Р Е Ш Е Н И Е № 493 София, 26.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 452/ 2010 г. Производството е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалбата на подсъдимия И. П. М., подадена чрез неговия пълномощник - адвокат П. В., против решение № 233 от 30.06.2010 г. по внохд № 375 на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, осми състав. В жалбата се сочи, че наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо поради несъобразяване на продължителността му с ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който е осъзнал вината си и проявява воля да се излекува от наркоманната зависимост, подтикваща го към престъпен начин на живот. С тези аргументи се мотивира искане за намаляване размера на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Софийският градски съд, наказателно отделение, единадесети състав, с присъда № 33 от 29.01.2010 г. по нохд № 3417 по описа за 2009 г., признал подсъдимия И. П. М. за виновен в това , че на 12.06.2009 г. в гр.София, ж.к.”Овча купел”, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространявал високорискови наркотични вещества - марихуана на стойност 1,20 лева и хероин на стойност 1 182,35 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр.4 и пр.5 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказания една година и десет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 3 500 лева. Съдът на основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието единадесет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с влязла в сила присъда по нохд № И- 326/2008 г. на Софийския районен съд ,четиринадесети състав. С присъдата било зачетено времето на задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение от 16.06.2009 г. до 12.01.2010 г. Производството пред първата инстанция протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК след като подсъдимият на основание чл. 371, т.2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Софийският апелативен съд с решение № 233 от 30.06.2010 г. по внохд № 375/2010 г.изменил първоинстанционната присъда, като намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода на една година и шест месеца и оправдал подсъдимия по обвинението за държане на голямо количество наркотично вещество, част от което амфетамини. Въззивният съд отменил и кумулативното наказание глоба в размер на 3 500 лева и определил строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип на наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Жалбата с единствено оплакване за явна несправедливост на наложената санкция по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК, е неоснователна. Не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия, от една страна и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. След оправдаването на И. М. за част от обвинението въвзивната инстанция е извършила индивидуализация на наказанието след внимателна преценка на относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Посочените в касационната жалба смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – стремеж за преодоляване на хероиновата зависимост и провеждано за реализацията му лечение, са съобразени от съда едновременно с неотчетеното от първата инстанция отегчаващо обстоятелство – предходно осъждане за същото по вид престъпление . Въззивната инстанция с подробни мотиви е отстранила пропуска на предходния съдебен състав да изложи ясни разсъждения относно определянето на наказанието и на мястото на общите фрази развила убедителни и конкретни изводи за съотношението между смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.Редуцирането на наказанията е извършено при превес на смекчаващите , преценени в контекста на всички останали данни , характеризиращи личността на подсъдимия, проявена чрез извършеното деяние. В максимално благоприятен за жалбоподателя аспект е обсъдено и насрочването на делото пет месеца след внасяне на обвинителния акт. Това забавяне е квалифицирано като отклонение от стандарта на ЕКЗПЧ за справедлив процес в разумни срокове и допълнително е отчетено като фактор за компенсаторно намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода.Без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства , на основание станалата възможна след самопризнанието на подсъдимия процедура на съкратено съдебно следствие, подсъдимият е получил наказание с една четвърт под легалния минимум. То справедливо отразява смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е адекватно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретизирания от апелативния размер наложеното наказание лишаване от свобода съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция и настоящият състав не споделя искането за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30.06.2010 г. по внохд № 375 на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, осми състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.