О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 02.06.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.03.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2227 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ГД “ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНА АДМИНТИСТРАЦИЯ“, [населено място] против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 847 от 12.04.19 г., по т.д. № 57/2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1615 от 17.09.2016 г., по т.д.№ 6530/2013 г. за уважаване на предявените от „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, гр. София срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 119 014.89 лв., представляваща дължимо възнаграждение за допълнително извършени СМР по договор за изработка от 28.05.2009 г. за обект “Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа –паркинг на летище „Пловдив“, обективирани в актове обр.12 от 09.06.2009 г., от 12.06.2009 г., от 15. 06. 2009 г. и от 20.06.2009 г. и по чл.92 ЗЗД за сумата 23 802.98 лв. – договорна неустойка за забава плащането на дължимото от възложителя главно задължение, като в тежест на последния са възложени и деловодните разноски за всички инстанции в общ размер от 11 312.71 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че процесните СМР са осъществени въз основа на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, породено от сключен на 28.05.2009 г. договор за изработка. Счита, че доколкото процесният договор между страните е изцяло подчинен на реда и условията на приложимата към релевантния за спора момент Наредба за възлагане на малки обществени поръчки (отм.), то въззивната инстанция е следвало да съобрази обстоятелството, че съобразно изричната разпоредба на чл.33 страните не могат да внасят изменения в количеството и вида на възложените СМР, освен в случаите по чл.43, ал.2 ЗОП (отм.), което е само при допълнително постигнато в тази насока писмено споразумение между възложителя и изпълнителя, каквато в случая отсъства. Според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба изпълнителят, комуто е възложена доказателствената тежест, не е установил с допустимите от ГПК доказателствени средства, че допълнителните СМР, стойността на които е предмет на главната му искова претенция, са осъществени в резултат на възникнала, в хода на изпълняване на възложеното строителство, производствена необходимост, т.е. че същите, имащи обслужващо предназначение, не са могли да бъдат предвидени при първоначалното проектиране, както и че за същите е извършено задълбочено геодезическо проучване и е налице одобрен по реда на гл.VІІІ, раздел ІІІ ЗУТ, вкл. от инвеститора (възложителя), проект, който единствено би позволил изчисляване обема и количеството на евентуално вложените от изпълнителя допълнителни материали в сочените от него за извършени „скрити работи“, обстоятелства, които са останали несъобразени от въззивния съд.
Предвид оспорената пълнота и обективност на заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза и липсата на изложени от въззивната инстанция мотиви за възприемането му, жалбоподателят изразява несъгласие и с обосноваността на извода на въззивния съд за съществуващи и надлежно изготвени, към момента на предприемане на допълнителните СМР, екзекутиви за обекта, които да са част от строителните книжа за същия.
В изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, които доуточнени и групирани от състава на касационната инстанция, в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са: 1.“Налице ли е валидно изменение на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. на НВМОбП (отм.) относно обема на възложената работа, при отсъствие на допълнително писмено споразумение между страните по см. на чл.31 НВМОбП(отм.)?” и 2.“Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. НВМОбП(отм.) и кога следва същите да се считат за обхванати от забраната по чл.43, ал.1 ЗОП(отм.), съответно от чл.33, ал.1 ЗВМОбП (отм.)?“
Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС е посочено решение на ВКС № 82 от 19.07.2011 г., по т.д.№ 658/2010 г. на І т.о., а значението на поставените правни въпроси е аргументирано с необходимост от уеднаквяване на противоречивата съдебна практиката по същите при съществуващ фактически идентитет,обективирана в цитирани с касационната жалба съдебни актове на различни по степен съдилища в страната, чрез постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС .
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК бланкетно възразява по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, позовавайки се на постановения предходен отменителен съдебен акт на ВКС, с указанията в който решаващият състав на въззивния съд се е съобразил изцяло.
Третите лица помагачи на ответника в процеса: „ЕЙ БИ СИ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД и „КОНТРОЛ ИНВЕСТ”ЕООД не заявяват съответни становища по касационната жалба.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на СГС, с което заявените в обективно кумулативно съединяване осъдителни искови претенции са уважени до размера на присъдените суми въззивният съд е съобразил задължителните за него указания на ВКС, дадени му с решение № 190 от 31.12.2018 г., по т.д.№ 2862/2017 г. на І т.о. относно предмета на възникналия между страните правен спор и договорния характер на претендираното вземане на въз основа на извършената самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото е счел за безспорно установено от фактическа страна, че същите са валидно обвързани от сключен помежду им на 28.05.2009 г. договор за изработка, подчинен на реда и условията на действащата към този момент Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, приета с ПМС № 249 от 17.09.2004 г. и обн. в ДВ бр.84/2004 г. (сега отм.).
За безспорни между страните са счетени и следните факти: че по силата на процесния договор ищцовото търговско дружество се е задължило да изпълни възложените му от ответника СМР по проект „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг“ за обект „Летище Пловдив“; че възложената работа е изпълнена и съответно приета от възложителя – ответник, без възражения за качество, като годността за ползването на обекта е удостоверена с подписването на протокол обр. 16; че са останали неразплатени допълнителни СМР, извършени от изпълнителя, стойността на които, както и относимостта им към обема на възложената малка обществена поръчка се оспорват от възложителя. Позовавайки се на заключението( първоначално и повторно) на изслушаната съдебно-техническа експертиза решаващият състав на Софийски апелативен съд е извел правен извод, че макар процесната изработка да е подчинена на специални условия и ред, установени с Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (отм.), въвеждащи неотменимост на постигнатите конкретни уговорки, вкл. за вида, количеството и стойността на възложената работа, то доколкото в случая допълнителните СМР, извършени от ищеца, са възникнали в хода на строителството, като необходими за реализиране на проекта и са породени от обективно съществуващи различия в проектните и теренните коти както и от надлежно предписана от КАТ промяна на вертикалната сигнализация, то увеличените разходи се явят съобразени със закона и договорните клаузи. Като лишено от основание в събраните по делото доказателства въззивната инстанция е отхвърлила и възражението на ответника за липса на постигнато между съконтрахентите съгласие за процесните допълнителни СМР, което да е обективирано в изискуемата се от ЗОП(отм.), към който НВМОП(отм.) препраща, писмена форма, уговорена и с договорните клаузи. При обосноваване на горния правен извод,обуславящ възникване на задължение за заплащане от страна на възложителя на допълнителните разходи на изпълнителя, въззивната инстанция се е позовала на съставения и подписан на 26.06.2009 г. и от представител на последния тристранен протокол за установяване на допълнително извършените СМР, както и на отправените от изпълнителя до ЮЛІ възложител уведомителни писма за възникналата на обектна необходимост от допълнителни СМР, предхождащи двустранно подписания акт, обр.16.
С оглед изхода на делото по главния иск, договорната клауза на чл.19 и безспорната забава на възложителя да заплати дължимото възнаграждение за извършените допълнителни СМР на обекта, Софийски апелативен съд е преценил за основателна и заявената от ищеца претенция за неустойка, като е съобразил конкретния и размер със заключението на съдебно-техническата експертиза.
С оглед съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено.
Първият от поставените от касатора материалноправни въпроси, както и въпрос № 2 в частта: “Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки(сега отм.)?“ , имат обуславящо значение за изхода на делото и обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Основателно по отношение на същите е и позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на възприетото от въззивния съд разрешение с казуалната практика на ВКС, безусловно споделяща се от настоящия съдебен състав и обективирана както в цитираното от касатора решение № 82 от 19. 07.10 г., по т.д.№ 658/2010 г. на І т.о. на ВКС, така и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС: № 241 от 09.03.3017 г., по т.д.№ 2799/2015 г. І т.о. и № 10 от 10.02.2017 г., по гр. д.№ 53083/2015 г. на ІV г.о. Същата е в смисъл, че измененията на договор, сключен под режима на ЗОП (отм.), респ. НВМОП(отм.) не могат да нарушава параметрите на обществената поръчка, като изменението в съществените параметри на поръчката в хода на процедурата е недопустимо и промяната им след сключването на договора може да бъде разглеждана като заобикаляне на закона. Ако в хода на изпълнение на договора, обаче, се установи необходимост от извършване на допълнителни видове работа с оглед на качество, срокове, обем и пр., то в този случай не се касае до изменение на постигнатото съгласие, а до дейности с обслужващо предназначение, но тази необходимост следва да бъде доказана в процеса при условията на пълно и главно доказване.
Същото се отнася и до изменението на инвестиционен проект, за чието изпълнение е сключен договорът, което дори и извършено по инициатива на страните, но без да е наложено от обективни пречки за изпълнението на проекта, следва да се разглежда като недопустимо заобикаляне на ЗОП(отм.).
В останалата си част съставният въпрос № 2 не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, поради което няма претендираното от касатора значение за крайния изход на делото и не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – арг.от т.1 на ТР №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед приетата основателност на достъпа до касационен контрол на касатора следва да бъде указано да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 2856.36 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок, считано от съобщението, като в същия срок да представи и съответния платежен документ по делото.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 847 от 12.04.2019 г., постановено по в.т.д.№ 57/2019 г.
УКАЗВА на касатора ГД “ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНА АДМИНТИСТРАЦИЯ“, [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 2 856.36 лв.(две хиляди осемстотин петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки), съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок да представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса в указания от съда срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|