Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 445
София, 29.06.2020 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание 14.04.2020 година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ


като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2711 /2019 година,
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „СЛАДКОВОДНО СТОПАНСТВО” ЕООД, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1554 от 25.06.2019 г., по в.т.д.№ 5113/18 г., с което след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Софийски градски съд № 1582 от 25.07.2018 г., по т.д.№ 3244/2017 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора, като ищец, срещу „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, [населено място] евентуален иск по чл. 79, ал.1, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 82 876 лв.- обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на нает обект, съобразно договореното за същия предназначение по договор за наем № Д -53-414 -122 от 07.08.2014 г. за 25% от общата площ на язовир „Порой”, находящ се в землищата на [населено място], Гълъбец,Оризаре и Порой, община Несебър, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и деловодни разноски от 1 957.52 лева.
По отношение на главния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и в частта по евентуалния иск, основан на чл.79, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД, за сумите 3 900 лв. - причинени вреди и 37 500 лв. - пропуснати ползи, решението на СГС не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът оспорва законосъобразността на извода на въззивния съд, че в качеството си на наемател по процесния наемен договор, чийто режим е подчинен на ЗДС, е ползвал наетия обект за целия период до разваляне на договорната обвързаност между страните, независимо, че обективно не е могъл да се възползва от същия, съобразно договореното предназначение - осъществяване на рибовъдна дейност.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, първият от които е „свързан с преценката , дали при неизпълнение от страна на наемодателя за предаване на годен наемен обект, съгласно изискванията и целта на сключения договор за наем, констатирано с акт на независимо ведомство в лицето на МОСВ, налице ли е неточно изпълнение на основаното договорно задължение на наемателя за отдаване на годен наемен обект и дължи ли се на наемателя обезщетение за неизпълнение”, а вторият –„ Дали при изначално съществуваща обективна невъзможност за използване на наетия обект, съгласно договореното му предназначение, е налице неточно изпълнение на задължението на наемателя за отдаване на годен наемен обект и дължи ли се в сочената хипотеза обезщетение за неизпълнение на наемателя?”
Поддържано допълнително селективно основание по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят аргументира с липсата на съдебна практика на ВКС по приложението на чл.230, ал.3, във вр. с ал.2 ЗЗД, без мотиви за двете кумулативни предпоставки - елементи от неговото съдържание, подробно разяснено в т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При условията на евентуалност се позовава и на специалното селективно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, твърдейки „очевидна неправилност” на съдебния акт на Софийски апелативен съд, поради допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила .
Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на въведените касационни основания и по допустимостта на подадената касационна жалба, излагайки подробни писмени доводи.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС , като провери данните по делото и взе предвид доводите на страните, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК(ДВ, бр.86/2017г.), въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Доводите на ответната по касационната жалба страна за недопустимост на касационна жалба са неконкретизирани и поради бланкетния им характер, настоящият съдебен състав счита, че те не подлежат на обсъждане.
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за установено, че между страните по делото, въз основа на проведен търг с явно наддаване, съобразен с изискванията на чл.16, ал.5 и чл.19 ЗДС, е сключен срочен договор за наем от 07.08.14 г., по силата на който ответникът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, [населено място], като наемодател се е задължил да предостави на „СЛАДКОВОДНО СТОПАНСТВО” ЕООД, [населено място], в качеството му на наемател, водно съоръжение, представляващо 25% част от язовир „Порой”(публична държавна собственост) за рибностопанска дейност, срещу годишна наемна цена от 35 000 лв. Установено е също, че с протокол от 19.08.2014 г. наетият обект е предаден на наемателя, който го е приел без възражения, както и че през 2016 г. между страните е сключен и друг договор за наем на рибарска хижа към язовир „Порой”, срещу 165 лв. месечно, без ДДС, платима авансово. Не е съществувал спор в процеса, че в изпълнение на поетото договорно задължение по договора от 07.08.2014 г. наемателят е превел наемна цена в размер на сумите 38 500 лв. и 42 000 лв., която наемодателят е получил. За безспорен е приет и факта, че в съответствие с чл.15 от същия посочен наемен договор и за да упражнява рибностопанска дейност, съобразно договорното предназначение на наетото имущество, наемателят „СЛАДКОВОДНО СТОПАНСТВО” ЕООД, със заявление вх.№ ПВ-16 / 28. 04.2016 г., е поискал издаване на разрешително за ползване на воден обект –акватория от язовир „Порой” с цел аквакултури и свързаните с тях дейности от Министерство на околната среда и водите. С решение № 131 от 29.06.2016 г. МОСВ е отказал исканото разрешителното по съображения, че екологичното състояние на процесния язовир, установено чрез мониторинг още през 2014г., показва влошаване - от добро към лошо, което според изложените мотиви означава, че качеството на водите в наетото язовирно тяло не отговаря на законовите изисквания за постигане и поддържане на добър екологичен потенциал.
Отказът на административния орган е допълнително аргументиран и с констатирана в документацията на заявителя липса на предвидено в представения проект за отглеждане на раци,съоръжение(мрежови клетки- садки) за осъществяване на сочената дейност –изискване, въведено с Наредба № 37/ 2008 г. за ползване на язовирите, държавна собственост, за любителски риболов.
