РЕШЕНИЕ № 50013 София, 25.03.2025г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Елена Арнаучкова секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 30.09.2024 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1313 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Трейс Груп Холд“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ищецът Столична община оспорва жалбата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 и ал. 1, т. 1 ГПК в частта относно присъдената законна лихва от 23.08.2019 г. върху сумата 738 755,05 лв., както и в частта, с която искът е уважен за разликата над 736 678,18 лв. до 738 755,05 лв. По жалба на ищеца въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и е уважил до размер на 738 755,05 лв. предявения иск по чл. 92 ЗЗД. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 23.08.2019 г. до окончателното изплащане. В частта относно присъдената законна лихва въззивното решение е недопустимо като постановено свръхпетитум. Нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва. Такова искане не е направено по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК и в хода на първоинстанционното производство, още по-малко във въззивното производство. Поради това в тази част въззивното решение следва да се обезсили като недопустимо. С отговора на исковата молба ответникът е предявил възражение за прихващане със свои насрещни вземания в общ размер 2076,87 лв., произтичащи от същия договор и представляващи лихви за забава за извършени след срока плащания на дължими по договора възнаграждения. С отговора на допълнителната искова молба и уточняващата молба от 12.03.2020 г. ответникът е конкретизирал отделните вземания за лихви за забава по основание, период и размер. Така заявеното възражение е включено в доклада по делото, но по него първоинстанционният съд не се е произнесъл с оглед крайния извод за пълна неоснователност на иска. В отговора на въззивната жалба ответникът изрично е заявил, че наред с останалите си възражения, поддържа и възражението за прихващане. Поради това, с оглед приетата основателност на иска в обжалваната част и съгласно установената последователна практика на ВКС, според която при постановяване на решението си въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички допустими и относими към предмета на делото във въззивното производство, определен съгласно чл. 269 ГПК, доказателства, факти, доводи и възражения на страните, в конкретния случай въззивният съд е следвало да се произнесе и по предявеното възражение за прихващане. Като не е сторил това, съдът се е отклонил от посочената практика на ВКС и е допуснал съществено процесуално нарушение - касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът в тази част следва да бъде разрешен по същество. С процесния договор страните са уговорили задължение на ищеца-възложител да заплаща на ответника-изпълнител месечно възнаграждение в размер на 143 136,01 лв., вкл. ДДС, платимо въз основа на одобрен от възложителя месечен отчет в 30-дневен срок от представянето на фактура, издадена на база одобрения отчет. От неоспореното заключение на счетоводната експертиза се установява, че фактурите, издадени за месечните плащания, посочени във възражението за прихващане, са отразени в счетоводството на ответника, както и че сумите по тях ищецът е заплатил с различни по продължителност закъснения спрямо определения съобразно договора падеж. Общият размер на законната лихва за отделните забавени плащания за времето от падежа на вземането по съответната фактура до плащането е 2736,41 лв., т. е. в повече от претендираното от ответника. Поради това предявеното възражение за прихващане се явява основателно. Със сумата по възражението насрещното вземане на ищеца следва да се счита погасено частично до размер на 2076,87 лв., поради което за разликата над 736 678,18 лв. до уважения от въззивната инстанция размер 738 755,05 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен след съответна отмяна на въззивното решение. При този изход на спора всяка от страните има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, определени на база размера на обжалваната част от иска по чл. 92 ЗЗД и размера на вземането за законна лихва, върху който е събрана държавната такса. Поради това ищецът има право на разноски в размер на 15 555 лв. (съответна част от заплатеното адвокатско възнаграждение), а ответникът - в размер на 7775 лв. (съответна част от заплатеното адвокатско възнаграждение, както и внесената държавна такса изцяло, доколкото същата е събрана за тази част от касационното производство, за която касационната жалба е основателна). С тези мотиви съдът РЕШИ: Обезсилва решение № 764/09.12.2021 г. по т. д. № 968/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която ответникът „Трейс Груп Холд“ АД е осъден да заплати на ищеца Столична община законната лихва върху сумата 738 755,05 лв., считано от 23.08.2019 г. до окончателното изплащане. Отменя решение № 764/09.12.2021 г. по т. д. № 968/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която предявеният от Столична община срещу „Трейс Груп Холд“ АД иск по чл. 92 ЗЗД е уважен за разликата над 736 678,18 лв. до 738 755,05 лв., вместо което постановява: Отхвърля предявения от Столична община, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], срещу „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойки по договор № СО-15-РД-55-355/11.06.2015 г. като неоснователен за разликата над 736 678,18 лв. до 738 755,05 лв. поради прихващане със сумата 2076,87 лв. като сбор на вземанията, представляващи лихви за забавено плащане на главниците по фактури № № [ЕГН] и [ЕГН] от 2015 г., № № [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН] и [ЕГН] от 2016 г., № № [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН] и [ЕГН] от 2017 г., № № [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН] и [ЕГН] от 2018 г. и № № [ЕГН] и [ЕГН] от 2019 г. Осъжда „Трейс Груп Холд“ АД да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 15 555 лв. Осъжда Столична община да заплати на „Трейс Груп Холд“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 7775 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: