Р Е Ш Е Н И Е № 60145 гр. София, 29.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Симов …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 638 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частните обвинители – Д. Х. М. и А. М. М. против решение № 260067 от 9.06.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 198/2020 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че решението е постановено при допуснати нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, на чл. 339, ал. 2 НПК – липса на мотиви, както и на процесуалните изисквания по чл. 107, ал. 3 НПК; че съдът е направил едностранчив анализ и превратно е тълкувал събраните по делото доказателства; че не е извършил внимателна и задълбочена проверка за достоверност на доказателствените материали; че предвид съществуващите противоречия не е изложил убедителни съображения защо кредитира едни от тях вместо други; че макар да е констатирал различие в становищата на експертите кога е настъпило офазяване на корпуса на бойлера, въззивният съд е отхвърлил искането за назначаване на повторна тройна експертиза с мотиви, които са незаконосъобразни; че безкритично е възприел обясненията на подсъдимия, които противоречат на писмените доказателства, извлечени от протоколите за оглед с приложени към тях фотоалбуми и на свидетелските показания (св. А., св. Б. и св. Д.); че липсата на утечки на ток към момента на монтиране на бойлера не може да се установи с фазомер и мултицет, защото и двата уреда работят при свързване с проводник, а не при затворен капак и от външната страна на корпуса на бойлера; че показанията на св. А. и св. Б. дават възможно обяснение защо след включването на тока корпусът не се е оказал веднага офазен; че от показанията на св. Д. се установява нарушение на правилата на Наредба № 3/2004 г., според които при кабел с два проводника трябва нулевият да не се прекъсва никъде от нулевата шина в таблото с предпазителите до самия бойлер; че тезата за повторно ремонтиране се разминава с показанията на св. Ч. и на св. Ц.; че доказателственият материал обуславя логическия извод бойлерът да е бил остарял още при монтирането му, да се е намирал в помещение с особена опасност по смисъла на Наредба № 3/2004 г., изначално да е бил свързан в нарушение на техническите изисквания, ключът с времето да е образувал нагар и така да се е формирала верига от причини, довела за смъртта на пострадалия и чието начало е било поставено от подсъдимия В.. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание повереникът (адв. Н.) поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея. Защитникът (адв. Б.) намира, че съдът не е допуснал нарушения, поради което моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че по делото не е установено по несъмнен начин виновно поведение на подсъдимия и съответно извършено от него престъпление по чл. 123 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 22 от 22.05.2020 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 1203/2019 г., подсъдимият И. Ж. В. е признат за невинен в това, на 18/19.10.2012 г. в [населено място] да е причинил по непредпазливост смъртта на М. А. М. поради немарливо изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност, която не е имал право да упражнява (електротехническа дейност при свързване и монтаж на електрически битов бойлер в нарушение на Закона за техническите изисквания към продуктите, Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, Наредба № 1/27.05.2010 г., Техническо описание и инструктаж за монтаж и експлоатация на бойлери електрически битови), поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 123, ал. 2 НК. С решение № 260067 от 9.06.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 198/2020 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. В нея са изложени и поредица от съображения на повереника, основани на собствената му интерпретация и оценка на гласни доказателствени средства, които съдържали сведения за факти относно инкриминираното деяние на подсъдимия В.. Тази част от аргументацията е извън обхвата на касационния контрол в настоящото производство, защото въпросите какво точно се установява от цитираните свидетелски показания и от обясненията, и дали те доказват едно или друго фактическо положение поначало са въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Жалбоподателят не е посочил кои са доказателствата, които въззивният съд е възприел превратно, в разрез с действителното им съдържание. Ненадлежно формулираният довод, в който липсва необходимата конкретика, не позволява проверка на оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на гласните доказателствени средства. Мотивите на решението обаче подкрепят оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд не е изпълнил стриктно процесуалното си задължение да направи прецизен анализ и оценка на съвкупността от доказателствените материали и съответно да изложи ясни, точни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи да се проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение относно фактите с правно значение. Преимуществено е декларирал съгласието си с анализа и оценката, направени от първоинстанционния съд, лаконично пресъздавайки съображения, които е инкорпорирал в своето решение. Липсват каквито и да било аргументи, с които да им се е противопоставил. Така въззивният съд изрично е одобрил (л. 5) незаконосъобразното разбиране, че показанията на св. М. Б., пряк очевидец при монтирането на бойлера, трябвало да бъдат частично отхвърлени, тъй като свидетелят бил отказал да дава показания при разпита му пред съдия и следователно, защото е упражнил правото си, закрепено в разпоредбата на чл. 121 НПК. Бегло е отбелязал и наличието на вътрешни противоречия в показанията (л. 5 и л. 11), но е пропуснал да представи съображения по отношение на какви обстоятелства те са били констатирани, а оттам и преценката си дали разминаванията са имали съществен или несъществен характер по делото. Успоредно, въззивният съд сам е допуснал противоречие в мотивите на решението. Според отразеното в тях (л. 9), твърдението на подсъдимия, че поставеният на 6.01.2012 г. бойлер бил с фабричен термометър, се подкрепяло „в тази връзка” и от показанията на св. М. Б., че бойлерът, който монтирали с подсъдимия В. не е имал индикатор за температурата. Варненският апелативен съд е отхвърлил показанията на св. Б. и св. Н. Б. с хипотетичните съображения за заинтересованост поради връзката им със св. М. Б. (съпруга и син) и претенции на частните обвинители по гражданско дело (л. 5 и л. 11 от мотивите). Родствената и семейна близост безусловно представлява обстоятелство, което е задължавало съда да прояви особено внимание и критичност при проверката на получената от свидетелите доказателствена информация, но тя не отменя задължението му прецизно да анализира показанията поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени източници. Разглеждайки обясненията на подсъдимия в контекста на обвинението, въззивният съд е отрекъл версията за допусната от него фактически размяна на фазовия и нулевия проводник при свързването на бойлера по същите съображения, с които го бил направил и Варненският окръжен съд, че предвид многогодишната квалификация на подсъдимия В. в областта на електротехниката било абсурдно да допусне такава груба грешка (л. 7). Позицията е напълно неясна и не позволява да се разбере дали съдът всъщност е приел, че подсъдимият е притежавал необходимите специални знания и умения за осъществяване на правно регламентираната дейност. От мотивите не личи внимателна и обстойна преценка и на експертизите. Варненският апелативен съд е пресъздал единствено разминаването в специализираните мнения по въпроса дали офазяването на бойлера е настъпило още при монтажа или в процеса на неговата експлоатация. Възприел е и отдаденото предпочитание от страна на първоинстанционния съд към становището на едното вещо лице, което присъствало и направило измервания по време на повторния оглед на местопроизшествието, докато другите вещи лица били работили само по снимки и документи. Отново не е изложил собствени мотиви, в т.ч. и съображения защо приема, че останалите експерти не са отчитали фиксираните признаци на обекта на изследване и са разполагали с по-ограничен обем от изходни данни с определящо значение за експертното заключение, поради което са достигнали до различни изводи. Процедирайки по този начин, въззивният съд в нарушение на чл. 339, ал.2 НПК не е дал отговор на решаващи доводи срещу обосноваността на присъдата, подновени в касационната жалба от повереника. В крайна сметка Варненският апелативен съд е преценил, че не се налага да продължи да изследва съществените въпроси по обвинението - какви действия е извършил подсъдимият В. при свързване на бойлера към електрическата мрежа, допуснал ли е нарушения на правилата, регламентиращи осъществяването на тази дейност и намират ли се те в причинна връзка със съставомерните последици - смъртта на пострадалия М., тъй като монтираният на 6.01.2012 г. бойлер бил различен от намерения на местопроизшествието. За да направи заключението, основно се е позовал на назначената в рамките на въззивното производство съдебно техническа експертиза. В мотивите си е възпроизвел отговор на експерта, че „нов бойлер, който съответства на техническите изисквания и терминологични определения за такъв”, не би могъл корозионно да се повреди до степента, установена при огледите на местопроизшествието. Открил е съответствие между специализираното мнение и версията, която бил застъпвал подсъдимият в обясненията си, че монтираният бойлер на 6.01.2012 г. бил нов, изваден от кашон и описанието на използвания от св. Ч. и св. Ц. бойлер в периода от м. 05 до м. 09. 2012 г. като ръждясал и стар. Напълно очевидно е, че изходна база за направените експертни изводи е бил терминът за „нов” бойлер. Въззивният съд обаче е дал различна трактовка на цитираната част от заключението и го е отнесъл към друга формулировка - „нов, неизползван” бойлер, пропускайки да поясни има ли разлика между „нов” и „неизползван” от гледна точка на терминологичните определения и ако има защо ги е приравнил. Задоволил се е да посочи като фактически установено, че поставеният бойлер на 6.01.2012 г. бил пренесен от избено помещение на майката на св. М. Б.. Не е изложил съображения нито за периода, изтекъл от неговото закупуване до свързването му от подсъдимия в електрическата мрежа, нито за условията, при които дотогава е бил съхраняван, нито за условията, при които бойлерът е бил използван след монтирането му. Затова оплакването на повереника за едностранчив подход в нарушение на принципните изисквания на чл. 14 НПК следва да бъде подкрепено. Непълните, неясни и противоречиви мотиви на Варненския апелативен съд, в които липсва отговор и на решаващи доводи на жалбоподателя, са равнозначни на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Единственият процесуален механизъм за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 260067 от 9.06.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 198/2020 г. Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на ожалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: