6 Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 11.01.2011 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на петнадесети декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №535/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на И. Б. Б. ЕГН: xxxxxxxxxx в качеството му на Е. Б.” –София срещу въззивно решение № 110 от 29.03.2010 г.на Б.градски окръжен съд по гр.д. №684/2009 г., с което е потвърдено решението на РС-гр.П. от 11.05.2009 г. по гр.д. № 254/08 по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 266 от ЗЗД за сумата от 5 500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 21.04.2008 г. до окончателното плащане–възнаграждение по договор за изработка от 10.12.2005 г. срещу „ Н. Г., както и искът за сумата от 1720,34 лева-лихва за забава върху горната главница за периода от 27.12.2005 г. до датата на предявяване на иска 21.04.2008 г. и е осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 700 лева-разноски по делото. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно и уважаване на предявените искове. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила –основания за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че неоснователно решаващият съд е приел, че доколкото не е доказано изпълнението на конкретните количества и видове изпълнени монтажни работи по договора за изработка от страна на касатора като изпълнител по него, то не му се дължи и договореното възнаграждение от страна на възложителя-ответник „ Н. Г.. Навеждат се и оплаквания за необсъждане и не вземане в предвид от страна на решаващия съд на допълнителното заключение на техническата експертиза относно доказване факта на изпълнение на договорената работа, вследствие на което и достигане до извода, че така извършената договорена работа не е приета от възложителя. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. С определение №589 от 27.09. 2010 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК по значимия за делото правен въпрос: дали резултатът от извършената работа следва да е приет с изрично изявление от страна на възложителя, или са достатъчни конклудентни действия за приемането: самото упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му по неговото технологическо предназначение от страна на възложителя. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че между страните е налице договорно правоотношение основавано на договор за изработка, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да извърши монтажни работи на технологичната част на обект „Бензиностанция за зареждане на автомобили на фирмата на „Н. Г.” -т.е. възложителя. Решаващият състав е обсъдил изслушаните пред първата инстанция свидетелски показания и приетото заключение на вещото лице по техническата експертиза, но е преценил, че същите не установяват извършването на конкретните етапи от работата от страна на ищеца-изпълнител и изричното приемане на извършената работа от страна на ответника –възложител като основание за дължимостта на плащането на договореното възнаграждение и на акцесорното вземане за лихва за забавено плащане на същото. Съдът не е обсъдил приетите във въззивното производство две допълнителни заключения на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречие в отговора на цитирания по-горе обуславящ правен въпрос на обжалваното решение с практиката на съдилищата: решение №349 от 16.05.2005г по търг. дело № 349/04 на ВКС, ТК, решение №1661 от 06.12.1999 г.по гр.д. 972/99 на V г.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС, поради констатираното противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата и на основание чл.291 ал.1 от ГПК приема следното: С оглед отговора на обуславящия изхода на спора правен въпрос и на основание чл.291 ал.1, т.1 от ГПК , счита за правилна практиката изразена в цитираните по-горе решения на ВКС представляващи незадължителна съдебна практика от категорията на т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК, според която при положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение , без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия. Това следва от липсата на изрично законово изискване за форма на приемането на извършената работа от възложителя в общата законова уредба на договора за изработка по ЗЗД. Липсата на съответните актове за отделните работи на лицето, упражняващо технически надзор, не изключват приемането на извършената работа от възложителя при положение, че съоръжението е монтирано на място от изпълнителя , функционира технологично и се експлоатира по предназначение от страна на самия възложител. Няма основание за обвързването на заплащането на възнаграждението за извършената работа от допълнителни факти , които не са елемент от правопораждащия фактически състав на правната разпоредба на чл.266 ал.1 от ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и нейното приемане. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. От събраните пред двете инстанции по същество писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на техническата експертиза по делото е установено, че между страните е налице договорно правоотношение основаващо се на писмен договор за изработка от 2005 г. /без дата/ , по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да извърши монтажни работи на технологична част на обект „Бензиностанция за зареждане на автомобили на фирмата на „Н. Г.”- възложител и ответник по иска . От страна на ищецът е изготвен проект и са доставени материали за осъществяване на поетите с договора монтажни работи. Същите са се осъществявали на място от лица, на които това им е било възложено от страна на изпълнителя Е. Б.” –София. Предметът на договора „Бензиностанция за зареждане на автомобили на „Н. Г. е изграден на място , съобразно проекта и функционира технологично като се експлоатира от страна на възложителя по договора-ответника „Н. Г.” Е.. Това е констатирано изрично в депозираното на 10.11.2009 г. заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, прието от въззивния съд в съдебно заседание на 19.01.2010 г.. Основателно оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон-чл.266 ал.1 от ГПК като основание за частична отмяна на обжалваното решението, съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Това е така, доколкото договорената работа е извършена изцяло и приета чрез конклудентни действия и без възражения от възложителя, който упражнява фактическата власт върху предмета на изработката и я експлоатира по предназначение. В този случай е налице изпълнение на фактическия състав на правната норма в разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗЗД , поради което възложителят дължи и заплащане на възнаграждение на изпълнителя. Налице е и наведеното от касатора оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не е обсъдил и не се съобразил с констатациите в депозираното на 10.11.2009 г. заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, прието в съдебно заседание на 19.01.2010 г.. От същото става ясно, че всички договорени работи по изработката на технологичната част на договора за изработка са изпълнени и съоръжението функционира. Този процесуален пропуск от своя страна е довел и до извода за липса на доказано изпълнение на договора от страна на изпълнителя. Задължение за въззивната инстанция като такава по същество е обсъждането на всички доказателства и факти по делото, което следва от разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК от 2007 г.. В тази насока е и задължителната практика на ВС по аналогичния текст на отменения ГПК от 1952 г. –чл.188 ал.1 , която не е изгубила актуалността си и при действие на ГПК от 2007 г.: ППВС №7/1965 г. и ТР№1/04.01.2001 г.-т.19 на ОСГК на ВКС. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК на основание чл.281 т.3 от ГПК като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, дължи произнасяне по същество на спора като така предявените искове следва да бъдат уважени със законните последици . С оглед задължението произнасяне по същество на спора намира за установено следното: Ищецът е предявил иск правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на договореното възнаграждение за извършената работа в размер на 5500 лева. Доказано е наличието на договорна връзка между страните със съответното съдържание и предмет, което я характеризира като основана на договор за изработка. Установено е и изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца-изпълнител и приемане на изработеното , което функционира по предназначение и се експлоатира технологично от страна на ответното дружество-възложител по договора, с оглед на което и съгласно цитираната разпоредба на закона на изпълнителя се дължи заплащане на възнаграждение за извършената работа, което според уговореното в самия договор възлиза на 5 500 лева. Относно иска по чл.86 от ЗЗД. За да се дължи и заплащане на лихва-обезщетение за забавено плащане върху така дължимата главница, то следва длъжникът да е изпаднал в забава в някоя от хипотезите на чл. 84 ал.1 или ал.2 от ЗЗД. Доколкото в случая не се установява денят на изпадане в забава, да е определен в самия договор, който е и без конкретна дата, то длъжникът , според ал.2 на чл.84 от ЗЗД и съдържанието на текста на самата покана, изпада в забава след изтичането на 14 дни от датата на връчването на поканата за заплащане на възнаграждението . Доколкото поканата е връчена на 27.02.2007 г., то следва да се приеме, че длъжникът е в забава от 14.03.2007 г.. За периода от 14.03.2007 г. до деня преди датата на предявяване на иска-20.04.2008 г. размерът на законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД върху дължимото възнаграждение от 5500 лева възлиза на 878,78 лева, до който размер и искът по чл.86 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълнопредявения размер от 1720,34 лева следва да се отхвърли. От датата на предявяване на иска 21.04.2008 г. до окончателното плащане върху дължимото възнаграждение в размер на 5500 лева се дължи законната лихва. По отношение на разноските : Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. Такова искане е направено от страна на пълномощника на касатора-ищец и е представен списък по чл. 80 от ГПК на разноските, неоспорен от ответната страна. Същите възлизат общо за трите инстанции в размер на 3 138,50 лева или съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2 769,22 лева. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 110 от 29.03.2010 г.на Б.градски окръжен съд по гр.д. №684/2009 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на РС- гр. П. от 11.05.2009 г. по гр.д. № 254/08 по описа на съда, с което е отхвърлен искът на И. Б. Б. ЕГН: xxxxxxxxxx в качеството му на Е. Б. срещу „ Н. Г. с правно основание чл. 266 от ЗЗД за сумата от 5 500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 21.04.2008 г. до окончателното плащане, както и В ЧАСТТА, с която искът за лихва за забава върху горната главница за периода от 27.12.2005 г. до датата на предявяване на иска 21.04.2008 г. е отхвърлен до размера на сумата от 878, 78 лева и В ЧАСТТА за разноските като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Н. Г.” Е., ул.”Николай Парапонов” № 30 да заплати на И. Б. Б. ЕГН: xxxxxxxxxx в качеството му на Е. Б.” – със седалище и адрес на управление: гр. София , Ж.” бл.35, вх.В , ет.3, ап.72 сумата от 5 500-пет хиляди и петстотин лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 21.04.2008 г. до окончателното плащане–възнаграждение по договор за изработка от 10.12.2005 г., както и сумата от 878, 78-осемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки -лихва за забава върху горната главница за периода от 27.12.2005 г. до датата на предявяване на иска ОСЪЖДА „Н. Г.” Е. да заплати на И. Б. Б. ЕГН: xxxxxxxxxx в качеството му на Е. Б.” –София разноските по водене на делото пред трите инстанции в общ размер на 2 769,22 лева, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК. ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.