Р Е Ш Е Н И Е № 263 София, 21.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2759/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ответника „Ц. кооперативна банка/Ц./” АД, [населено място], чрез процесуален представител адвокат Л. В. АК-В., против въззивно решение на Окръжен съд-Враца № 22/28.01.2013 г., постановено по гр. д. № 846/2012 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Враца № 751/1.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1983/2012 г., с което са уважени предявените от Д. Д. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ искове. С жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретното оплакване е срещу решаващия извод на въззивния съд, че уволнението е незаконно, тъй като решението за съкращение в щата е взето от некомпетентни лица-изпълнителните директори на дружеството вместо от компетентния орган-управителния съвет на банката съгласно устава на дружеството. Моли да се отмени решението и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на закона. За ответника по касация Д. Д. Г. е подаден писмен отговор от процесуалния му представител адвокат С. Г.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция. С определение № 645/27.05.2013 г., постановено по настоящото дело на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос: „Кому принадлежи правото да извърши съкращение на щата при кредитните институции съобразно Закона за кредитните институции и устава на съответното акционерно дружество”, по който въпрос не се установи наличие на съдебна практика. Отговор на правния въпрос: Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на КТ /изм., ДВ, бр. 7 от 2012 г./ „Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително и за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползувател”. Според съответната организационна форма работодателят се представлява от лицата, определени с нормативен акт и от устройствени правила. Когато организационната форма на работодателя е акционерно дружество-кредитна институция представителството е уредено с разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/, Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и от устава на съответната кредитна институция. Със ЗКИ е предвидено, че банката се учредява като акционерно дружество и съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКИ се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица. Съгласно чл. 241, ал. 1 ТЗ банката се управлява и представлява от управителен съвет, който избира измежду своите членове изпълнителни директори и ги овластява да управляват и представляват банката. В конкретния случай с чл. 36, ал. 3, т. 1, 2 и 3 от устава на [фирма] е предвидено, че изпълнителните директори управляват и представляват банката в отношенията й с трети лица; организират дейността на банката; осъществяват оперативното й ръководство и сключват и прекратяват трудовите договори със служителите на банката, като определят и трудовите им възнаграждения. С изпълнителните директори се сключват договори за управление. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 от устава на [фирма] управителният съвет „одобрява и предлага за одобрение от надзорния съвет административната структура на дружеството, включваща дирекции, отдели, служби и клонове”. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 5 от устава касае административната структура на дружеството, включваща дирекции, отдели, служби и клонове, но не и числеността на персонала във всяко едно от звената на административната структура на дружеството. Промяната на щатното разписание на банката, изразяваща се в съкращение на щатни бройки в отделно звено от административната структура, не съставлява промяна в административната структура на дружеството. Затова в тези случаи компетентни са изпълнителните директори, представляващи дружеството по закон и осъществяващи оперативното управление на дружеството. В тези случаи работодателската власт се осъществява в пълен обем съвместно от изпълнителните директори и прокуриста според чл. 33, т. 3 от устава на [фирма], съгласно който текущи промени в разписанията на длъжностите на клоновете се извършват със заповеди на изпълнителните директори и прокуриста след обосновано предложение на съответните ръководители, какъвто е конкретният случай. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С оглед изложените в отговора на правния въпрос съображения незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че изпълнителните директори на банката не притежават материална компетентност да извършат съкращение на щата, което в конкретния случай е засегнало една от общо петте щатни бройки по щата на клона на банката в [населено място] за длъжността „кредитен специалист, банка”. Решението следва да се отмени, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд следва да се произнесе по съществото на спора, като постанови решение, с което отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като са неоснователни. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание реално за заеманата от ищеца длъжност в клона на банката в [населено място] и основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е приложено законосъобразно. По повод извършеното съкращение на щата е извършен подбор по критериите на чл. 329 КТ, при който петимата служители на длъжността „кредитен специалист, банка” са сравнявани от комисията по подбора по квалификация, образование и ниво на изпълнение на служебните задължения. Видно от протокола на комисията по подбора /стр. 34 от първоинстанционното дело/ ищецът е събрал най-малко точки. В подкрепа на констатациите на комисията по подбора са показанията на свидетел В. М., пряк ръководител на ищеца и директор на клона на банката в [населено място]. С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на сумата 630.00 лв. за всички инстанции съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение № 22/28.01.2013 г., постановено по гр. д. № 846/2012 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от Д. Д. Г. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] против [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „О.”, [улица]. ОСЪЖДА Д. Д. Г. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] направените по делото разноски в размер на сумата 630.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: