РЕШЕНИЕ № 396 София, 28. октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 472 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 13.12.2009 г. по гр.д. № 1001/2009, с което е отменено решението на Великотърновския районен съд от 06.07.2009 г. по гр.д. № 967/2008, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 28 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното значение на погрешните представи у страната при сключването на договора, когато те не са предизвикани нито от насрещната страна, нито от трети лица. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации (предмета на договора), което е основание за неговото унищожаване. Волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна. Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й (възползвала се е). Във всички останали случаи е налице грешка. Грешка е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Затова последиците от унищожението поради измама и грешка са различни – при измамата насрещната страна дължи обезщетение за вреди на страната, която иска унищожението, а при грешката обезщетение за вреди дължи страната, която иска унищожението. Обезщетение при унищожение поради грешка не се дължи, когато страната няма вина за изпадането си в грешка или макар да има вина за това, насрещната страна е знаела за съществуването на невярната представа и се е възползвала от това. Увреденото здраве на страната няма самостоятелно правно значение, но ограничената възможност да се преценяват фактите (без да се е стигнало до ограничена вменяемост или невменяемост), податливостта на внушение и други подобни душевни състояния може да улеснят възникването на невярна представа. Волята обаче е опорочена от съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата, които са я породили или улеснили. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е установено по несъмнен начин при изповядането на договора за продажба ищецът да е имал убеждението, че ще получава издръжка и грижи, както и че ответницата и баща й са създали и поддържали такава невярна представа у него, а данните за увреденото здраве на ищеца не могат да обосноват извод за наличието на грешка. Правилно въззивният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин ответницата и баща й умишлено са създали убеждението у ищеца, че сключваният договор ще породи право и съответстващото му насрещно задължение за предоставяне на издръжка и грижи. Също правилно съдът е приел, че няма доказателства ответницата да е знаела за заблуждението на ищеца. В нарушение на процесуалния закон обаче съдът е приел, че при сключването на договора у ищеца не е съществувала невярната представа, че по договора ще му се дължат издръжка и грижи, както и в нарушение на материалния закон е приел, че данните за лека деменция на ищеца нямат значение за изпадането му заблуждение, и доколкото има грешка, тя е в мотивацията, а не в предмета на сделката. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че поради напредналата си възраст и заболявания от паркинсонова болест, лека деменция и силно намалени зрение и слух ищецът е търсил някого, който да му осигурява издръжка и грижи срещу прехвърляне на жилище. Желание да продаде жилището си за пари той не е имал. Бащата на ответницата – негов съсед, с когото ищецът е споделил намеренията си, го е подпомагал и ищецът се е съгласил да сключи оспорвания договор с дъщеря му, но посочената цена, равняваща се на данъчната оценка на имота, не е уговарял и не е получил, както това е отразено в нотариалния акт, който ищецът не е бил в състояние да прочете (освен заглавието му), нито добре да разбере и осмисли при почитането му от нотариуса. Няма доказателства ищецът да е променил първоначалното си намерение и да се е съгласил за продажба, без да знае за цената и без да я получи, както е отразено в нотариалния акт. Видно от изложеното оспорваният договор е сключен от ищеца с невярната представа, че срещу прехвърлената гола собственост той ще получава до края на живота си издръжка и грижи от ответницата. Тази невярна представа не е предизвикана умишлено нито от ответницата, нито нейния баща, който в действителност преди сключването на договора е подпомагал ищеца, но тя е съществувала в съзнанието на ищеца, тъй като той нито е имал представа, че ще получи някаква символична цена, нито я е получил. Знанието на ответницата за съществуването на невярната представа у ищеца е правно ирелевантно за наличието на грешка, то има значение за последиците от унищожението. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Великотърновския окръжен съд от 13.12.2009 г. по гр.д. № 1001/2009. УНИЩОЖАВА сключения на 26.07.2007 г. между Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН] и Е. Л. К., ЕГН [ЕГН] договор за продажба на АПАРТАМЕНТ № 4 на втория етаж в сградата на блок № ЕПЖС-*, В. Т., подробно описан в нотариален акт № **** том **** рег. № ***** д. № 1161 по описа на нотариус Д. Д. с район на действие Великотърновски районен съд за 2007 г., на основание чл. 28, ал. 1 изр. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА Е. Л. К. от София да заплати на М. Б. Б. – Г. от В. Т. сумата 3.539,37 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.