Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр. София, 16.01.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Тома Комов, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНД № 883/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е на основание чл.346, т.2 от НПК. Образувано е по повод на постъпили касационна жалба и допълнение към нея от защитника на Г. Б. Д. срещу присъда № 25 от 14.05.2019г., постановена по ВНОХД № 105/2019г. на Хасковски окръжен съд. Въззивната инстанция е отменила оправдателната присъда № 101 от 19.12.2018г. по НОХД № 928/2018г. на Хасковски районен съд и вместо това е признала подсъдимата за виновна в това, че в периода от м.февруари до м.септември 2014г. в [населено място], Х. област, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Ю. Х. Т., относно основанието за получаване от нейна страна на сумата от 7250лв. и 260 евро, а именно за извършване на правна услуга от З. Н. Ш., както и за неговото лечение в Т. и И., и с това му причинила имотна вреда в размер на 7 758,51лв, и на основание чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК я е осъдила на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като е отложила изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. Д. е призната за невиновна и оправдана по обвинението да е извършила престъплението и в [населено място], както и за сумата от 5000лв. При условията на алтернативност жалбоподателят иска оправдаването на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се нарушено право на защита, изтъкват се неотстранени противоречия в показанията на двамата основни свидетели. Защитникът очертава две конкретни версии, които според него не са изследвани при изясняване на фактическата обстановка по делото. В резултат се е стигнало до осъждането на невинно лице. В съдебно заседание защитникът поддържа писмено изложените съображения. Определя като липса на мотиви отказа на съда да коментира защитната теза и оневиняващите подсъдимата доказателства. Счита, че показанията на двамата свидетели Т. са оценени неправилно. Изтъква, че съществува неяснота по въпроса кой от тях е пострадал, тъй като парите са и на двамата, а е възможно Ю. Т. да е скрил истината от съпругата си. Представителят на ВКП също намира жалбата за неоснователна. Счита, че показанията на двамата свидетели правилно са кредитирани като последователни и непротиворечиви, както и че са събрани други доказателства в тяхна подкрепа. Подсъдимата не се явява в съдебно заседание и не изразява лично становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за основателна: Окръжният съд не е изпълнил процесуалните си задължения за безспорно изясняване на фактическите обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимата. Пропуснал е да приобщи доказателства и доказателствени средства, които са достъпни и съществени. Не е положил дължимите усилия за отстраняване на констатираните противоречия в свидетелските показания, а други изобщо е пропуснал да констатира. Интерпретирал е събраната информация едностранчиво, игнорирал е напълно част от данните по делото, при това такива, които се отнасят до спорни въпроси. Отказал е да обсъди защитната теза, а това е процесуален пропуск, еквивалентен на липса на мотиви към съдебния акт. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд за отстраняване на нарушенията. В касационната жалба се съдържа оплакване за нарушено право на защита поради невъзможност подсъдимата да разбере къде и кога е извършила това, за което е осъдена. Формулировката на присъдата и мотивите към нея са съобразени с постановеното в ТР № 3/1971г. на ОСНК на ВС, според което „При разглеждане на дела с обвинения за продължавано престъпление ... съдилищата са длъжни да съберат доказателства и да установят какви деяния, кога и къде са извършени...“. В случая деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, макар и да не са описани в диспозитива на присъдата по отделно с посочване на индивидуализиращите ги обстоятелства, са ясно откроени в мотивите към нея. Така е постигнато съответствие със заключителната част на обвинителния акт, където също деянията не са изброени. В разпоредително заседание подсъдимата и защитникът й не са направили искане за прекратяване на съдебното производство на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК, поради което следва да се приеме, че от изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт фактите на обвинението са им станали достатъчно ясни. Въззивната инстанция не е допуснала претендираното процесуално нарушение, тъй като е разгледала по отделно четирите деяния, разграничени по време и мястото на осъществяването: Първото е извършено на неустановена дата през м.февруари 2014г. в дома на семейство Т., второто на неустановена дата през м.март 2014г. в дома на Г. Д., третото на 10.09.2014г. в [населено място], и последното – два дни по-късно в [населено място]. Местоизвършването и предметът в оправдателната част на присъдата напълно кореспондират с третото от четирите инкриминирани деяния. Във връзка с времето на извършване на деянията, съдът действително е допуснал съществено процесуално нарушение, но то не се изразява в неяснота на съдебния акт, а в неполагане на дължимите процесуални усилия за точното му установяване. Приел е, че отношенията между св.Ю. Т. и подс.Г. Д. са се развили през 2014г., когато тя го е наела да се грижи за градината и животните й. Оставила му ключ от двора, а самата тя ходела на работа с кола и вечер се прибирала в [населено място]. Защитата е оспорила това съществено обстоятелство, но съдът не е реагирал адекватно със събиране на допълнителни данни за изясняването му и обстоен анализ на съществуващите по делото. Преценил е, че следва да даде вяра на двамата свидетели Ю., тъй като показанията им се подкрепят от казаното от св.Р. и св.К., както и от обстоятелството, че пострадалият е теглил пари от „П. б.“ в [населено място] именно на 10.09.2014г. Така резюмирани, аргументите не са убедителни. Вярно е, че датата на посещението на Ю. в клона на „П. б.“ в [населено място] е отразена в писмени доказателства, проверени по експертен път и не се оспорва, но нищо не потвърждава твърдението на свидетеля, че тогава пред банката го е чакала Д.. Съдът е демонстрирал избирателен подход при оценката на доказателствените средства, като е оправдал подсъдимата за деянието, извършено на тази дата и на това място, защото е установил че твърденията на Ю. относно изтеглянето и предаването на 5000лв. не отговарят на истината, а същевременно именно на неговите показания се е позовал, за да приеме, че тогава подсъдимата е била с него, следователно отношенията им са се развили през 2014г. От показанията на двамата цитирани свидетели само тези на К. са интерпретирани коректно, защото той действително е заявил, че през 2014г. два пъти е ходил да работи в дома на Д. и му е отключвал Ю.. Що се отнася до Р., той не е успял да си спомни дали е виждал Ю. у Г. Д. през 2014г. или през 2015г., но пък е бил категоричен, че това е станало след като при нея са работили починалото момче и брат му. Съдът не е изпълнил задължението си да съпостави тази информация с данните за датата на смъртта на Д. Д. С., и със съобщеното от св.С. Г., че е работил в дома на Д. до смъртта на брат си на 10.02.2015г. Обсъдени съвместно с тези на св.Г., противно на записаното в мотивите на въззивната присъда, показанията на св.Р. не потвърждават, а опровергават твърдението на Ю. Т., че е работил при подсъдимата през 2014г. При обсъждане на противоречията в атакувания съдебен акт са споменати и показанията на свидетелите А. и Г.. Те са в смисъл, че в началото на 2014г. в къщата на подсъдимата заживял св.Г., който възнамерявал да се включи в програмата „М. ф.“. Св.А. била помолена от подсъдимата да почисти, за да може Г. да се нанесе. Той пребивавал там от м.март 2014г. до м.февруари 2015г. и се грижел за градината сам. Не познава св.Ю. Т.. Съдът е отхвърлил тези показания като недостоверни с неясния аргумент, че са насочени към опровергаване на показанията на св.Т.. Отново е подходил избирателно, като напълно е игнорирал свързаното с тях писмено доказателство – договор, с който св.Г. е наел повече от четири декара земеделска земя в землището на [населено място], а нотариалната заверка на подписите на договора е именно от началото на 2014г. Извън справката и експертизата за банковата трансакция и показанията на свидетелите К. и Р., по делото са налични многобройни други източници на информация за времето, през което Ю. Т. е работил при подсъдимата и е поддържал близки отношения с нея, които са пренебрегнати от окръжния съд. В тази връзка на първо място съдът е следвало да се ползва процесуалната възможността за приобщаване на обясненията на подсъдимата, дадени в присъствието на защитник в хода на досъдебното производство. Независимо, че не са подробни и че съществува забрана осъдителната присъда да се основава само на тях, те очертават обстоятелствата, които съдът е длъжен да провери. По делото е разпитан св.Д. Ч., ангажиран като адвокат от св.Ю. във връзка със заема, даден от него на св.М., както и за дължими му субсидии за предаден тютюн. За отношенията си с адв.Ч. е разказал и пострадалият. Приложено е образуваното на основание чл.410 от ГПК дело № 45/14г., както и писмо от САК-гр.К., относно сигнал от Ю. Т. срещу адв.Ч.. Първото инкриминирано деяние според възприетата фактическа обстановка е осъществено след като св.Ю. се е отказал от адв.Ч., споделил е проблема си с подсъдимата, а тя му е препоръчала адв.Ш.. Точно това е заявил и св.Ю. Т. при разпита му в съдебно заседание. От писмените доказателства, съдържащи се в частното гражданско дело се може да се установи дата на подаване на заявлението в районния съд в [населено място] /на 13.01.2014г./, датата на издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение /31.01.2014г./, датата, на която адв.Ч. е получил изпълнителния лист /20.08.2014г./. Според показанията на адвоката, при последната им среща, когато св.Ю. се е отказал от него, той му предал листче с номера на изпълнителното дело и името на съдебния изпълнител. Върнал му и документите – фактури и разписка. Справката от САК сочи, че Ю. е подал жалба срещу адв.Ч. на 17.11.2014г. Посочените източници очертават хронология, която следва да бъде обсъдена от въззивния съд при новото разглеждане на делото, за да се установи кога е настъпил разривът в отношенията между пострадалия и адвоката му, което от своя страна ще е обективен ориентир за момента, в който е решил да си потърси нов адвокат – през м.февруари 2014г. или по-късно. При анализа на доказателствения материал съдът е подходил безкритично към показанията на свидетелите Т. относно периода на инкриминираната престъпна дейност. Следвало е да обърне внимание на детайлите в показанията им относно странични обстоятелства, които биха могли да послужат като контролни факти. Така например, според двамата свидетели Т., през лятото, когато давали пари на подсъдимата, тя работела в Х. в заведение за хранене, дори веднъж била с превързана ръка, защото се изгорила в кухнята. По делото са събрани гласни доказателства /показанията на св.Х./ и редица писмени /договори, копия на страници от трудова книжка/, които съдът е следвало да ползва, за да установи, кога Д. заемала длъжността „организатор“ в музикалния театър в [населено място] /2014г./, и от кога е назначена като миячка в пицария „У. п.“ в [населено място] /25.06.2015г./. Пренебрегнато е обстоятелството, че според собствените му, на съпругата му и на св.К. показания, докато работел при подсъдимата през 2014г., св.Ю. Т. се грижел за 20-24 зайци. Налице е необсъдено по този повод писмено доказателство - справка от областната дирекция на Министерството на земеделието, храните и горите за първа регистрация на Д. по повод отглеждане на 25бр. зайци през лятото на 2015г. Съдът е пропуснал да обсъди частта от показанията на св.Ю. Т., в която той прави връзка със смъртта на вече споменатия Д. С.. Заявил е, че „Д. се обесил по-отдавна, преди него“. Според брат му това е станало на 10.02.2015г. Очертаната последователност на събитията също е индиция за времето, през което са се развили отношенията между пострадалия и Г. Д., и за да го уточни при новото разглеждане на делото съдът би могъл да се снабди с препис от смъртния акт. Оплакването за липса на мотиви е свързано с липсата на всестранен и цялостен анализ на естеството и продължителността на отношенията между подсъдимата и пострадалия. По принцип пропускът на съда да разгледа защитната теза представлява съществено процесуално нарушение, особено когато не е тя не е изградена хипотетично, а е базирана на конкретни доказателства. В защитата пледира за вероятност подсъдимата да е набедена, като отмъщение заради отказа й за интимна близост. Въпросът е следвало да бъде обсъден с оглед наличието на съдебномедицинско удостоверение представено от Д. и показания на пострадалия за целувка и покана да преспи в дома й. В някои от разпитите Ю. Т. е твърдял, че разбрал, че е измамен, когато не открил пари по сметката си /за първото деяние/ и когато изтекли двата месеца, през които подсъдимата му обяснила, че ще се осъществи продажбата на къщата на адв.Ш. в К. и със средствата ще му бъде върнат заема. Тогава си поискал парите и тогава приключил отношенията си с Д., тъй като тя проявила агресия /хванала го за гушата/. По-късно съпругата му два пъти безуспешно водила разговори, а при третия опит Д. не й отворила. В други разпити е признал, че продължил да се надява да му плати доброволно, и пътували заедно до К., дала му 1500лв. „за курбан“, забавил се докато търсил адвокат, с чиято помощ да я съди. Показанията му са непоследователни, предложените обяснения за противоречията са неубедителни, а съдът не е проявил настойчивост в опитите да изясни фактите. В мотивите на присъдата не е отделено внимание на показанията на свидетеля Д. Д., адвокат, който бил посетен от Г. Д. и Ю. Т. заедно през пролетта на 2015г. Подсъдимата го помолила да извърши адвокатска услуга на пострадалия. Игнорирани са показанията и на св.Д. М., който възприел, че в края на 2015г. двамата пристигнали заедно с автомобила на подсъдимата в [населено място]. Без внимание е оставено и съобщеното в един от разпитите на св.Т., че за отразените в приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение увреждания подсъдимата му е споделила, че са причинени от дъщеря й, а въпросният документ е от м.януари 2016г. Също в началото на 2016г. според показанията на св.Ш., Т. е научил, че той изобщо не е боледувал и не е провеждал лечение в чужбина, което всъщност е обстоятелството, за което се твърди, че подсъдимата го е въвела в заблуждение. Окръжният съд не е положил усилия да изясни, защо при възникнали подозрения, че е измамен още през есента на 2014г., пострадалият се е поинтересувал дали адв.Ш. действително е бил болен и е получил неговите пари за лечение едва през януари 2016г. По повод релевираното касационно основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК настоящият състав намира, че без да бъдат отстранени противоречията и неяснотите, свързани с това кога пострадалият е разбрал, че е измамен, какво се е случило след датата на последното от инкриминираните деяния и защо прокуратурата е сезирана чак година и половина по-късно, не е възможно да се извърши надлежна проверка на защитната версия на подсъдимата и правилна преценка на достоверността на показанията на основния свидетел. За отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и на основание чл.354 ал.3, т.2от НПК, Върховният касационен съд, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 25 от 14.05.2019г., постановена по ВНОХД № 105/2019г. на Хасковски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.