Ключови фрази
Нищожност на действия и сделки * несъстоятелност * намаляване на масата на несъстоятелността * плащане от длъжник след началната дата на неплатежоспособността

?-??????

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 68

 

     София, 30,06,2010 год.

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в публичното заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:

                                               Председател:  Таня Райковска 

                                                     Членове:   Дария Проданова

                                                                        Тотка Калчева

 

като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 933      по описа  за 2009  год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на “Е”А. срещу Решение № 673 от 06.07.2009 год. по гр.д. № 954/2008 год. на Пловдивския апелативен съд с което е оставено в сила Решение № 307 от 25.07.2008 год. по т.д. № 69/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. С него са били отхвърлени предявените от “Е”А. срещу “Б”О. и “К”ЕО. (в несъстоятелност) обективно съединени искове с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ и чл.134 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

За да приемат, че исковете са неоснователни, съдилищата са се позовали на това, че извършеното през подозрителния плащане от “К”ИО. на “Б”О. по 4 бр. фактури не намалява масата на несъстоятелността.

Ответникът по касация “Б”О. , чрез процесуалния си представител и в писмена защита изразява становище, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация “К”ЕО. (н) не изразяват становище.

Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС по обуславящия въпрос: Предпоставка за уважаването на иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ ли е намаляването на масата на несъстоятелността в резултат от извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособност изпълнение на парично задължение.

Като взе предвид доводите на касатора съобразно чл.290 ал.2 ГПК, становището на ответника, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното:

Жалбата е частично основателна.

Предявен е иск с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ и обективно съединен с него иск с посочено правно основание чл.134 ЗЗД за сумата 6701.94 лв., както и съединен с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1198.40 лв.

Твърдението на ищеца „Е”А. , легитимиращ се като кредитор с прието вземане в несъстоятелността на „К”О. (н) е, че след началната дата на неплатежоспособност – 30.10.2005 год. и до постановяване на решението по чл.630 ал.2 ТЗ несъстоятелният длъжник, чрез четири плащания по банков път е погасил свои задължения към „Б”О. на обща стойност 6701.94 лв.

Искането му е за прогласяването за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността изпълнението на паричните задължения, посочени по-горе, както и да бъде осъден ответникът „Б”О. да заплати на „К”ЕО. (н) посочената сума, ведно с обезщетение за забава.

Последователно подържаната теза на „Б”ЕО. е, че извършеното плащане не нищожно, тъй като „К”ЕО. (н) е платило цената на закупена стока, заменяйки един актив (пари) срещу друг (стока). Т.е. не е налице намаление на масата на несъстоятелността.

Това становище е възприел и Пловдивският окръжен съд, отхвърляйки трите обективно съединени иска. Сезиран с въззивната жалба на „Е”А. , съставът на Пловдивския апелативен съд е стигнал до същия извод:

По иска с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ.

Както бе посочено и в определението по чл.288 ГПК, при действието и по реда на ГПК-2007, състави на ВКС-Търговска колегия са постановили решения по чл.290 ГПК по същия въпрос. Съгласно т.2 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, постановените по реда на основание чл.290 и чл.291 ГПК решения съставляват задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

С Решение № 114/03.08.2009 год. по т.д. № 644/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и Решение № 9/01.02.2010 год. по т.д. № 536/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о., 3-членни състави на Търговска колегия на ВКС са приели, че извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособност изпълнение на парично задължение е нищожно на основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ, като е без значение дали сделката по която е извършено е довела до намаляване масата на несъстоятелността.

Настоящият съдебен състав също счита, че изразеното в цитираните решения становище е правилно, тъй като законът изрично прогласява нищожността на изпълнението без да го поставя в зависимост от естеството/последиците на самата сделка по която е извършено плащането. Поради това и чл.292 ГПК не следва да бъде приложен по отношение на настоящето производство. ВКС ще следва на основание чл.293 ал.1 ГПК да отмени въззивното решение и се произнесе по съществото на спора като уважи предявеният иск.

По иска с правно основание чл.134 ЗЗД.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като основание за присъждане на сумата по главницата (извършеното плащане) и обезщетението за забава, ищецът-касатор се позовава на ретроактивното действие на нищожността. Искът, обаче е квалифициран като такъв с правно основание чл.134 ал.1 ЗЗД и петитумът е за присъждане на сумите в полза на несъстоятелния длъжник „К”ЕООД.

С Решение № 105 от 25.11.2009 по т.д. № 90/2009 год. на настоящия съдебен състав, постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС е приел, че при уважаването на иск с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ, последиците са сходни с тези по чл.34 ЗЗД - връщане на даденото (плащането) от несъстоятелния длъжник в масата на несъстоятелността.

Доводите на процесуалния представител на касатора в с.з., че кредиторите са легитимирани да водят искове по чл.134 ал.1 ЗЗД нямат отношение към настоящия спор. Това е така, поради обстоятелството, че не сме изправени пред хипотезата на самостоятелно предявен иск с правно основание чл.134 ал.1 ЗЗД, а пред въвеждането на квалификация по чл.134 ЗЗД, като последица от уважаването на иск с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ. Такава последица сурогационният иск не може да бъде на първо място поради това, че той предполага наличието на: 1./ Действителна сделка/действие; 2./ Бездействие на длъжника (кредитор по сделката); 3./ Овластяване; 4./ Връщане на даденото в патримониума на длъжника. Както неколкократно бе посочено: действието (плащането) е нищожно на основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ; не се касае за бездействие на длъжника, тъй като той не разполага със самостоятелен осъдителен иск срещу „Б”О. за връщане на платеното в изпълнение на действителната сделка по общия граждански ред (извън механизмите на несъстоятелността); не е налице овластяване; връщането не се осъществява в патримониума на длъжника, а в масата на несъстоятелността. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, привнасянето на отделни елементи от общия граждански закон – части от конструкцията на косвения и отменителния искове по чл.134 ЗЗД и чл.135 ЗЗД като последица от специалните искове за попълване масата на несъстоятелността (без да се отчита спецификата на това производство) е недопустимо. Т.е. предявяването на иск с правно основание чл.134 ЗЗД като последица от уважаването на иск с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е недопустимо, поради което въззивното и първоинстанционното решения ще следва да бъдат обезсилени в тази част и производството по този иск на „Е”А. и акцесорният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – прекратено. В правомощията на ВКС е да стори това с оглед разясненията в т.1 на ТР № 1/2009 год.

С оглед изхода на спора, на касатора ще следва да бъдат присъдени половината от направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, а именно – 2100 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 673 от 06.07.2009 год. по гр.д. № 954/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и Решение № 307 от 25.07.2008 год. по т.д. № 69/2008 год. на Пловдивския окръжен съд в частта с която съдилищата са приели за неоснователен иска с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ, вместо което постановява:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ на извършените от „К”ЕО. (н) в полза на „Б”О. плащания както следва: на 30.11.2005 год. за сумата 3609.75 лв.; на 27.01.2007 год. за сумата 2305.43 лв.; на 21.02.2006 год. за сумата 577.76 лв. и на 31.03.2006 год. за сумата 209 лв.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 673 от 06.07.2009 год. по гр.д. № 954/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и Решение № 307 от 25.07.2008 год. по т.д. № 69/2008 год. на Пловдивския окръжен съд в частта с която съдилищата са се произнесли по предявени от "“Е”А. срещу “Б”О. и “К”ЕО. (н) искове с правно основание чл.134 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като недопустими и на основание чл.293 ал.4 вр.чл.270 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по тях.

ОСЪЖДА "Биомеда-2000"О. да заплати на “Е”А. сумата 2100 лв. (две хиляди и сто лева), представляваща направени по делото разноски пред трите инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.