С оглед мотивите за постановения отказ „СЛАДКОВОДНО СТОПАНСТВО” ЕООД е изпратило едностранно уведомление до наемодателя за разваляне на процесния договор, позовавайки се виновно неизпълнение на задължението да му предаде наетата вещ в състояние, отговарящо на договореното й предназначение, редовно получено от последния на 11.10.2016 г., като му е предадено съответно и държането на наетите имоти.
Съобразявайки установените по делото факти, правата и задълженията на страните, уговорени с чл.2 от сключения помежду им 07.08.2014 г. основен наемен договор, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че в тежест на наемателя е било да направи възражения, ако наетият обект е имал недостатъци към момента на предаването му от наемодателя, каквито по делото не са доказани да са били отправени, съобразно възложената доказателствена тежест.
Според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обстоятелството, че „СЛАДКОВОДНО СТОПАНСТВО” ЕООД, като наемател, е подписал протокола за предаване на обекта, признавайки годността на състоянието му и през цялото времетраене на действие на наемния договор до 2016 г. не е възразявал за съществуващи недостатъци в наетото имущество, изключва да е налице твърдяното в исковата молба основание за ангажиране договорната отговорност на ответника - виновно неизпълнение на основното му задължение, регламентирано и в чл.230, ал.1 ЗЗД. Като допълнителен аргумент за отсъствие на виновно неизпълнено задължение от наемодателя въззивният съд е посочил стопанската цел, за която процесният имот е бил нает и качеството на съконтрахентите на търговци, които в своята съвкупност налагат да се приеме, че в разглежданата хипотеза отговорността на последния по см. на чл.230, ал.3 ЗЗД би могла да е единствено за такива недостатъци в наетото имущество, които наемателят обективно и при проявено внимание, не е могъл да узнае към момента на сключване на договора, каквито данни нито се твърдят, нито се доказват по делото. В допълнение, при обосноваване приетата неоснователност на претендираното от ищеца обезщетение за неизпълнение, формирано от заплатената наемна цена за процесния период до датата на едностранно разваляне на договора от негова страна, решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал и на липсата на доказателства, съобразно възложената доказателствена тежест, както за проявено от ответника –наемодател действие или бездействие, нарушаващо конкретна правна норма или договорна клауза между страните, така и за източника на влошаване екологичния потенциал на язовира, т.е. на отсъствие на доказано в процеса субективното отношение на последния към качеството на водата, което да е обусловило и неизползване на наетия имот от „СЛАДКОВОДНО СТОПАНСТВО” ЕООД , съобразно договореното му с процесния договор предназначение.
С оглед решаващите мотиви в обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено.
Съгласно задължителните указания в т.1 на ТР 01/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС достъпът до касационен контрол, е предпоставен от произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който включен в предмета на спора е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд по конкретното дело и по отношение на който е налице някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК.
В случая вторият поставен от касатора материалноправен въпрос, който настоящият съдебен състав , в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, уточнява в следния смисъл: „ Налице ли е неточно изпълнение на задължението на наемодателя за отдаване на годен наемен обект по см. на чл.230, ал.1 ЗЗД при начално съществуваща обективна невъзможност за ползване на наетото имущество, съгласно договореното му предназначение дължи ли се обезщетение за неизпълнение на наемателя?”, отговаря на посочените в цитираната задължителна практика критерии, поради което обосновава общото главно основание за допускане на касационно обжалване.
Във формираната казуална практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл.290 ГПК № 209 от 02.12.2013 г., по т.д.№ 825/2013 г. на ІІ т.о. №81 от 18.07.2013 г., по т.д.№ 143/2012 г. на ІІ т.о., последователно се приема, че по силата на диспозитивното правило на чл.230, ал.1 ЗЗД, наемателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, освен ако в договора е уговорено друго. Това означава, че същият е длъжен, освен ако в договора не е уговорено друго, да осигури надлежното й състояние както към момента на предаването й на наемателя, така и безпрепятственото й ползване от същия, съобразно договорното й предназначения през цялото времетраене на наемния договор. Неизпълнението на това основно задължение на наемодателя за периода на действие на наемния договор, обуславя правото на наемателя не само да упражни потестативното си право на разваляне на договора, респ. на съразмерно намаление на цената, но и във всички случаи да претендира обезщетение, съгласно общото правило на чл.230 ал.2 ЗЗД.
Възприетото разрешение в горецитираната казуална съдебна практика на ВКС налага допускане на касационното обжалване да е в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, за да се прецени съответствието на въззивното решение по поставения материалноправен въпрос със същото това разрешение.
При този изход на делото в в производството по чл.288 ГПК на касатора следва да бъде указано да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 1654.52 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1554 от 25.06.2019 г., по в.т.д.№ 5113/18 г.
УКАЗВА на „СЛАДКОВОДНО СТОПАНСТВО” ЕООД, [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 1654.52 лв.(хиляда шестстотин петдесет и четири лева и петдесет и две стотинки),като в същия срок представи по делото и съответния платежен документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса в указания срок делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: