3 Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 25.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7075 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Д. П.-А. лично и като законен представител на Апостол А. А. и Л. А. А. – тримата със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. М., против въззивното решение № 1982 от 30 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 1636 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г., с което е оставено в сила решение № 1304 от 28 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 3973 по описа на Софийския градски съд за 2003 г. в обжалваната му част за отхвърляне като неоснователен на иска им против Р. Б. Д. и Е. Д. С. – двамата от [населено място], за заплащане на неустойка от 42600 лева по сключен през 1998 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот между Д. и наследодателя на касаторите А. А. А.. Касационното обжалване е допуснато с определение № 434 от 26 март 2014 г. по въпрос за възможността на съда да се произнася само по въведените в спора оплаквания и може ли да се произнесе и по други въпроси – например по въпрос за действителност на клауза за неустойка, без да е сезиран с подобно възражение. Въпросът е счетен за обуславящ изхода на спора предвид липсата на подобно възражение от ответниците по иска, заявено пред двете инстанции, и дадения извод на въззивния съд в обжалваното решение. С решението си въззивният съд приема уговорената неустойка в процесната сделка за нищожна, тъй като излиза извън визираните цели – извън присъщите й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, и предвидената клауза за неустойка е приета за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави (очакваните вреди от неизпълнението не са диференцирани от страните с оглед обема на неизпълнение, поради което договорената неустойка не е обвързана с прогнозираните от страните вреди, а и уговореният размер е два пъти по-висок от продажната цена), и не обвързва страните с валидни права и задължения. Защитата на ответниците се е изразила в твърдението, че са продали апартамента преди завеждането на иска от В. С. по чл. 97 ГПК (отм.), като към момента на продажбата имотът е бил чист от тежести. Независимо от допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед установеното в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, служебно задължение на ВКС да се произнася и в случаите на отсъствие на доводи за недопустимост на обжалваното решение, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба. В изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, ищците А. заявяват лаконично, че ответниците не изпълнили задължението си по т. 2 на сключения договор за покупко-продажба на жилище – да предадат владението на имота, а са декларирали в т. 3, че имотът не е предмет на съдебни спорове и че трети лица нямат каквито и да било права върху него. Претенцията им се основава на поетото от продавачите в т. 4 от договора задължение при наличие на права на трети лица върху имота към момента на сключване на договора да заплатят на купувача неустойка в двойния размер на сумата, получена от тях. Виновно поведение на продавачите не се сочи, а само се описва наличие на влязло в сила спрямо купувача решение за ревандикация в полза на трето лице – собственик на същия имот. При тези заявени обстоятелства е останало неясно в следствие на кое поведение на продавачите се иска прилагане на клаузата на т. 4 от сключения между страните по покупко-продажбата договор. Тази неяснота е довела до липсата на определеност кое е неизпълнението, за което длъжникът отговаря, предвид обстоятелството, че уговорката, че длъжникът ще дължи обезщетение (неустойка) за вреди, независимо, че не е виновен за неизпълнението, по характера си не е неустоечна, независимо как е наречена от страните по договора. По този начин е била затруднено както разрешаването на спора от страна на съда, така и защитата на ответната страна. В случай, че след отстраняване на съответната нередовност (чрез уточняване на основанието или петитума на иска) ищците поддържат наличието на уговорка за заплащане на неустойка, съдът следва да укаже на ответната страна да уточни позицията си за прекомерност на неустойката (заявена прекомерност от процесуалния представител на Р. Д. в откритото съдебно заседание от 16 декември 2005 г., и л. 19 от настоящото дело – стр. последна от отговора на касационната жалба, в която в абзац първи изрично се заявява, че по делото изобщо не е правено възражение за намаляване на неустойката) и да предприеме следващите се съдопроизводствени действия. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1982 от 30 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 1636 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: