2 Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 12.04.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л. Златкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2422 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК. Образувано е по подадена от Ц. С.-П. и О. П. молба за отмяна на решение № 1802 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 470/2017 г. на Софийски градски съд. Молителите поддържат, че са лишени от правото да участват лично в исковия процес и да бъдат надлежно представлявани. Твърди се, че банката – ищец, въпреки знанието си за проведена публична продан от 27.10.-27.11.2014г. на ипотекиран недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] приключила с влязло в сила постановление за възлагане, е посочила в исковата молба именно този адрес за призоваване на ответниците - настоящи молители, като е допусната и техническа грешка относно етажа - вместо ет.1 е посочен ет.11. Сочи се, че на този адрес призоваването на ответниците по исковете е било невъзможно, тъй като с оглед проданта на недвижимия имот, те са променили местоживеенето си. Въпреки това призоваването им по делото е извършено чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК на този адреса на продадения имот. Молителите се позовават на наличие на съществено нарушение на правилата за призоваване на ответниците, тъй като не е спазена поредността по чл.38 ГПК на връчване на призовките и съобщенията и не е извършена служебна проверка по местоработата на ответника и връчване на книжата по месторабота. Единствено по отношение на молителя О. П. се поддържа, че е имал месторабота, като от 2011г. до сега същият е сменял работното си място само веднъж - през 2016г., преди завеждането на исковата молба. Поддържа се, че поради допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила относно призоваването на ответниците по исковете, те не са били надлежно представлявани от назначения от съда особен представител, който не е подал въззивна жалба срещу осъдителното първоинстанционно решение. Ответникът по молбата, „Банка ДСК“ АД счита, че не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила решение. Сочи, че съдът е извършил служебна справка в НБД „Население“, въз основа на която е установил, че ответниците имат регистриран постоянен и настоящ адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на който са търсени и не са открити, като е приложена действащата към този момент редакция на чл.47 ГПК /преди доп. с ДВ бр.86/27.10.2017г./ и е назначен особен представител на ответниците по исковете на основание чл.47, ал.6 ГПК. Подчертава се, че преди допълнението на чл.47, ал.3 ГПК с ДВ бр. 86/27.10.2017г. съдът е нямал задължение да извършва справка за местоработата на ответниците. С оглед на това се поддържа, че молителите не са били, нито нередовно призовавани, нито нередовно представлявани в исковото производство, поради което не са били лишени от възможност за участие по делото. Изложени са и съображения, че доводите на молителите за лошо воден процес от назначения им особения представител, поради необжалване от него на първоинстанционното решение, не обуславят приложение на някоя от хипотезите на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, които са свързани с допуснати процесуални нарушения, обезпечаващи участието на страната в производството, като доводите са относими единствено към отговорността на особения представител за евентуално причинените от него вреди на представляваните лица. Иска присъждане на направените за настоящото производство разноски – 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: По заведената на 13.01.2017г. исковата молба от „Банка ДСК“ АД срещу настоящите молители е образувано гр. д. № 470/2017г. по описа на СГС. В исковата молба е посочен адрес за призоваване на ответниците по исковете - [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и че имотът е продаден на публична продан, състояла се от 27.10.2014г. до .27.11.2014г. и постановлението за възлагането му е влязло в сила. По делото на 17.01.2017г. е постановено определение по чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на исковете, което е обжалвано на 27.01.2017г. от ответниците чрез упълномощен от тях адвокат В. Волева. В частната жалба и в производството, образувано по нея, ответниците по исковете са посочили единствено съдебен адрес за призоваването им – а именно адреса на адв. Волева, чиято представителна власт в пълномощното е ограничена само до изготвяне на частната жалба срещу определението за допускане на обезпечението. На 11.07.2017г. съдът е направил служебни справки в НБД „Население“ относно постоянния и настоящ адрес на ответниците, от които е видно, че адресът им, считано от 2001г, съответно от 2002г., е [населено място],[жк], [жилищен адрес] от който именно са призовавани тези страни. Съобщенията от адреса са върнати на 27.06.2017г. с обозначение, че по сведение на новия собственик на ап.2 - С., от две години лицата не живеят на