Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * отрицателен установителен иск * правен интерес * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * възстановяване в стари реални граници * придобивна давност


2
решение по гр.д.№ 5208 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е


№ 38


София, 18.02.2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 5208 по описа за 2014 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., П. Г. К. и В. Г. К. срещу решение № 1094 от 11.06.2014 г. по в.гр.д.№ 3123 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав, с което е обезсилено решение № 337 от 06.07.2012 г. по гр.д.№ 2255 от 2011 г. на Асеновградския районен съд и е прекратено делото, образувано по предявения от Д. В. Д., П. Г. К. и В. Г. К. срещу С. К. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния недвижим имот: 362 кв.м. от ПИ № 00702.511.227 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-52 от 08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение- урбанизирана територия, с начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди, която площ попада непосредствено до ПИ 00702.511.228.
В хода на делото пред ВКС е починал касаторът Д. В. Д., поради което с определение № 18 от 23.01.2015 г. на ВКС на негово място като касатори са конституирани наследниците му по закон: Карамфила Н. Димокенчева, А. Д. В. и К. Д. М..
В касационната жалба и в писмена защита пълномощникът на касаторите твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор от 08.08.2014 г. пълномощникът на ответника С. К. Т. оспорва касационната жалба.
За да постанови решението си за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение по установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявяването на иска, тъй като същият е преждевременно заведен: защото административната процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот на ищците все още не била приключила със заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не били изпълнени изискванията на чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ /имотът не бил включен в помощния план по пар.4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ/. Следователно липсвала индивидуализация на имота, поради което ищците не можели да водят нито установителен, нито осъдителен иск за собственост на този имот.
С определение № 618 от 18.11.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му със задължителна практика на ВКС /решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./, според която предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, намираща се в урбанизирана територия, приключва с издаването на решение на ОСЗ /ПК/ за възстановяване на имота в стари реални граници.
По делото е безспорно установено, че процесният имот /бивша земеделска земя/ не се намира в територия по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, а в границите на урбанизирана територия: видно от представените по делото скици, удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, заповед на кмета на общината № А-138 от 16.02.2001 г. и заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.В.К., към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ спорният имот е представлявал част от УПИ IV, кв.36 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № А-19 от 1992 г. Поради това възстановяването на собствеността върху него се извършва не със заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и след заснемането на границите в помощен план и план на новообразуваните имоти по пар.4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, а с решение на ОСЗ /ПК/ на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Съгласно приетото в горепосочените решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, в този случай административната процедура по възстановяване на собствеността на земеделски земи по ЗСПЗЗ приключва с издаване на решението на ПК, към което не е необходимо да бъде издавана скица, тъй като индивидуализацията на имота, правото на собственост върху който се възстановява, се извършва още при осъществяването на административната процедура по чл.13 ППЗСПЗЗ- чрез издаването на удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ.
Видно от събраните по делото доказателства, претендираният от ищците бивш земеделски имот е индивидуализиран по предвидения в чл.13 ППЗСПЗЗ ред и административната процедура по възстановяването на собствеността на ищците върху този имот вече е завършила: По повод на признатото на ищците с решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /решение от 05.07.2000 г. по гр.д.№ 272 от 2000 г. на Асеновградския районен съд/ право на възстановяване на собствеността, за имота на ищците /нива с площ от 2,200 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”Чакъла”, представляваща бивш имот пл.№ 2453 по кадастралния план от 1958-1959 г./ са били издадени удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ: удостоверение № 94-Д-199 от 07.08.2001 г. и скица № 331 на имот пл.№ 5488 от кв.36 по плана на [населено място], в която изрично е посочено, че е неразделна част от удостоверението от 07.08.2001 г. На основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е издадена и заповед № А-138 от 16.02.2001 г. на кмета на [община] за одобряване на застроената и незастроена част от бившия имот на ищците, заснет в кадастралния план от 1959 г. като имот с пл.№ 2453 /технически грешно посочен като № 2493/. Именно за този надлежно индивидуализиран с горепосочените удостоверение, скица и заповед на кмета имот Поземлена комисия- [населено място] е издала решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ № 1186 от 08.03.2001 г. за възстановяване правото на собственост на ищците като наследници на В. И. Д. в стари реални граници. В решението на ПК изрично е отбелязано, че се възстановява правото на собственост върху нива с площ от 2,192 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”Чакъла”, представляваща понастоящем имот с временен пл.№ 5488 и че индивидуализирането на имота е извършено с горепосочените удостоверение, скица и заповед на кмета на общината.
Видно от заповед № А-329 от 30.03.2001 г. на кмета на общината, спазен е бил и предвидения в чл.13а ППЗСПЗЗ /редакция, действаща към 2001 г., преди изменението с ДВ бр.31 от 2003 г./ ред за установяване границите на имота- изработен е кадастрален план, в който като са взети предвид границите на бившия имот пл.№ 2453 по кадастралния план от 1959 г., процесният имот е отбелязан с временен пл.№ 5488, след което кметът на общината на основание чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ е издал заповед за одобряване и попълване на действащия кадастрален план с този имот.
Предвид на гореизложеното неправилно в обжалваното решение въззивният съд е приел, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот на ищците все още не била приключила и имота не бил индивидуализиран, поради което те нямали правен интерес от предявяването на иска и поради това е обезсилил първоинстанционното решение.
Тъй като след отмяна на решението не се налага извършването на нови или повтарянето на процесуални действия, настоящият състав следва са се произнесе по съществото на спора. По предявеният по делото отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ответника е да било да докаже, че е придобил правото на собственост върху процесния имот. От събраните по делото доказателства не се установи ответникът С. К. Т. да е придобил собствеността върху този имот: Видно от представените решение № 3470 от 27.10.1996 г. на ПК- [населено място], С. Т. и останалите наследници на К. И. Т. са придобили по реституция по реда на ЗСПЗЗ имот пл.№ 2454 по кадастралния план на града от 1951 г. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният имот /362 кв.м. от ПИ № 00702.511.227 по кадастралната карта на [населено място] от 2004 г./ не е част от собствения на наследниците на К. Т. стар имот пл.№ 2454, а е част от възстановения на ищците стар имот пл.№ 2453. След като наследниците на К. Т. не са били собственици на процесния имот, то и ответникът не е придобил правото на собственост върху имота на основание договора за доброволна делба от 26.03.2002 г., тъй като договорът за делба е деривативен способ за придобиване на собственост- има вещно-прехвърлително действие в полза на приобретателя по сделката само доколкото прехвърлителят по тази сделка е бил собственик на имота към момента на прехвърлянето. Записването на имота в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] на името на ответника също не е довело до придобиване на собствеността от ответника, доколкото записванията в кадастралната карта не са способ за придобиване на вещни права.
Ответникът С. Т. не е придобил процесния имот и по давност. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е владял процесния имот в продължение на 10 години, колкото е съгласно чл.79, ал.1 ЗС необходимия за придобиване по давност при недобросъвестно владение срок. Дори и да се приеме, че ответникът е установил непрекъснато и явно владение на имота още през 2002 г. /веднага след извършването на доброволната делба от 26.03.2002 г., както твърдят разпитаните по делото свидетели С. Т., В. Д. и Л. Л./, от тази дата /2002 г./ до датата на предявяване на исковата молба по делото, когато давносният срок се прекъсва /21.11.2011 г./ не са изминали 10 години. Доколкото ответникът не е владял на основание, което е годно да го направи собственик на процесния имот /решението на ПК от 27.10.1996 г. и договорът за доброволна делба касаят имот пл.№ 2454, а не спорния имот, който е част от имот пл.№ 2453/, ответникът не е добросъвестен владелец на процесния имот по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, поради което и не е можел да придобие този имот по кратката придобивна давност на чл.79, ал.2 ЗС.
С оглед на гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск за собственост следва да бъде уважен.
С оглед въведените в ГПК преклузии съдът не следва да се произнася по останалите възражения на ответника по основателността на иска, които се съдържат в отговора на касационната жалба, но не са заявени с отговора на исковата молба.
Предвид изхода на делото и на основание чл.83 във връзка с чл.78 ГПК ответникът дължи на ищците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 2 790 лв., представляващи 100 лв. държавна такса за завеждане на делото, 26 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 184 лв. възнаграждение за вещо лице и 2400 лв. адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1094 от 11.06.2014 г. по в.гр.д.№ 3123 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по предявения от В. Г. К. от [населено място], ж.к.”Надежда III”, [жилищен адрес] е.4, ап.9, П. Г. К. от [населено място], [улица], Карамфила Н. Димокенчева от [населено място], [улица], А. Д. В. от [населено място], [улица] К. Д. М. от [населено място], [улица] срещу С. К. Т. от [населено място], [улица], че С. К. Т. не е собственик на следния имот: незастроено място с площ от 362 кв.м., представляващо част от ПИ № 00702.511.227 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-52 от 08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, част от бивш имот пл.№ 2453 по кадастралния план на [населено място] от 1958-1959 г. и част от имот пл.№ 5488 по кадастралния план на града от 2001 г., попълнен със заповед № А-329 от 30.03.2001 г. на Кмета на [община], обозначена с букви А-Б-В-Г-Е-А на комбинирана скица към заключението на в.л.В. К., находяща се на лист 156 от гр.д.№ 2255 от 2011 г. на Районен съд- [населено място] и представляваща неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА С. К. Т. да заплати на В. Г. К., П. Г. К., Карамфила Н. Димокенчева, А. Д. В. и К. Д. М. на основание чл.78 ГПК сумата 2790 лв. /две хиляди седемстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.