1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 162 СОФИЯ, 01.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 183/2015 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № І- 10 от 10.02.2014 г. по в.гр.д. № 755/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която Н. К. и З. К. са осъдени да заплатят за уравнение на дела на И. Ц. Д., Е. Ц. Г. и Ц. Г. Г. сумата 1 420 лв. К. Н. И. К. подържа, че въззивното решение в тази част противоречи на материалния закон, тъй като съдът е възложил задължението за парично уравнение на дяловете в тежест на касатора и съделителката З. К., на които е разпределил в дял имот на стойност, по- ниска от паричната равностойност на квотата им в съсобствеността. Ответниците по касация не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Въззивното решение е съобщено надлежно на касатора Н. К. на 15.05.2014 г. От тази дата е започнал да тече за него едномесечнният срок за касационно обжалване по чл. 283 ГПК. Тъй като последният ден от срока – 15.06.2014 г. е неделя, почивен ден, срокът изтича в първия работен ден, понеделник, 16.06.2014 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 16.06.2014 г., видно от пощенското клеймо на приложения по делото плик, т.е. в срока по чл. 283 ГПК. С решение № І-10 от 10.02.2014 г. по в.гр.д. № 755/2011 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 177 от 02.12.2012 г. по гр.д. № 225/2010 г. на Карнобатския районен съд и е постановено друго за ликвидиране по реда на чл. 353 ГПК на съсобствеността по отношение на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно място с площ 336 кв.м, съставляващо парцел VІІ- 51 в кв. 13 по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда от приземен етаж и два жилищни етажа и стопанска постройка, между съделителите З. Й. К., Н. И. К., И. Ц. Д., Е. Ц. Г. и Ц. Г. Г.. Въззивният съд е разпределил в общ дял на съделителите З. Й. К. и Н. И. К. Дял І от одобрения инвестиционен проект за реставрация, консервация и делба на жилищната сграда “Къща на Н. К.”, която е със статут на архитектурно- строителна недвижима културна ценност с категория “местно значение”, с площ на този дял 94.49 кв.м, включваща жилищна площ, тоалетни и общи части, и складова площ от 13.33 кв.м, заедно със съответните идеални части от прилежащото дворно място, с пазарна оценка на дела в размер на 28 580 лв. В общ дял на съделителите И. Ц. Д., Е. Ц. Г. и Ц. Г. Г. е разпределен Дял ІІ с площ 53.33 кв.м, включваща жилищна площ и общи части, и складова площ от 6.67 кв.м, заедно със съответните идеални части от дворното място, с пазарна оценка на дела в размер на 16 420 лв. За уравнение на дяловете на съделителите въззивният съд е осъдил Н. И. К. и З. Й. К. да заплатят на И. Д., Е. Г. и Ц. Г. сумата 1420 лв. ведно със законната лихва върху нея от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 69, ал.2 ЗН всеки съделител следва да получи реален дял от делбеното имущество, ако това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. На уравнение подлежи разликата между пазарната цена на реално обособения дял, който съделителят получава, и паричната равностойност на квотата му в съсобствеността. Паричното уравнение се дължи от съделителя, който получава реален дял на стойност по - голяма от равностойността на дела му в съсобствеността. В тази насока съдебната практика е безпротиворечива. Видно от доказателствата по делото, с влязло в сила решение № 125 от 10.08.2010 г. по гр.д. № 225/2010 г. на Карнобатския районен съд, недвижимия имот е допуснат до делба между съделителите З. Й. К., Н. И. К., И. Ц. Д., Е. Ц. Г. и Ц. Г. Г. при квоти 3/18 ид. части за З. К., 9/18 ид. части за Н. К. и по 2/18 ид. части за И. Д., Е. Г. и Ц. Г.. Пазарната цена на имота, определена от съдебно - техническата експертиза, извършена от в.л. арх. А. Н., е в размер на 45 000 лв. Съобразно това, съделителите З. К. и Н. К., които притежават общо 2/3 ид. части, имат право на дял на стойност 30 000 лв., а получават в общ дял имот на стойност 28 580 лв., т.е. с 1420 лв. по- малко. Останалите съделители, които притежават общо 1/3 ид. част от имота, имат право на дял на стойност 15 000 лв., а получават имот на стойност 16 420 лв., т.е. с 1 420 лв. повече. Следователно, И. Ц. Д., Е. Ц. Г. и Ц. Г. Г. следва да заплатят на З. Й. К. и на Н. И. К. за уравнение на дяловете им сумата 1 420 лв., а не обратното, както неправилно е приел въззивния съд. Поради това въззивното решение в допусната до касационно обжалване част следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и в тази част следва да бъде постановено друго от касационната инстанция, с което И. Ц. Д., Е. Ц. Г. и Ц. Г. Г. следва да заплатят на З. Й. К. и на Н. И. К. за уравнение на дяловете им сумата 1 420 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № І- 10 от 10.02.2014 г. по в.гр.д. № 755/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която Н. И. К. и З. Й. К. са осъдени да заплатят за уравнение на дела на И. Ц. Д., Е. Ц. Г. и Ц. Г. Г. сумата 1 420 лв. вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. Ц. Д., Е. Ц. Г. и Ц. Г. Г. да заплатят на З. Й. К. и на Н. И. К. за уравнение на дяловете им общо сумата 1 420 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: