О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 20.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр.д. № 4661 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 77 от 13.03.2015 г. по ч. гр. д. № 44/2015 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено определение № 2797 от 06.11.2014 г., постановено по ч.гр. д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
С определение № 2797 от 06.11.2014 г. по ч.гр. д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд е отменено допуснато с определение № 582 от 02.03.2012 г. обезпечение на мотивирано искане на К. по отношение на част от имуществото на проверяваното лице. По искане на молителя по обезпечението са отменени наложени възбрана върху недвижим имот и запори върху превозни средства и дружествени дялове.
Срещу определение № 77 от 13.03.2015 г. на Бургаски апелативен е постъпила частна касационна жалба вх. № 3182 от 14.04.2015 г., подадена от Р. Т. К., М. Х. К. и [фирма]. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос за наличието на правен интерес за лицето в полза, на което е допуснато обезпечение на бъдещ иск при молба за отмяна на част от обезпечителни мерки е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Приложено е определение № 909 от 07.06.2012 г. постановено по ч.гр.д.№ 703/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба К..я оспорва като неоснователна
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД.
Обстоятелствата по делото са следните:
С молба от 02.03.2012 г., подадена от К.. е поискано да се допусне обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД. С определение № 582 от 02.03.2012 г. по ч.гр.д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена на иска 1 619 777 лева на К.. от престъпна дейност против Р. Т. К., М. Х. К., и [фирма] в ликвидация, чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху пет недвижими имота и запори върху десет автомобила, суми по сметки в различни банки и дружествени дялове.
С молба вх. № 14170 от 22.08.2014 г., подадена от К.. на основание чл. 402 ГПК е поискана отмяна на наложеното обезпечение върху част от имущество. С определение № 2797 от 06.11.2014 г. по ч.гр.д. № 435/2012 на Бургаски окръжен съд, молбата за отмяна на обезпечението е уважена, като са отменени наложената възбрана на Ѕ ид. част от поземлен имот в [населено място] и запори на товарен автомобил „Шевролет”; на лек автомобил „Фолксваген”; на лек автомобил „Опел”; на специален автомобил „Рено” и върху 250 дружествени дяла от капитала на [фирма] в ликвидация с адрес на управление в [населено място].
С определение № 77 от 13.03.2015 г. по ч. гр. д. № 44/2015 г., Бургаски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият от частния касационен жалбоподател въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Молителят винаги разполага с право да иска отмяна на допуснатото по негово искане обезпечение. Обезпечителната мярка е наложена по негова инициатива и негова е отговорността за вредите, причинени от неоснователното обезпечение (чл. 403 ГПК), поради което той разполага с възможност да прецени докога и в какъв обем ще се ползва от обезпечителна защита. Когато молителят по обезпечението поиска отмяна на наложените обезпечителни мерки, съдът е длъжен да отмени допуснатото обезпечение съобразно искането, тъй като преценката отпаднала ли е обезпечителната нужда е изцяло на молителя.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложеното определение № 909 от 07.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 703/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, в което съдът се е произнесъл по отношение допустимостта на производство по молба за отмяна на обезпечение на бъдещ иск, когато се касае за имущество, различно от това, чието отнемане се претендира по предявения иск по чл. 28 ЗОПДИППД(отм.), а иск за отнемане на обезпеченото имущество не е предявен.
Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид служебното задължение на Върховния касационен съд да следи за спазване на процесуалните норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните актове – т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г ОСГТК ВКС.
С определение № 77 от 13.03.2015 г. по ч. гр. д. № 44/2015 г., Бургаски апелативен съд се е произнесъл по частна жалба против първоинстанционното определение на Бургаски окръжен съд, подадена от Р. Т. К., М. Х. К., и [фирма] в ликвидация. С обжалваното първоинстанционно определение са отменени обезпечителни мерки, наложени върху имуществото на частните жалбоподатели. С отмяната на обезпечителните мерки наложеното ограничение в правната сфера на ответниците по бъдещия иск е отпаднало, поради което за тях липсва правен интерес от обжалване. Въззивният съд се е произнесъл недопустимо по частна жалба, подадена от страна, за която липсва интерес от обжалване на постановеното в нейна полза първоинстанционно определение, поради което въззивното определение следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 77 от 13.03.2015 година по ч. гр.д. № 44/2015 година на Бургаски апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 77 от 13.03.2015 година по ч. гр.д. № 44/2015 година на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |