4 Р Е Ш Е Н И Е №227 С., 20.10.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1569 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Й. Н. Я., Й. Т. М., В. Я. В., С. Я. З., С. Я. М., П. Д. М., И. И. М., П. И. М., Ч. С. А., Д. Ч. А. и Б. Ч. А., чрез пълномощниците им адвокат Д. Ц. и адвокат Е. Х., против решение от 30.06.2010 г., постановено по гр.д. № 328 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение, с което е оставено в сила решение от 31.10.2003 г. по гр. № 5369/2003 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав за отхвърляне на предявения от И. Я. М., Л. П. М., Я. В. Я., П. Ц. Я., Й. Т. М. и Ю. Й. А. против Столична община установителен иск за собственост за имот без планоснимачен номер, отразен в комбинираната скица по букви З. с площ по графични данни * кв.м., съставляваща източната част от парцел ІІІ, отреден за паркинг и КОО, при посочени съседи. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска, ведно с възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Столична община не е изразил становище в настоящото производство. С определение № 480 от 9.05.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса след като трети лица не релевират собствени права, следва ли ищците да извършват повторно доказване на собствеността на своя наследодател към момента на внасяне на имота в ТКЗС, както и за преценка допустимостта на въззивното решение и предявения иск с оглед наличието или липсата на решение на О. за възстановяване на собствеността. Ищците са твърдели, че като наследници на Я. М. Ц. им е възстановена собствеността на процесния имот с решение от 22.10.1997 г. по гр.д. № 2689/1997 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, с което е отменено решение № 2235/328 от 25.02.1997 г. на О. „С.” и им е признато правото на възстановяване на собствеността, като наследодателят им е придобил собствеността чрез давностно владение след смъртта на своя баща през 1924 г., имота е заснет по кадастралния план от 1939 г., записан е в разписния лист на негово име и е внесен в ТКЗС през 1958 г. Ответникът по спора Столична община не е взела становище по иска и не претендира права към момента на кооперирането. В. съд е обсъдил събраните гласни доказателства и експертни заключения и е приел, че свидетелите не установяват от кога наследодателят е започнал да владее имота, а и с оглед твърдението на свидетеля Й., че местностите „К.” и „Лъката” са съседни, а имота от * дка е бил в местността „Л.”, не може да се установи и идентичността между възстановения имот и този, който е владял наследодателят. Изложени са съображения, че записването в разписните книги е само индиция за права, но не и за установяване на валиден придобивен способ. Счетено е, че представените доказателства не установяват правото на собственост в патримониума на Я. М. към момента на внасянето в ТКЗС, поради което и собствеността на е била възстановена на ищците. По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК: В решение № 660/20.07.2000 г. по гр.д. № 1692/1999 г., ВКС, ІV гр.о. се приема, че лица, на които е възстановено собствеността с решение на ОСЗ не следва да доказват отново придобиването на имота преди внасянето му в ТКЗС, ако насрещната страна не претендира права към този момент. Правилна е практиката по решение № 660/20.07.2000 г. по гр.д. № 1692/1999 г., ВКС, ІV гр.о., поддържана от Върховния касационен съд и в решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 927/2009 г., ВКС, І г.о. и решение № 365 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1493/2009 г., ВКС, ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК, чиито мотиви се възприемат и от настоящия състав на ВКС. По преценка допустимостта на въззивното решение: Съгласно ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС решението на ПК по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл.18з, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ индивидуализира земеделските имоти по площ, местност, граници /стари или нови реални/ по плановете на конкретните територии и има конститутивно действие относно легимитиране собствеността им. С решение № 4831 от 20.01.2011 г. по гр.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК е дадено тълкуване, че собствеността върху подлежащ на възстановяване земеделски имот може да бъде легитимирана само с решение за възстановяване правото но собственост в стари или нови реални граници, но не и със съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което се отменя атакуваното административно решение на органа по поземлена собственост и се признава правото на възстановяване на собствеността. В конкретния случай ищците са твърдели, че собствеността им е възстановена със съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от 22.10.1997 г. по гр.д. № 2689/97 г. на СРС, 45-ти състав. Липсват твърдения или данни по делото за наличие на решение на ОСЗ, съобразено с това съдебно решение за възстановяване правото на собственост на претендирания земеделски имот, понастоящем попадащ в урбанизирана територия, а следователно липсва и завършена процедура по възстановяване на собствеността, което обуславя и недопустимост на предявения установителен иск за собственост и на постановеното по него съдебни решения, поради което последните следва да бъдат обезсилени, а производството по делото – прекратено. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 30.06.2010 г., постановено по гр.д. № 328 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение и оставеното с него в сила решение от 31.10.2003 г. по гр. № 5369/2003 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по предявения от П. Д. М., И. И. М., П. И. М., Й. Н. Я., В. Я. В., С. Я. З., С. Я. М., С. Н. Б., Д. Н. Б., Й. Т. М., Ч. С. А., Д. Ч. А. и Б. Ч. А. против Столична община установителен иск за собственост за имот без планоснимачен номер, отразен в комбинираната скица към исковата молба /лист 20/ по букви З. с площ по графични данни * кв.м., съставляваща източната част от парцел ІІІ, отреден за паркинг и КОО, при съседи: от север-имот пл. № *, от юг-улица, от изток-парцел ІV за озеленяване, от запад-останалата част от парцел ІІІ отреден за паркинг и КОО. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: