1 Р Е Ш Е Н И Е № 269 София, 02 август 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Даниела Атанасова при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 213/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест и касационни жалби, срещу въззивно решение , постановено по внохд №217/09г. по описа на АС-Велико Т., както следва: -протест на АП-Велико Т., с които се релевират всички касационни основания по чл.348 от НПК, като се прави искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция; -от адв.Велинов, защитник на подс.Н. М. и от самия подсъдим, с оплакване за нарушения на чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, като исканията, които се правят в условията на алтернативност са съответни на оплакванията; -от адв.Долапчиев, защитник на подс. Д. М., с която се релевират доводи за незаконосъобразност на акта, свързана с неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Исканията са за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. -от адв.Ботев-защитник на подсъдимите Д. Р. и Н. Р., както и от последния, с оплаквания по всички касационни основания. Подробно са развити, подкрепящи ги доводи. Исканията са в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подзащитните му, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията, с приложение на чл.66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за уважаването му по изложените в него съображение.Твърди, че същият е прецизно мотивиран и с уважаването му ще се отговори на исканията , направени от останалите касатори. Адвокат В. пледира за уважение на касационната жалба и отхвърляне на протеста. Прави искане за оправдаване на подзащитния му или за намаляване размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Адвокат Д. поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване, респективно за отхвърляне на протеста. Защитата на подс.Д. и Н. Р., адв.Ботев моли за уважаване на касационната жалба по съображенията, изложени в нея и оспорва протеста.Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които изискват връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно моли, за изменение на въззивното решение по отношение на наказанията, наложени на подзащитните му, като същите бъдат намалени и се приложи институтът на условното осъждане. Подсъдимите Н. Р. и Д. М., пледират за невиновност и оправдаване. Подсъдимите Д. Р. и Н. М., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват.Същите са депозирали молби за разглеждане на делото без тяхно участие, както и писмени защити. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 81 от 23.07.2009г., постановена по нохд №31/09г., ОС-Велико Т., е признал за виновни четиримата подсъдими, както следва: 1.Подсъдимия Д. А. Р. -за виновен в това, че за времето от м.август 2007г. до 23.05.2008г., в гр.Троян, образувал и ръководел организирана престъпна група, с членове Н. Р., Н. М. и Д. М., с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години; -за виновен в това, че на 23.05.2008г.в с.Орешак, на публично място, пред дискотека „Ф.”, без надлежно разрешително , придобил и държал, с цел разпространение високорисково наркотично вещество- кокаин-0,499гр., със съдържание на активен компонент 26%, на стойност 29,94лв., поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, пр.1 и 2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години и глоба в размер на 30 000лева; -за виновен в това, че за времето м.август 2007г. до 23.05.2008г. в гр.Троян, без надлежно разрешително, придобил и държал с цел разпространение, и разпространил високорискови наркотични вещества-амфетамин, марихуана, екстази, като ги продал на лицата И. Д., свидетели с идентификационен № 06 и №07, както и на П. Д., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, 4 и 5 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 10 000лева; -за виновен в това, че за времето от 05.08.2007г. до 23.05.2008г. в гр.Троян , при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Н. Р., Н. М. и Д. М., с цел да принудят И. Д., свидетелите с идентификационни №№ 01, 02, 06, 07 и Б. С. да поемат имуществени задължения, са ги заплашили с насилие, като изнудването е било придружено и с причиняване на лека телесна повреда на Д. и свидетел идентификационен № 07, и деянието е извършено от група, поради което и на основание чл.213а, ал.3, т.3, пр.2, вр. ал.2, т.2, вр. чл.26 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години и глоба в размер на 7000лева; -за виновен в това, че за времето от м.август 2007г. до 23.05.2008г., при условията на продължавано престъпление , сам и в съучастие , като съизвършител с Н. М., Н. Р. и Д. М., с цел да набави са себе си или за другиго-Н. М. имотна облага, принудил чрез сила и заплашване свидетел идентификационен № 07, лицата Б. С. и М. Г. да извършат нещо противно на волята им и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 6 907,79лв, като изнудването на С. е извършено от група, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2, вр. чл.213а, ал.3, т.3, вр. чл.26 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години и глоба в размер на 7 000лева; На основание чл.23 от НК, съдът е определил на подс.