Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * обезщетение за оставане без работа * незаконно уволнение * прекратяване на трудовото правоотношение

Р Е Ш Е Н И Е


№ 269


София, 07.11.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Албена Рибарска
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 2938/2013 година

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 917 от 25.07.2013г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] на въззивно решение на Софийски градски съд /СГС/ от 09.01.2013г., постановено по в.гр.д. № 4502 по описа за 2012г. В ЧАСТТА, с която след отмяна на Решение от 20.01.2012г., постановено по гр.дело №55502/2010г. по описа на Софийски районен съд /СРС/ , В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ до размер 6204,48лв., [фирма] е осъдена да заплати на М. Г. В. сумата 6204,48лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, за периода от 20.09.2010г. до 20.03.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -15.11.2010г., до окончателното му плащане, както и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер 372,27лв. и деловодни разноски в размер 89,55лв. Със същото определение производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС. С определение №217/24.07.2014г. производството е възобновено.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до необоснован извод за това, че искът за присъждане на обезщетение е основателен. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ответната страна М. Г. В. чрез своя процесуален представител адв. Н. взема становище за неоснователност на същата. Претендира присъждането на деловодни разноски.
С цитираното по-горе определение № 917 от 25.07.2013г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото правни въпроси: “Отрицателните фактически твърдения на ищеца в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ подлежат ли на доказване, по какъв начин, с какви доказателствени средства и как се разпределя доказателствената тежест, съответно при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение”. Прието е, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото поради необходимост от уеднаквяване на практиката по тях, тъй като са разрешавани противоречиво от различни състави на ВКС с актове, постановени по реда на чл.290 ГПК, с цел да се обезпечи точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
За да постанови този резултат, въззивният съд е отчел обстоятелството, че искът по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ е обусловен от изхода на иска за признаване уволнението за незаконно. В процесния случай с влязлата в сила част на решението този иск е уважен. След анализ на доказателствата е приел, че е налице в случая фактическия състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в рамките на посочения срок, вследствие осуетено от незаконното уволнение увеличение на имуществото му, което се съизмерва с неполученото брутно трудово възнаграждение за същия период, в което именно се състоят подлежащите на репариране пропуснати ползи. За да обоснове този си извод е посочил, че фактът на оставането без работа през исковия период е установен по несъмнен и категоричен начин от страна на ищеца въз основа на представената справка - извлечение от персоналния регистър на Националния осигурителен институт /НОИ/ за осигурителните периоди при пенсиониране. Счел е, че за доказване факта на оставането без работа по трудово правоотношение представеното доказателство е достатъчно, че е неоснователно възражението на ответника, че представената справка няма характера на убедително писмено доказателство, че по делото липсват други доказателства, установяващи противното, като ответникът работодател не е ангажирал такива.
По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав, при съобразяване на постановеното на 15.07.2014г. тълкувателно решение по т. д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, намира следното:
При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в Националната агенция по приходите /НАП/ през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. Декларацията, с която ищецът декларира оставане без работа след уволнението, съставлява частен свидетелстващ документ, не е скрепена с наказателна отговорност по чл. 313 НК, и поради това не може да удостовери твърдяното обстоятелство. Работодателят е този, който ако твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да докаже този факт.
При дадените отговори на поставените въпроси, съдът намира следното:
Основателно е оплакването на касатора за необоснованост на извода на въззивния съд, че ищецът е доказал в процеса факта на оставане без работа за исковия период от време. Неправилни са и останалите констатации и изводи на СГС в тази връзка - че за доказване факта на оставането без работа по трудово правоотношение представеното доказателство - справка - извлечение от персоналния регистър на Националния осигурителен институт /НОИ/ за осигурителните периоди при пенсиониране - е достатъчно, че е неоснователно възражението на ответника, че представената справка няма характера на убедително писмено доказателство, че по делото липсват други доказателства, установяващи противното, като ответникът работодател не е ангажирал такива. Решаващите изводи на съда са необосновани, формирани са при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила – неправилно разпределение на доказателствената тежест - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което в тази част решението подлежи на отмяна.
Тъй като неправилността на обжалваното въззивно решение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в събиране на доказателства, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК същото следва да бъде отменено и материалноправният спор между страните по делото следва да бъде разрешен от касационната инстанция.
Пред първата инстанция ищецът е поддържал, че за исковия период от време следствие на уволнението е останал без работа и не е реализирал трудови доходи. Ответникът е заявил пред съда оспорване на отрицателния факт за оставане на ищеца без работа, като не е релевирал довод, че за този период ищецът е реализирал доходи. С оглед на това доказателствената тежест е изцяло за ищеца – той е този, който следва да ангажира в процеса убедителни доказателства, установяващи факта на принудителна безработица за исковия период от време. Пред първата инстанция същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Единственото доказателство, което е представил в подкрепа на твърденията си по този иск - неофициална справка - извлечение от персоналния регистър на Националния осигурителен институт за осигурителните периоди при пенсиониране, е прието от въззивната инстанция при условията на чл.266 ал.3 ГПК. Тази неофициална справка – извлечение от персоналния регистър няма характер на официален удостоверителен документ и въз основа на нея не може да се обоснове категоричен извод за това дали за исковия период от време е налице последващо трудово правоотношение. Персоналният регистър на НОИ съдържа данни единствено за осигурителния статус на осигурените лица, които се използват при отпускането и изплащането на пенсиите. Тези данни се събират по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, чрез декларация по образец, подавана от работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица. За подадени неверни данни с декларациите са предвидени имуществени санкции. Предвид изложеното не може да се обоснове извод, че с представеното доказателство ищецът е изпълнил задачата да установи факта на принудителна безработица. Както бе посочено по-горе в решението фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в Националната агенция по приходите /НАП/ през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен. Ищецът не е ангажирал такива доказателства по делото, въпреки че е имал процесуалната възможност да стори това в процеса.
Следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода неправилно се явява въззивното решение и в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер 372,27лв. и деловодни разноски в размер 89,55лв., поради което съдът го отменя и в тази част.
При съобразяване на крайния резултат разноски за ответника по касационната жалба не се следват, но същият следва да заплати на касатора сторените в настоящото производство деловодни разноски в размер 754,10лв., от които 154,10лв. – заплатени държавни такси, и 600лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр с чл. 9 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.


Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд от 09.01.2013г., постановено по в.гр.д. № 4502 по описа за 2012г. В ЧАСТТА, с която [фирма] е осъдена да заплати на М. Г. В. сумата 6204,48лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, за периода от 20.09.2010г. до 20.03.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -15.11.2010г., до окончателното му плащане, както и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер 372,27лв. и деловодни разноски в размер 89,55лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М. Г. В. против [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 КТ иск за присъждане на сумата 6204,48лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, за периода от 20.09.2010г. до 20.03.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -15.11.2010г., до окончателното му плащане, както и претенцията за възлагане на разноските по делото.
ОСЪЖДА М. Г. В. да заплати на [фирма] сторените в настоящото производство деловодни разноски в размер 754,10лв., от които 154,10лв. – заплатени държавни такси, и 600лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: