5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 26.04.2021 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1236 по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Бета-Славчо Хаджиев” - гр. Хасково, представляван от адв. К. Б., срещу въззивно определение № 627/19.11.2015 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 646/2015 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 728/19.08.2015 г. по гр. д. № 411/2015 г. на Окръжен съд – Хасково. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Софийски градски съд.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното въззивно определение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1) кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС - специалният ред по ЗОДОВ (чл. 7 ЗОДОВ), или общият исков ред по ЗЗД за реализиране на деликтна отговорност; 2) кой съд е компетентен да разгледа иска с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС - съдът, определен по правилото на чл. 7 ЗОДОВ, или този по правилата на чл. 115 вр. с чл. 108, ал. 1 ГПК.
Евентуално се поддържа и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса - „принципите на лоялно сътрудничество и на ефективна съдебна защита, следва ли да се тълкуват като допускащи, в хипотезата на реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, да не бъде приложен националноправния процедурен ред за реализиране отговорността на държавата за вреди, предвиждащ компетентност за разглеждане на спора от националния съд по мястото на седалището на увреденото лице, като вместо това делото бъде изпратено за разглеждане от съда по мястото на седалището на ответния държавен орган”.
От ответните страни по жалбата - Върховен Административен съд на Република България и НАП - София, в срока по чл. 287 ГПК, писмен отговор е представил само Върховният административен съд. В същия се поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
Касационната частна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
С определение № 185/15.04.2016 г. производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз“. С определение № 1/25.03.2021 г. е отклонено искането за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос. Основанието за отклоняване е обосновано с това, че в хода на разглеждането на тълкувателното дело, в ДВ, бр.94/29.11.2019 г. е обнародван ЗИД на ЗОДОВ, като с новоприетата разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ законодателят е регламентирал реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определил е компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. С оглед на изложеното e налице основанието по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на настоящото производство.
По предпоставките за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
Исковата молба на ЕТ „Бета - Славчо Хаджиев” - [населено място] е подадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/ 29.11.2019 г.) и съгласно §6, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗОДОВ производството по делото следва да бъде довършено от гражданските съдилища, пред които е образувано. Ищецът претендира ответниците - Върховният административен съд на РБ и Национална агенция за приходите - солидарно да му заплатят общо сумата 144 926.02 лева, представляваща претърпени от него имуществени вреди, чието присъждане се търси на основание чл. 4, § 3 ДЕС – отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС. Претенцията е заведена пред Окръжен съд – Хасково, като в исковата молба са изложени твърдения, че приложимият процесуален ред за разглеждането й е този по ЗОДОВ, а компетентен съд е този по седалището на ищеца (чл. 7 ЗОДОВ), в случая – Хасковския окръжен съд.
С първоинстанционното определение, по заявено от ответниците в писмените им отговори възражение за местна неподсъдност на спора, окръжният съд е приел, че компетентен, съгласно правилата на чл. 105 вр. с чл. 108, ал. 1 ГПК, е съдът по седалището на ответните страни – т.е. Софийски градски съд. С тези мотиви производството на делото е прекратено и е постановено изпращането му за разглеждане на Софийски градски съд.
По подадена от ищеца частна жалба, Апелативен съд – Пловдив е приел, че специалният ред по ЗОДОВ, предвиждащ в чл. 7 компетентност за разглеждане на споровете за съда по мястото на седалището на увреденото юридическо лице, в случая е неприложим. Посочено е, че хипотезите за ангажиране отговорността държавата чрез нейните органи за вреди, причинени на граждани и юридически лица, са изчерпателно посочени в ЗОДОВ и поради това, извън уредените случаи, този процесуален ред е неприложим. Направен е извод, че претенцията на ищеца подлежи на разглеждане по общия ред на чл.49 ЗЗД, който предопределя и местно компетентния съд, съгласно правилата на чл. 105 вр. с чл. 108, ал. 1 ГПК. В заключение е прието, че правилно първата инстанция е изпратила делото за разглеждане по компетентност на СГС.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, поставените от касатора процесуалноправни въпроси, касаещи приложимия процесуален ред и компетентния съд за разглеждане на иска за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (преди приемането на ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното определение противоречи на разрешенията в установената практика на ВКС (вж. - определение № 269/08.05.2015г. по ч.гр.д. № 1867/ 2015 г., ІІІ г.о., определение №185/08.04.2021 г. по ч.т.д. № 3147/2015 г., ІІ т.о., определение № 496/29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 4049/2020г., ІІІ г. о., определение № 129/08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4171/2019 г., IV г. о.; в с.см. са и решение №14/15.02.2021 г. по гр.д.№ 5165/2016 г., ІV г.о., решение №16/02.03.2021 г. по гр.д.№1914/2020 г., ІV г.о. и др.), която се споделя от настоящия състав. В цитираните съдебни актове е прието, че реализирането на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, произтекли от неспазване на правото на ЕС следва да се осъществява по реда на ЗОДОВ, доколкото се касае за сходни искове (в същия смисъл са и последвалите законодателни изменения, приети през 2019 г.). Този извод е изведен и при съобразяване на практиката на Съда на Европейския съюз (вж. - Francovich and others v. I. State, C-6/90, C-9/90, § 42-43), според която, макар да е в правомощията на всяка държава членка да определя компетентните съдилища и да уреди исковите производства, по реда на които може да бъде реализирана нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, материалните и процесуалните условия на този ред не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни искове, засягащи само националното право (принцип на равностойност), и не могат да бъдат така нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение (принцип на ефективност). Изследвайки и сравнявайки общия процесуален ред за реализиране на деликтната отговорност на държавата по чл. 45 и сл. ЗЗД и специалния ред по ЗОДОВ, регламентиращ обективната отговорност на държавата (каквато е по характер и извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4, § 3 ДЕС), в цитираните по-горе актове на ВКС е прието, че процесуалният ред по ЗОДОВ съставлява ред, предвиден за „подобни искове” по националното право, че този ред не е по-неблагоприятен отколкото при подобни искове, засягащи националното право, с което е спазен принципа на равностойността, както и че използването му удовлетворява, произтичащото от принципа на ефективността изискване, редът да не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на ЕС, респ. получаването на обезщетение (с оглед уредбата, касаеща таксите и разноските по чл.9а ЗОДОВ, имаща за цел да улесни достъпа до правосъдие).
Следователно, и за неприключилите до влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) производства е приложим процесуалният ред по ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл. 4, § 3 ДЕС. На основание § 6, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ (ДВ. бр. 94/29.11.2019 г.) и съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ компетентен съд да разгледа спора по исковата молба на ЕТ „Бета-Славчо Хаджиев” - гр. Хасково против Върховния административен съд и Национална агенция за приходите е Окръжен съд – Хасково, пред който съд е предявено искането за обезщетение и където се намира седалището на увредения търговец.
При дадения отговор на правния въпрос, обжалваното въззивно определение е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на ОС – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането и разрешаването на спора.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 1236/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 627 от 19.11.2015 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 646/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 627/19.11.2015 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 646/2015 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение № 728/19.08.2015 г. по гр. д. № 411/2015 г. на Окръжен съд - Хасково.
Връща делото Окръжен съд – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.