Д. Р. едно общо и най-тежко наказание, а именно десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000лева. Зачетено е времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 24.05.2008г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение наказание от осем месеца лишаване от свобода, наложено на този подсъдим по нохд № 71/05т. на Плевенски военен съд. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. 2.Подсъдимият Н. А. Р. -за виновен в това, че за времето от м.август 2007г. до 23.05.2008г., в гр.Троян, е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Д. Р., с членове Н. М. и Д. М., с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок три години; -за виновен в това, че за времето м.август 2007г. до 23.05.2008г. в гр.Троян, без надлежно разрешително, придобил и държал с цел разпространение, и разпространил високорискови наркотични вещества-амфетамин, марихуана, екстази, като ги продал на лицата И. Д., свидетел с идентификационен № 07, както и на П. Д., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, 4 и 5 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000лева; -за виновен в това, че за времето от 05.08.2007г. до 23.05.2008г. в гр.Троян , при условията на продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършител с Д. Р., Н. М. и Д. М., с цел да принудят И. Д. и Б. С. да поемат имуществени задължения, са ги заплашили с насилие, като изнудването е било придружено и с причиняване на лека телесна повреда на Д., и деянието е извършено от група, поради което и на основание чл.213а, ал.3, т.3, пр.2, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5000лева; -за виновен в това, че за времето от м.август 2007г. до 23.05.2008г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие , като съизвършител с Н. М., Д. Р. и Д. М., с цел да набави да другиго имотна облага-за Д. Р., принудил чрез заплашване Б. С. да извърши нещо противно на волята му и с това му причинил имотна вреда в размер на 2 119,79лв, като изнудването е извършено от група, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2, вр. чл.213а, ал.3, т.3, вр. чл.26 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5 000лева; На основание чл.23 от НК, съдът е определил на подс.Н. Р. едно общо и най-тежко наказание, а именно пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лева. Зачетено е времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 24.05.2008г. до влизане на присъдата в сила. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. 3.Подсъдимия Н. Д. М. - за виновен в това, че за времето от м.август 2007г. до 23.05.2008г., в гр.Троян, е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Д. Р., с членове Н. Р. и Д. М., с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца; -за виновен в това, че за времето м.август 2007г. до 23.05.2008г. в гр.Троян, без надлежно разрешително, придобил и държал с цел разпространение, и разпространил високорискови наркотични вещества-амфетамин, марихуана, екстази, като ги продал или предал безвъзмездно на лицата И. Д., Д. Ф., В. М., Т. Т., П. Д., свидетели с идентификационен № 07 и № 08, Б. С. и Б. В., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, 4 и 5 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 8 000лева; -за виновен в това, че за времето от 05.08.2007г. до 23.05.2008г. в гр.Троян , при условията на продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършител с Д. Р., Н. Р. и Д. М., с цел да принудят И. Д., Б. С. и свидетели с идентификационни № 01 и № 07 да поемат имуществени задължения, ги е заплашил с насилие, като изнудването е било придружено и с причиняване на лека телесна повреда на Д. и деянието е извършено от група, поради което и на основание чл.213а, ал.3, т.3, пр.2, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години и глоба в размер на 7 000лева; -за виновен в това, че за времето от м.август 2007г. до 23.05.2008г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие , като съизвършител с Н. Р., Д. Р. и Д. М., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага-за Д. Р., принудил чрез сила и заплашване Б. С. и свидетел идентификационен № 07 да извършат нещо противно на волята им и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 4 857,79лв, като изнудването е извършено от група и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2, вр. чл.213а, ал.3, т.3, вр. ал.2, т.2, вр. чл.26 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години, глоба в размер на 7 000лева и конфискация на една втора идеална част от МПС-Рено 19 с ДК № ОВ 4378 АР. На основание чл.23 от НК, съдът е определил на подс.Н. М. едно общо и най-тежко наказание, а именно десет години лишаване от свобода, глоба в размер на 8 000лева и конфискация на една втора идеална част от л.а. “Рено-19” с ДК № ОВ 4378 АР. Зачетено е времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 24.05.2008г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение присъда №35 по нохд №825/05г. на РС-Троян, с която на подс.М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. 4.Подсъдимият Д. М. М. - за виновен в това, че за времето от м.август 2007г. до 23.05.2008г., в гр.Троян, е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Д. Р., с членове Н. М. и Н. Р., с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок три години; -за виновен в това, че за времето м.август 2007г. до 23.05.2008г. в гр.Троян, без надлежно разрешително, придобил и държал с цел разпространение, и разпространил високорискови наркотични вещества-амфетамин, марихуана, екстази, като ги продал на лицата И. Д., свидетели с идентификационен № 04 и №07, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, 4 и 5 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000лева; -за виновен в това, че за времето от 05.08.2007г. до 23.05.2008г. в гр.Троян , при условията на продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършител с Д. Р., Н. М. и Н. Р., с цел да принуди И. Д. да поеме имуществено задължение, го заплашил с насилие, като изнудването е било придружено с причиняване на лека телесна повреда на Д. и деянието е извършено от група, поради което и на основание чл.213а, ал.3, т.3, пр.2, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5000лева; -за виновен в това, че за времето от м.август 2007г. до 23.05.2008г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие , като съизвършител с Н. М., Д. Р. и Н. Р., с цел да набави да другиго имотна облага-за Д. Р., принудил чрез заплашване Б. С. да извърши нещо противно на волята му и с това му причинил имотна вреда в размер на 2 119,79лв, като изнудването е извършено от група, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2, вр. чл.213а, ал.3, т.3, вр. чл.26 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години, глоба в размер на 5 000лева и конфискация на една втора идеална част от л.а. “Ситроен Ксантия” с ДК № ОВ 39 54 АХ. На основание чл.23 от НК, съдът е определил на подс.Д. М. едно общо и най-тежко наказание, а именно пет години лишаване от свобода, глоба в размер на 5 000лева и конфискация на една втора идеална част от л.а. “Ситроен Ксантия” с ДК № ОВ 3954 АХ. Зачетено е времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 24.05.2008г. до влизане на присъдата в сила. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 222 от 30.12.2009г., постановено по внохд № 31/09г., Великотърновският апелативен съд е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, както следва: По отношение на подс.Д. Р. -преквалифицирал е деянието, извършено на 23.05.2008г. в с.Орешак, пред дискотека „Ф.” от престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.1 и 2 ,вр. ал.1 от НК в такова по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, като е намалил и наложеното наказание от десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000лева на две години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева; -отменил е присъдата в частта, с която подс.Д. Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.213а от НК по отношение на свидетел с идентификационен № 07 и на Б. С., като го е оправдал за тези две деяния, включени в продължаваното престъпление; -намалил е наложените му наказания, както следва: за престъпление по чл.321 от НК от десет години лишаване от свобода на шест години; за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, 4 и 5 от НК - глоба от 10 000лева на шест хиляди лева; за престъплението по чл.213а от НК от десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000лв. на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000лева; за престъплението по чл.214 от НК от десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7000лв. на шест години лишаване от свобода и глоба от шест хиляди лева, както и общо определеното на основание чл.23 от НК наказание от десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000лева на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на шест хиляди лева. По отношение на подсъдимия Н. Р. -отменил е присъдата в частта, с която този подсъдим е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.213а от НК по отношение на Б. С., като го е оправдал за това деяние, включено в продължаваното престъпление; -на основание чл.55 от НК е намалил наложените му наказания, както следва: за престъпление по чл.321 от НК от три години лишаване от свобода на две години и осем месеца; за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, 4 и 5 от НК от две години лишаване от свобода и глоба от 5 000лева на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000лева; за престъплението по чл.213а от НК от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лв. на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000лева; за престъплението по чл.214 от НК от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева на