЗН краен срок за подаване на писмено заявление за приемане на наследството на баща си по опис: Ищците са твърдяли, че са подали молба за приемане на наследството на на баща им С. С. по опис на 26.09.2006 г. Съдът не е изпълнил задължението си да установи дали този факт е спорен между страните- не е взел становището на ответниците по това твърдение на ищците. Поради това допуснато от съда процесуално нарушение, по делото не са били събрани доказателства относно точната дата на подаване на молбата на ищците за приемане на наследството на С. С. по опис, респективно относно това дали тази молба е подадена в предвидените в чл.61 от ЗН срокове.

Поради гореизложеното при новото разглеждане на делото се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия- изпълнение на задължението на съда да установи дали между страните е налице спор относно точната дата на подаване на молбата на ищците за приемане на наследството на С. С. по опис /тоест дали ищците са спазили сроковете по чл.61 от ЗН за приемане на наследството на баща си по опис/, като в случай на спор относно това обстоятелство по делото следва да се изиска и приложи гр.д. № 9 от 2007 г. на К. районен съд, в което би следвало да се намират съответни доказателства.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № II-156 от 21.07.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав по гр.д. № 293 от 2008 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.