посочения адрес. Адресът е посетен от призовкаря и на датите 20.07.17г., 29.07.17г. и 23.08.2017г., но лицата не са намерени и е залепено уведомление по чл.47 ГПК, като в 14-дневния срок, считано от 23.08.2017г., никой не се е явил в канцеларията на СГС за получаване на преписите от исковата молба с приложенията, поради което призовките са върнати в съда в цялост на 07.09.2017г. След изпълнение на указанията на съда за внасяне на депозит, е назначен особен представител на ответниците, посочен от Софийска адвокатска колегия, чрез който са представлявани молителите в исковото производство. Особеният представител не е обжалвал осъдителното първоинстанционно решение. Молбата за отмяна е неоснователна. Безспорно се установява, че към момента на завеждане на исковете ответниците не са живеели на посочения от банката-ищец по делото адрес, от който са призовавани, поради продажбата на имота /ап.2 от адреса/ на публична продан. Доколкото обаче ответниците по исковете не са заявили вписване на нов постоянен и настоящ адрес, различен от регистрирания по местоположение на продадения имот, в съответствие с чл.47 ГПК те са призовавани от този адрес, като по данни на новата собственичка на ап.2 от адреса - С., длъжностното лице е удостоверило на 27.06.2017г., че те не обитават адреса /обстоятелство, което се признава и от самите молители/. Предвид невъзможността да бъдат намерени на регистрирания от тях постоянен и настоящ адрес /съобразно справката от НБД „Население“/, който е и посочен по делото, са приложени разпоредбите на чл.47 ГПК за връчване на книжата чрез залепване на съобщение на 23.08.2017г., като с изтичане на 14-дневния срок за получаване на книжата от канцеларията на съда на 07.09.2017г., приключва процедурата по надлежно призоваване на ответниците по исковете – настоящи молители, съобразно действащата към този момент редакция на чл.47 ГПК. Задължението на съда да извърши служебна проверка по местоработата на ответниците, местослуженето или мястото на осъществяване от тях на стопанска дейност е въведено по-късно с доп. на чл.47, ал.3 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86 от 27.10.2017г., след приключване на процедурата по редовно призоваване на ответниците в исковото производство, поради което не може да се отрази на редовността на надлежно извършени преди това по делото процесуални действия и породените от тях правни последици. Следва да се има предвид, че твърдения за наличие на месторабота в молбата за отмяна са налице единствено по отношение на молителя О. П., но не и спрямо молителката Ц. П.. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че съдът в съответствие с чл.47, ал.6 ГПК, след като е установил редовността на връчването, е назначил на ответниците особен представител. Безспорно се установява и обстоятелството, че молителите са научили за заведеното срещу тях дело още на 27.01.2017г., когато по него е постъпила изходяща от тях частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение на исковете, подадена чрез упълномощен от същите адвокат с изрично ограничаване на представителната му власт само до подаване на частната жалба, без ответниците да сочат свой актуален адрес. Въпреки че молителите са узнали на ранен етап за делото /преди започване на процедурата по призоваването им/, те не са посочили свой адрес или съдебен адресат, на който / чрез който да бъдат призовавани по делото, поради което призоваването им е извършено надлежно от съда на техния постоянен и настоящ адрес /посочен и в исковата молба/ съобразно действащата към момента на призоваването редакция на чл.47 ГПК. Страните, знаейки за делото, при напуснат от тях постоянен и настоящ адрес и непосочване на действителния им адрес, сами са се поставили в невъзможност да бъдат намерени, действайки недобросъвестно по см. на чл.3 ГПК. Основателно е възражението на банката - ответник по молбата, че доводите на молителите за лошо воден процес от назначения им особения представител, поради необжалване от него на първоинстанционното решение, не обуславят приложение на някоя от хипотезите на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, които са свързани с допуснати процесуални нарушения, обезпечаващи участието на страната в производството, като доводите са относими единствено към отговорността на особения представител за евентуално причинените вреди от него вреди. Предвид изложеното, доколкото молителите са били надлежно призовани и представлявани в исковото производство, не са налице наведените в молбата основания по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата трябва да се присъдят разноски за настоящото производство по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. С. С.-П., ЕГН [ЕГН], и О. Г. П., ЕГН [ЕГН], за отмяна на решение № 1802 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 470/2017 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Ц. С. С.-П., ЕГН [ЕГН], и О. Г. П., ЕГН [ЕГН], да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.