три години лишаване от свобода и глоба от 3000 лева, както и общо определеното на основание чл.23 от НК наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лева на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000лева. По отношение на подсъдимия Н. М. -отменил е присъдата в частта, с която този подсъдим е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.213а от НК по отношение на свидетел с идентификационен № 07 и на Б. С., като го е оправдал за тези две деяние, включени в продължаваното престъпление; -намалил е наложените му наказания, както следва: за престъпление по чл.321 от НК от шест години и шест месеца лишаване от свобода на пет години; за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, 4 и 5 от НК от глоба в размер на 8 000лева на глоба в размер на 5 000лева; за престъплението по чл.213а от НК от десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000лв. на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лева; за престъплението по чл.214 от НК от десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лева на пет години лишаване от свобода и глоба от 5000 лева, както и общо определеното на основание чл.23 от НК наказание от десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000лева на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лева. По отношение на подсъдимия Д. М. -отменил е присъдата в частта, с която този подсъдим е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.214, ал.2, т.1 и 2, вр. чл.213а, ал.3, т.3, вр. ал.2, т.2, вр. чл.26 от НК, като го е оправдал изцяло по това обвинение; -на основание чл.55 от НК е намалил наложените му наказания, както следва: за престъпление по чл.321 от НК от три години лишаване от свобода на две години и осем месеца; за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, 4 и 5 от НК от две години лишаване от свобода и глоба от 5 000лева на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000лева; за престъплението по чл.213а от НК от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лв. на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000лева; както и общо определеното на основание чл.23 от НК наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лева на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000лева. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Касационната инстанция намира, че е необходимо първо да бъдат обсъдени, релевираните от всички страни доводи, касателно допуснати процесуални нарушения, тъй като при наличието на такива е безпредметно обсъждането на останалите касационни основания. Прокуратурата в протеста се позовава на допуснати две процесуални нарушения.На първо място се твърди, че решението на АС е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.336, ал.1, т.2 от НПК, във връзка с постановените оправдателни диспозитиви. Настоящата инстанция счита, че единствено оправдаването на подс.М. за престъплението по чл.214 от НК определя вида на съдебния акт, който е следвало да бъде постановен, а именно присъда. Останалите оправдателни диспозитиви, са свързани с частични оправдавания по отношение на определени деяния, включени в съответните продължавани престъпления, което не изисква произнасяне с нова присъда. В конкретният случай не е налице съществено нарушение, което да опорочава съдебния акт и да води до нарушаване правата на страните в процеса, поради което не се налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на това основание. Следващото процесуално нарушение, което се сочи и обосновава в протеста е свързано с изключването от доказателствената съвкупност на протокола за оглед на местопроизшествие, който обективира намирането и действията по изземване на инкриминираното на подс. Д. Р. наркотично вещество - 0,499грама кокаин. Действително в мотивите си съдът е допуснал неточност при обсъждане на следственото действие, като едновременно говори за съставен протокол за оглед на местопроизшествие и такъв за претърсване и изземване, но с достатъчна яснота се е обосновал, поради което не е спорно кой доказателствен източник е бил изключен.Това въззивната инстанция е сторила законосъобразно, като изцяло се споделят мотивите, за да се приема, че следственото действие оглед на местопроизшествие е опорочено.Независимо от това, по делото е установена по несъмнен начин, изискуемата се връзка между намереното, изследваното от експертизата и това вещество, което е предмет на инкриминираното обвинение.Също така, в експертното заключение изрично е отразен видът на обекта, предаден за изследване/запечатан в плик със съответните подписи/, което установява липсата на нарушения при неговото съхраняване. Доводите за допуснати процесуални нарушения, които се релевират с касационните жалби, са по отношение на неправилна оценка на доказателствата и доказателствените източници.Същите са неоснователни. Решаващите инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем.Налице е идентичност по отношение на фактология, приета от съдилищата, касаеща значимите за предмета на доказване факти. Въззивната инстанция само е систематизирала фактическите констатации. В рамките на оценъчната си дейност, въззивният съд е спазил правилата на чл.13 и 14 от НПК, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение, поради което тази негова дейност не страда от недостатъците, сочени от касаторите. Апелативната инстанция е направила самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, като е изложила своите съображения, за да даде вяра на едни от доказателствата и не кредитира други. Въззивният съд не е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.339 от НПК, независимо от начина на изложение на мотивите, а именно едновременно изписване на фактите и анализ на доказателствата.Също така, съдът аргументирано е отговорил на всички доводи, които страните са навели с въззивните жалби и в хода на съдебните прения.Тази инстанция споделя изцяло аргументацията , включително и по отношение процесуалната годност на показанията на свидетелите с тайна самоличност, като доказателствен източник. Част от развитите в касационните жалби доводи, свързани с оценка на доказателствата, сочат на оплакване за необоснованост на акта, независимо че такова изрично не е релевирано.Доколкото необосноваността не е касационно основание, то тези доводи не подлежат на обсъждане в рамките на настоящото производство. Частично основателни се оплакванията за нарушения на материалния закон.От една страна, въззивната инстанция правилно и всъответствие с доказателствената съвкупност, е изменила присъдата на първоинстанционния съд, като по отношение на подс.Д. Р. е преквалифицирала престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2 и 2, вр. ал.1 от НК в такова по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК.Тази преквалификация изцяло кореспондира на вярната оценка на събраните, относими доказателства.Също така, правилно и законосъобразно , както и в синхрон с установеното от събраните доказателства, въззивната инстанция е оправдала подсъдимите Д. Р., Н. Р. и Н. М. по обвинението за извършено престъпление по чл.213а от НК по отношение на две от деянията, а именно относно свидетел идентификационен № 07 и лицето Б. С.. Във връзка с оправдаването на първия се навеждат доводи в протеста, като се твърди че неправилно е приложен материалният закон.Тези оплаквания на прокуратурата са неоснователни и не могат да бъдат възприети. Въззивният съд е оценил доказателствата, относими към това деяние в контекста на елементите от състава на двете престъпления, а именно по чл.213а от НК и по чл.214 от НК. Вярно е тълкуването, което съдът е направил на посочените престъпни състави, тъй като независимо от общия родов обект на посегателство, защитен с тези две престъпления, последните уреждат различни хипотези на изнудването. Независимо, че във връзка с постановеното от въззивната инстанция оправдаване на подс.М. по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.214 от НК, не се навеждат доводи, следва само да се отбележи, че материалният закон е приложен правилно. Допуснато е нарушение при приложението на материалния закон от двете решаващи инстанции по отношение на постановеното осъждане на четиримата подсъдими за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.3, 4 и 5 от НК.Още с внасяне на обвинителния акт, прокуратурата поддържа обвинение за това, че подсъдимите, без надлежно разрешително са придобили и държали с цел разпространение, както и разпространили, чрез продажба на посочени лица, високорискови наркотично вещества-амфетамин, марихуана и екстази, без да конкретизира предмета на обвинението по вид, по количество и стойност.Съдилищата са приели за доказано това обвинение, като са признали подсъдимите за виновни, така както то е било поддържано от прокуратурата.Апелативната инстанция е изложили общи мотиви по правната квалификация на това престъпление в принципен аспект, но без да се произнесе по конкретен негов предмет и съответната му доказаност. Освен действия по осъществяване на изпълнителните деяние, за съставомерността на престъплението по чл.354а от НК се изисква те да са насочени не само към определени видове наркотични вещества, а и към установено количество, характеризиращо се със съответния активен компонент и стойност.Това престъпление е резултатно по своя характер, а всеки резултат е конкретен и не може да бъде очертан, и доказан в принципен аспект, а следва да бъде индивидуализиран. Няма спор, че посочените от прокуратурата свидетели са придобивали наркотични вещества от подсъдимите, което се установява от техните показания, но също така е видно, че те говорят общо за неопределен времеви период, в който те многократно са купували от подсъдимите различни по вид наркотични вещества. Също така, от показанията на свидетеля Д. се установява механизмът, по който самите подсъдими са придобивали наркотичните вещества. Но нито един от свидетелите не сочи конкретно количество на закупуваното наркотично вещество. Тези доказателствени източници са достатъчни, за да установят целта ,с която е била създадена престъпната група, а именно за извършване на престъпление по чл.354а от НК, но не и като доказателства за осъждане по този текст в условията на съвкупност. Ето защо, касационната инстанция намира, че следва да оправдае четиримата подсъдими по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, с което се преодолява неправилното приложение на материалния закон от страна на решаващите съдилища. Оплакваното за явна несправедливост на наложените наказание, което се прави с протеста, е основателно. Подходът при индивидуализацията на наказанията както на първата, така и на въззивната инстанция е неправилен. Първостепенният съд е отчел съответните за всеки подсъдим смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, след което според броя им е приел баланс или превес на смекчаващите обстоятелства, и е определил наказания към минимума или в средния размер на предвиденото за даденото престъпление. Неправилността на този начин на определяне на наказанията е в математическия аспект на оценка, при това буквално, без да са отчетени всички останали обстоятелства по чл.54 от НК.Това е довело до необосновано завишаване на някои от наложените наказания, като например това на подс.М. за престъплението по чл.213а от НК. От своя страна , апелативната инстанция е направила опит да редуцира наказанията, при това така, че те освен законосъобразни да са и справедливо определени.В тази си деятелност, съдът също е достигнал до крайност, изразяваща се в явно занижаване на санкцията. Този извод не се променя и от факта, че при постановеното оправдаване за част от деянията, включени в продължаваното престъпление по чл.213а от НК, въззивният съд е имал основание за преразглеждане на наложените на подсъдимите наказания.Във въззивното решение, апелативната инстанция е коментирала по отношение на всички подсъдими за всички престъпления високата степен на обществена опасност на деянията, но при определяне на наказанията от значение е конкретната обществена опасност на отделните деяния, а не законодателно заложената такава.Необходима е индивидуализация, която да е съответна на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, на конкретната степен на обществена опасност на деянията и тази на подсъдимите, изводима от степента на участие и принос на всеки един от тях в отделните деяния.При това оценката на тези обстоятелства следва да бъде комплексна. Апелативният съд е допуснал вътрешна противоречивост в акта си, като от една страна приема завишена степен на обществена опасност на деянията и такава по отношение на подс.Д. Р. и Н. М., но същевременно намалява наказанията им към и на минимума на предвиденото.По отношение на подс.Н. Р. и Д. М. , съдът прилага разпоредбата на чл.55 от НК, като акцентира върху младата им възраст и необходимостта от даването на шанс за тяхното поправяне и превъзпитание. Безспорно е, че видът на престъплението не преклудира възможността за приложението на чл.55 от НК, но само при многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, каквито в случая не са налице, както и при наличието на другата кумулативна предпоставка, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.Последната не е била предмет на обсъждане в атакувания съдебен акт за всички престъпления. Ето защо, касационната инстанция намира, че по отношение на наказанията, атакуваният въззивен акт следва да бъде отменен и делото върнато само в тази му част за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да индивидуализира наказанията на четиримата подсъдими, в рамките на приетите от апелативния съд правни квалификации на деянията и постановеното от касационната инстанция оправдаване за престъплението по чл.354а, ал.1, пр. 3, 4 и 5 от НК, както и съобразявайки се с правилата за определяне на наказанията, визирани в НК. След определяне размера на наказанията лишаване от свобода, съдът следва да се произнесе по въпросите за правилността на определените от първата инстанция първоначални режими на изтърпяване и типа затворническо общежитие. Гореизложеното дава основание да се приеме, че исканията на защитата за намаляване на наказанията от касационната инстанция, както и за приложението на чл.66 от НК са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 222 от 30.12.2009г., постановено по внохд № 217/09г. на Великотърновски апелативен съд, като ПРИЗНАВА подсъдимите Д. А. Р., Н. А. Ралчевки, Н. Д. М. и Д. М. М. за НЕВИНОВНИ и ги ОПРАВДАВА по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.3, 4 и 5 от НК. ОТМЕНЯВА горепосоченото решение в частите му, с които са намалени наказанията на четиримата подсъдими, досежно намаляването на определените им по чл.23 от НК общи наказания, както и в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и типа затворническо общежитие, като ВРЪЩА делото само в тази му част- по отношение на наказанията и приложението на чл.59 и чл.61 от ЗИНЗС, за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: