Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр.София, 14 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 616/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на защитника на подсъдимия Б. К. Д. и на повереника на частния обвинител Л. Х. Н. срещу решение № 68/10.02.2014 год. по въззивно нохд № 7/2014 год. на Пловдивския апелативен съд, трети наказателен състав. В първата се поддържа, че продължителността на пробационните мерки и срока на лишаването от право по чл.37, ал.1, т.7 НК са завишени поради неправилна оценка на установените по делото значими обстоятелства. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.5 НПК се обосновава искането за намаляване в справедлив размер. Оспорва се основателността на жалбата на частния обвинител. В жалбата на частния обвинител се поддържа, че е допуснато нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия за нарушения по чл.5 и чл.116 ЗДвП и с приложението на чл.55 НК, което е довело до явна несправедливост на наложеното наказание по вид. Прави се искане за отмяна и осъждане според повдигнатото обвинение и определяне на наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 НК и увеличаване срока на наказанието лишаване от права. Поддържа се неоснователност на жалбата на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите и прави искане решението да бъде оставено в сила като постановено при липса на нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Старозагорският окръжен съд, наказателен състав с присъда № 63/07.11.2013 год. по нохд № 397/2013 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 14.12.2012 год. в с.Е. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.20, ал.2, изр.2, чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Х. като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. На основание чл.343А, ал.1, б.Б вр.чл.343, ал.1, б.В вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 НК с продължителност от 1 година за всяка една. Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението да е извършил нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.2, т.1 ЗДвП. Приложил чл.343 Г вр.чл.37, ал.1, т.7 НК и му наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и тези от частния обвинител. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 397/2013 год. изменил присъдата, оправдал подсъдимия Д. за нарушение на чл.116 ЗДвП и потвърдил в останалата част. Въззивният съд не е допуснал нарушение на закона като е потвърдил оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.2, ал.1 НК. Това са предвидени в закона общи правила, неприложими при наличието на нарушение на специално правило – в случая на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП. Не е нарушил закона с оправдаването на подсъдимия и по обвинението да е извършил нарушение на чл.116 ЗДвП по изложените подробни и убедителни съображения. Това нарушение не е в причинна връзка с поведението на подсъдимия и с настъпилия вредоносен резултат. От фактическите обстоятелства, приети за установени, съдът е направил верен извод, че пострадалият е нарушил правилата за движение като пешеходец, както и че с поведението си не е създал впечатление, че не може да възприема пътната обстановка и да се съобразява с нея, което да налага да бъде пазен от останалите участници в движението, нито че е бил налице белег за особен вид пешеходец. Неоснователни са възраженията на страните, че наложеното наказание по вид пробация е явно несправедливо според подсъдимия, защото е определена по-висока продължителност на пробационните мерки или че неправилно според частния обвинител е приложен чл.55 НК и не е наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 НК. Въззивният съд по повод аналогични възражения е изложил подробни съображения за неоснователността им. Законосъобразно по вътрешно убеждение е приел, че чистото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика, поведението му в обществото и по време на наказателното производство, тежкото здравословно състояние, поведението на пострадалия, с което е съпричинил резултата, са смекчаващи обстоятелства по критериите на чл.55, ал.1, т.2 НК и обуславят по-ниската степен на обществена опасност от типичната за този вид престъпление. Затова като е потвърдил наложено в производството по глава 27 НПК наказание, при условията на чл.58А, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.2 НК не е допуснал нарушение на правилата за индивидуализация. Продължителността на двете пробационни мерки е съобразена с всички значими обстоятелства, определена е към минимално предвидената в чл.42А, ал.3, т.1 НК и съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК. Наказание лишаване от свобода, каквото е искането на частния тъжител, не може да бъде определено в нарушение на правилата за индивидуализация като се основе на оценка на обстоятелства само във вреда на подсъдимия и с цел за възмездие. Искането да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства действия в поведението на подсъдимия след произшествието, определени като нарушения по ЗДвП, не може да бъде уважено. Предприети са според конкретната пътна обстановка и нямат характер на пречки, създаващи опасност за движението, нито са във връзка с деянието. Наказанията за нарушение на правилата за движение, за които има данни по делото, предвид тяхната тежест и време на извършване – значително отдалечено от датата на произшествието, са обсъдени и правилно оценени от въззивния съд, но не могат да получат различна оценка, която да мотивира извод за необходимостта да се приложи чл.54 НК. Законосъобразно е наложено наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК. Срокът е определен в съответствие с извършеното нарушение, което е от вида на най-тежките на правилата за движение, с последиците и с целите по чл.36 НК, поради което не се налага да бъде намаляван или увеличаван. Предвид изложеното за неоснователност на жалбите решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68/10.02.2014 год. по въззивно нохд № 7/2014 год. на Пловдивският апелативен съд, трети наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: