Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 14.04.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 6421 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма] и В. А. Т. срещу Решение № 4836 от 24.06.2013 г. по гр.д.№346/10 на СГС, ІV-Б въззивен състав. С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното Решение № І-5-46 от 07.07.2009 г. по гр.д.№ 6926/04 г. на СРС, 41 състав, с който са отхвърлени предявените от държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството искове за собственост, както следва: срещу ответника В. А. Т.- иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на ищеца върху офис със застроена площ от 143,30 кв.м., находящ се в партерния етаж на административната сграда на [улица] [населено място], заедно със съответното право на строеж върху мястото, съставляващо парцел І от кв.298 по плана на [населено място], м.”Е. г.”, и право на преминаване през вътрешния двор на сградата; срещу ответника В. И. Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма]- иск с правна квалификация чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението на гореописания имот, вместо което въззивният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е уважил така предявените срещу ответниците искове за собственост, като е присъдил в полза на ищеца направените пред двете съдебни инстанции разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените от държавата против касаторите собственически искове бъдат отхвърлени. С определение № 464/ 19.12.2013 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалбиа като е приел, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно: Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост, при зачитане силата на пресъдено нещо, формирана от влязло в сила съдебно решение по спор между същите страни, с което е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на сделките, от които произтичат правата на ответника върху спорния имот, предявен на основание, че имотът е публична държавна собственост, да приеме за установено в спора за собственост, че имотът е публична държавна собственост. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по посочения въпрос се явява в отклонение от задължителната съдебна практика- т.18 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, според което със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното: По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване Посоченият по-горе процесуалноправен въпрос действително е от обуславящо значение за спора, доколкото с влязло в сила съдебно решение са отхвърлени предявените от държавата против ответниците искове за прогласяване нищожността на сделките, с които държавата се е разпоредила в тяхна полза с процесния имот, поради това, че същият е публична държавна собственост и не е налице решение на Министерския съвет за неговото отчуждаване. Въззивният съд е приел, че е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила съдебно решение, само досежно постановения отхвърлителен диспозитив, според който сделките не са нищожни на посоченото основание, но не е обвързан от мотивите, обусловили този извод, с оглед на което, като е направил анализ на характеристиките на спорния имот, е приел, че същият е публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.2 ЗДС, който не е могъл да бъде отчужден поради забраната на чл.7, ал.1 ЗДС, и следователно е останал собственост на държавата. Настоящата инстанция намира, че по този начин въззивният съд се е произнесъл по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, при изцяло погрешно тълкуване и прилагане на задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК. По смисъла на цитираната задължителна съдебна практика, източник на силата на пресъдено нещо действително е правораздавателната воля на съда, формирана поначало в диспозитива на съдебното решение, но по важно е да се има предвид, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба. В конкретния случай с влязъл в сила съдебен акт /Решение № 157/07 от 07.03.2007 г. по гр.д.№ 1013/06 г. на ВКС, ІV г.о./ е отхвърлен предявеният от държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството против В. И. Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма] и В. А. Т. установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД- за признаване нищожността на договора за покупко-продажба от 15.04.1999 г., с който процесният недвижим имот е прехвърлен от [фирма] на първия ответник, като сключен в нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗДС, забраняваща отчуждаване на имоти и вещи- публична държавна собственост, както и на последващия договор за покупко-продажба от 20.04.1999 г., с който ответницата Т. и съпругът й за прехвърлили имота в полза на ответника В. Т.. Доколкото спорното право, което е предмет на спора, е индивидуализирано по този начин в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен така предявения иск, формира сила на пресъдено нещо досежно валидността на продажбеното правоотношение поради това, че прехвърленият имот не е имал качеството на публична държавна собственост при сключване на договора /затова и според чл.298, ал.1 ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо са определени по същия начин, по който е индивидуализирано спорното право в чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК/. Противно на възприетото от въззивния съд, произнасянето по този въпрос не е обективирано в мотивите на съдебното решение, тъй като основанието на иска- твърдяното от ищеца нарушаване на императивната забрана за разпореждане с имоти и вещи, представляващи публична държавна собственост, според задължителните указания на ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК, се въвежда в исковата молба, а в конкретния случай с влязлото в сила съдебно решение по чл.26, ал.1 ЗЗД е разгледан иск за установяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба именно на това основание. По този начин в отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор, за който продажбеното правоотношение има обуславящо значение, при което съдът, сезиран с обусловения спор, не може да пререшава въпроса, приемайки, че сделката не е могла да произведе транслативния си ефект именно поради това, че обектът представлява публична държавна собственост, която е неотчуждима. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязло в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпроса, разрешен със сила на пресъдено нещо, когато същият следва да бъде съобразен при решаване на въпрос, предоставен на компетентността на съответния орган. По съществото на касационната жалба Предвид дадения по-горе отговор на въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обжалваното въззивно решение на СГС се явява неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя и несъобразяването му с материалния закон. След като с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен иска на държавата за установяване нищожността на договора за покупко-продажба, от който произтичат правата на ответниците, следва да се приеме, че договорът е произвел типичното си транслативно действие, като е прехвърлил правото на собственост в полза на купувача, с което държавата е изгубила собствеността си /чл.99 ЗС/. Именно защото претенцията на държавата за собственост е обусловена от исковете за установяване на нищожността, производството по собственическите искове в случая е било спряно на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./ до приключване на това по чл.26, ал.1 ЗЗД- предвид необходимостта съдът, разглеждащ обусловените собственически претенции, да съобрази силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение досежно твърдяната нищожност на договора за покупко-продажба като сключен в нарушение на чл.7, ал.1 ЗДС. С оглед изложеното, следва да се приеме, че предявените от държавата установителен и осъдителен иск за собственост на процесния обект са неоснователни, тъй като правото на собственост на ищеца е погасено по силата на признатото по съдебен ред за валидно разпореждане с имота в полза на първия ответник. Доколкото въззивният съд е приел противното, отказвайки да зачете формираната сила на пресъдено нещо от съдебното решение за отхвърляне на предявения от държавата иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, решението му се явява неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, регламентиращи зачитането на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, което от своя страна обуславя нарушаване и на приложимия материален закон, и като такова следва да бъде отменено и вместо него- постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявените от държавата искове с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС бъдат отхвърлени. Независимо от изхода на спора, в полза на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК предвид липсата на заявено от тях искане в този смисъл. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение № 4836 от 24.06.2013 г. по гр.д.№346/10 на СГС, ІV-Б въззивен състав, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството искове за собственост, както следва: срещу ответника В. А. Т.- иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на ищеца върху офис със застроена площ от 143,30 кв.м., находящ се в партерния етаж на административната сграда на [улица] [населено място], заедно със съответното право на строеж върху мястото, съставляващо парцел І от кв.298 по плана на [населено място], м.”Е. г.”, и право на преминаване през вътрешния двор на сградата; срещу ответника В. И. Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма]- иск с правна квалификация чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението на гореописания имот Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: